Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХРОНИКА НА ЕДНА ОТЛОЖЕНА ЕКЗЕКУЦИЯ

Подчиненный, перед лицом начальствующим, должен иметь вид лихой и придурковатой, дабы разуменьем своим не смущать начальство.*


Указ на Петър I от декември 1702 г.

С тръпнещо очакване за екзекуция започна седмицата в Агенцията за приватизация. Униние цареше по коридорите на ведомството. Настъпил бе мигът, в който се очакваше бащицата Захари Желязков да остави палката си на пръв диригент-приватизатор и да се отдаде на заслужен отдих. Според кулоарната клюка - на топло и много спокойно място.


През тази седмица на петия етаж в АП се стъпваше на пръсти. По-старите служителки в агенцията поглеждаха с укор всеки натрапник, дръзнал да се изкачи до началническия Олимп и да повиши безпричинно глас. Носталгичен спазъм задавяше чиновническите гърла - и те с умиление си спомняха за всички банкети и семинари, на които бяха похапвали сладки и соленки рамо до рамо със Захари, и похълцваха. Така ронеха сълзи и преди две и половина години, когато изпращаха своя патрон Александър Съботинов.


Същите тези хора цяла седмица гадаеха кой ще е следващият им патрон. Четяха усилено вестници, сами раздухваха небивали слухове, та дано някой журналист да се хване. За всички от редовия стаф в АП бе ясно, че коленопреклонното подчинение, на което се радваше Желязков през последните години ще му изиграе лоша шега. Така както се случи и с неговите покровители.


Междувременно за шеф на всемогъщото приватизационно ведомство медиите спрягаха имената на заместник-министъра на икономиката Левон Хампарцумян, на бившия шеф на Българския постприватизационен фонд (БПФ) Владимир Каролев, на изпълнителния директор на чешката консултантска компания Нютон-България Стамен Тасев, на надзорника в АП и шеф на дирекция Структурна реформа в Министерския съвет Димитър Бъчваров - един от авторите на новите промени в Закона за приватизацията. Най-дискутирана обаче бе обвитата в тайнственост непозната фигура, с която премиерът Иван Костов щял да изненада всички. И най-много горепосочените кандидати.


Атаките срещу нарочения за детрониране владетел Желязков почнаха веднага след бомбастичното интервю на Христо Бисеров във в.Труд, публикувано на 25.10.2000 година. Както е известно, най-главният приоритет на Бисеров - властта върху митниците, бе загубен от него преди месец, без право на обжалване. Според сочната клюка, чрез интервюто си в Труд, Бисеров е предприел изпреварващ удар, защитавайки два изключително важни за своята икономическа власт приоритета, по които правителството трябваше да се произнесе на следващия ден (26 октомври). Първият - контрола върху приватизацията, осъществяван чрез протежето му Желязков. И вторият - даването на лиценз за втора национална телевизия на лобирания от него проект на ТВ-3 и медийния бос Кеворк Кеворкян. Заплахата от неуспех и в двете посоки - приватизацията и лицензирането на синята Нова тв (вместо ТВ-3), изкара наяве апетита на Бисеров и Цонев да контролират не само партийните структури, но и да запазят реалните икономически лостове, чрез които въздействаха до момента. За жалост май и двамата не бяха преценили добре на кого в партийните структури и в парламентарната група могат да разчитат в трудни минути. Така че оставките им се оказаха естествен завършек на несъгласуваната с висшето ръководство и неутолима жажда за власт и богатство.


Двуседмичните прения по темата приватизация в Министерския съвет, в парламента и в медиите изкараха на бял свят само част от многобройните кирливи ризи на раздържавяването у нас. Какви ли не проекти и проектчета за подялбата на тортата АП имаха и имат управляващи и опозиция. Всички приватизиращи органи начело с АП да се превърнат в министерства, предложи Евролевицата. БСП пък настоя надзорният съвет на АП да се замени с парламентарна комисия. Управляващите, от своя страна, обещаха да подменят длъжността изпълнителен директор на АП с триумвират - шеф и двама заместници, очевидно застраховайки се от подставените лица на Христо Бисеров. Някои държавни мъже пък коментираха, че идеята е първо да се смени философията и стратегията за приватизацията, а не ръководният екип на АП, за да не изглежда всичко като саморазправа с неудобните. Отстраняването им щяло да се наложи като естествен завършек на обновената приватизационна стратегия.


В тази все още недовършена битка острието на кинжала пръв заби Владимир Каролев - един от спряганите приемници на Желязков, давайки разбиващо интервю в столичен всекидневник. Същият ден разгневени служители на АП, лоялни към сегашния си шеф Желязков, извисиха глас и обвиниха Каролев, че е декларирал доста по-различни разбирания при регулярните си посещения в АП през последните две години.


Другият вероятен приемник на Желязков - Левон Хампарцумян, също прояви медийна активност, заявявайки многозначително, но точно, че е човек, който си тежи на мястото. Той обаче не уточни дали това се отнася и за директорския стол в АП.


Стамен Тасев пък направо си призна, че все още не са му предлагали тази длъжност, но пък той нямало да откаже, ако това стане. Служители на агенцията, които са работили с него, споделят, че въпреки опита му в приватизацията, Тасев не е най-подходящият човек за директорския стол там. Липсвал му необходимият ръководен опит, размах и по-широко мислене.


Димитър Бъчваров е човекът, който всява истински ужас сред по-притеснителните служители в агенцията. Много често преди да се гледа някоя сделка в надзорния съвет, по-опитните експерти съветват неопитните как да издържат на проницателния му поглед и същевременно да отговарят хладнокръвно на въпросите му, които обикновено са смущаващи. В сравнение с останалите си колеги от надзора Бъчваров е върнал за доразглеждане най-много сделки. Той създава впечатление за сух, неподкупен финансист, за когото от значение са само коефициентите и цифрите. От друга страна, се държи като народен човек, когото е лесно да видиш неделя следобед да ходи на кино със семейството си или да се разхожда по площад Славейков. Така че няма да е чудно, ако изненадващо за мнозина се окаже, че той е митичната фигура, на която залага премиерът Костов.


Фаталното разминаване между чиновническите версии и законовите възможности роди интригата, че Желязков си отива веднага. Макар че дните му наистина са преброени, той не промени своите навици и в кабинета му през седмицата постоянно се разминавали шефове на отдели, експерти и министерски люде. Съкратено бе единствено времето му за разточителни обеди в близките ресторантчета - навик, придобит в щастливите и безоблачни дни на приватизацията.


За служителите в АП Денят на народните будители - 1 ноември, се очакваше да бъде Денят на Страшния съд за Желязков, тъй като тогава надзорният съвет на Агенцията трябвало да вземе формално решение за неговата оставка. Цял ден приватизационното ведомство беше като разбунен кошер. Служителите, които бяха лишени от възможността да финализират дългоочаквани сделки (след указанията на Костов) и нямаха кой знае каква работа, бяха притихнали. Всеки се молеше Богу да запази работното си място и дори да се сдобие със собствен кабинет с изглед към катедралата Александър Невски.


И тогава гръмна бомбата: Захари Желязков остава още месец начело. Няма видима причина и основание да се иска оставката на Желязков и да се обезглавява АП - заяви Асен Дюлгеров, шеф на надзора. Надзорниците били доволни от работата на ръководния екип на АП и щели да мислят за някакви рокади едва след приемането на поредните поправки в Закона за приватизацията и назначението на нови членове на надзорния съвет. Напълно в духа и стила на партийните повели и на многопластовата игра между отделните лидери на висше и общинско ниво в СДС.


Странно защо, но през тази седмица бившият сив кардинал на СДС Христо Бисеров излезе от разговор с премиера Костов във видимо добро настроение. Пак ли ни излъгаха, запита се електоратът, след като научи новината. За служителите в АП това бе благоприятен знак и те поеха дъх за още месец. Но 30-те календарни ноемврийски дни може да се окажат доста по-дълги. А и толкова работа може да се свърши през тях. Затова в четвъртък (2 ноември) по коридорите на АП вече можеха да се срещнат и усмихнати лица. Но сред тях имаше и гузни усмивки.


Изведнъж се оказа, че всички в приватизационното ведомство се надявали Желязков да остане на поста си (но никой от тях не уточни, че става дума за един парламентарен месец). Той бил най-добрият и най-нужният. Чиновническата психика глътна своето валерианче и се успокои. До следващите слухове за земетръсни размествания по етажите на властта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във