Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХРОНИЧНА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ ЩЕ МЪЧИ БОЛНИЦИТЕ

Това, че лечебните заведения посрещнаха новата година с огромни задължения, не е изненада за никого. През 2004-а поради редица спорове Национален рамков договор не бе подписан и НЗОК плащаше лечението по цени, посочени в стария (от 2003 г.), въпреки че реалните разходи на лечебниците бяха далеч по- високи. В интерес на истината от 1 юли тези суми бяха повишени с 2.3%, но те покриваха в най-добрия случай 60-65% от действителната стойност на лечението. Така, според финансови експерти, болниците са трупали по 10 млн. лв. дългове месечно. Най-много са задълженията на софийските Пирогов, Света Екатерина, Света Анна, Националната кардиологична болница, както и бившите окръжни болници в Пловдив и Плевен. По информация на Министерството на здравеопазването държавните и общинските лечебни заведения влизат в 2005 г. с общ дълг от над 33 млн. лева. Но във ведомството нямат ни най-малка представа как да решат проблема. В последните няколко работни дни на миналата година министерството отпусна допълнително 40 млн. лв., които обаче се оказаха крайно недостатъчни за спасяването на положението. Пирогов например виси с 14 млн. лв., а му бяха предоставени само 5.5 милиона. Толкова получи и Александровска болница, независимо че неплатените й сметки са в пъти повече. На Света Екатерина бяха дадени 6.5 млн. лв., а тя дължи 15 милиона. Колкото до бившата окръжна болница в Плевен, директорът й доц. Димитър Стойков нееднократно изтъкваше, че са необходими допълнително поне 7.5 млн. лв., но в крайна сметка взе едва 4 млн. лева. По стара традиция основната част от задълженията са за лекарства и консумативи. От основния доставчик - Търговска лига - Национален аптечен център, заявиха, че вземанията им възлизат на 22 млн. лв., като 10 млн. от тях вече са просрочени. Другият основен снабдител на лечебниците - Маймекс, има неуредени сметки за около 200-300 хил. лв., съобщи директорът на фирмата Румен Макавеев. Според него и през 2005-а доставчиците на лекарства ще работят в изключително неизгодни условия. Почти всички производители и вносители вече изискват от дистрибуторите да предплащат медикаментите. Болниците обаче ги плащат няколко месеца след доставката и така ние сме принудени да трупаме огромни загуби, защото не можем да използваме рационално оборотните си средства, отбеляза Макавеев. Въпросът със задлъжнялостта няма да се реши и с новия Национален рамков договор, коментират шефовете на най-големите болнични заведения в страната. В обнародвания във вторник (4 януари) в Държавен вестник документ разликата между цените, по които плаща касата, и действителната стойност на лечението е някъде около 30-40 процента. Което е сигурна гаранция, че и през тази година болниците няма да могат да се отърват от дълговете си.Цените по отделните клинични пътеки са увеличени с около 15-25%, но те си остават далеч от реалните, призна и председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов. Директорите на най-закъсалите финансово лечебници са на мнение, че за да се стабилизира състоянието им, е необходимо пациентите да си доплащат. С други думи, да покриват от собствения си джоб разликата между реалната цена на лечението им и парите, плащани от НЗОК. Според плана за реформа на здравния сектор въвеждането на доплащането (или т.нар. ко-пеймънт) беше предвидено да стане през 2005 г., но се отложи за неопределено време. Освен ниските цени, плащани от здравната каса, сериозни проблеми предизвиква и липсата на диференциация на разходите в отделните заведения. Сега и големите, и по-малките болници получават почти еднакво финансиране за лечението на едно и също заболяване. В големите като Пирогов обаче медицинската помощ е с пъти по-скъпа, категоричен е директорът на института д-р Спас Спасков. Неговото становище е, че методиката, по която от касата определят стойността на лечението на отделните болести, е тотално сбъркана, щом тези, които работят най-много, имат най-големи дългове. От съсловието не за пръв път настояват за прецизно остойностяване на медицинската дейност, което да се направи не от източника на финансирането (НЗОК), а от лечебните заведения. При този вариант на планиране касата ще определи какви средства може да даде, а болниците ще заявяват какъв обем здравни услуги могат да гарантират за тези средства. Ако този метод се спази точно, ще се избегнат финансовите трусове в системата на болничната помощ, убеден е Спасков.Всъщност, положението е критично и в по-малките градски болници. Ръководствата им не помнят откога не са приключвали годината без задължения. Пари за ремонти и за нова диагностична и медицинска апаратура въобще няма, а заплатите са увеличавани символично. При тази ситуация не звучат много сериозно изявленията от Министерството на здравеопазването, че през 2004-а е било осигурено като цяло едно по-добро заплащане. И дори, че по-добрата методика за разпределение на парите за здравеопазване е довела до стабилизиране на финансовото състояние на болниците и до подобряване на качеството на медицинската помощ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във