Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХРИСТО КОВАЧКИ СЕ ЦЕЛИ И В НОВАТА ТЕЦ МАРИЦА-ИЗТОК

Хора на Христо Ковачки - най-големия наш инвеститор в българската енергетика, сондират възможността да участват в изграждането на новите мощности в комплекса Марица-изток, научи в. БАНКЕРЪ от отлично информиран източник. Водени са разговори както с американската компания Ей И Ес - собственик на проекта за строеж на новите турбини в Марица-изток 1 (Брикел), така и с италианската Енел, която държи най-голям дял в енергийната компания Марица-изток 3. Официално Христо Ковачки е консултант на Калиста 2004 ЕООД, която в началото на юли купи Брикел за 29.2 млн лева. Хората в бранша обаче твърдят, че той всъщност е реалният собственик на единствената на Балканите брикетна фабрика и на нейната площадка Електропроизводство, където и в момента действат двете стари турбини на ТЕЦ Марица-изток 1. В специална клауза от подписания приватизационен договор 22-годишната Ива Цветкова, едноличен собственик на софийската фирма Калиста 2004, е поела задължение към бъдещите инвеститори в новите мощности на ТЕЦ Марица-изток 1 вече частната Брикел да учреди право на строеж или право на ползване върху площадка Електропроизводство съобщиха от АП. Запознати пък уточниха за в. БАНКЕРЪ, че това ще стане на пазарен принцип - т.е. чрез директни преговори и търговски договори. Два месеца по-късно тези преговори вече са са факт. Очаквам в най-скоро време проектът за изграждането на два нови 335-мегаватови блока в комплекса Марица-изток да бъде реализиран, заяви във вторник (31 август) при посещението си в Раднево министърът на енергетиката Милко Ковачев. Според него нямало значение дали новите турбини ще бъдат изградени на площадката на Брикел, или като разширение на ТЕЦ Марица-изток 3, тъй като проектът бил частен. Не било важно и кой ще е инвеститорът (и собственикът) на новата мощност: дали американската компания Ей И Ес, италианската Енел или японскатаМицуи, или пък и трите заедно. Единственото важно за ведомството било кандидатите да подобрят офертата си и производствената цена на тока от новите въглищни турбини да бъде намалена с 10 процента, уточни министърът и допълни, че преговорите на трите компании с НЕК продължавали активно.Такива активни разговори обаче електрокомпанията ни води повече от три години и единствената им цел е намаляване на цената в дългосрочния договор за изкупуване на енергия, припомнят запознати. Най-оспорвана е дискусията с Ей И Ес, която държи правата за изграждане на новата мощност в Брикел от 1998 година. И независимо от обещанията на американската компания да намали цените проектът за новата електрическа мощност продължава да буксува. До края на 2002 г. закъснението се обясняваше с финансовите проблеми на американската компания. Сетне пък пречка се оказа високата цена на проекта - около 1 млрд. щ. долара, а също и фиксираната в 15-годишния договор с НЕК изкупна цена на електроенергията - 4.8 евроцента без горивната компонента. Спорна е и друга от клаузите в дългосрочния контракт, подписан в навечерието на парламентарните избори през 2001 година. Тя предвижда изкупната цена да бъде индексирана с инфлацията в Еврозоната. Близо две години НЕК и Ей И Ес безрезултатно спорят върху финансовите клаузи на договора. През последните месеци пък американската компания предложила първо да бъде изградена една 340-мегаватова мощност и за нея да бъде договорена по-висока цена на тока, а за втория блок от 300 мегавата, който ще се строи след завършването на първия, да се иска по-ниска изкупна цена. Ако подписаните с Ей И Ес договорености не бъдат променени или се приеме новото предложение на щатската компания, НЕК ще изкупува тока от бъдещата централа доста по-скъпо, отколкото би могла после да го продаде, заявиха за в. БАНКЕРЪ експерти от енергийното ведомство. Според сметките им в най-добрия случай от всеки закупен киловатчас електрокомпанията ще губи между 1.5 и 2 евроцента. Малко по-изгодна е офертата на италианската компания Енел. Тя предлага два варианта за строеж на два нови 335-мегаватови енергоблока: като разширение на ТЕЦ Марица-изток 3 или като нова централа на площадка Електропроизводство в Брикел. Конкурентният кандидат смята, че изграждането на новите 670 мегавата ще струва между 820 и 850 млн. евро. Намеренията на италианците са да поделят инвестицията с японската Мицуи.Не е ясно кое от предложенията на чуждестранните инвеститори ще получи благословията на НЕК (и на енергийното ведомство). Сигурно е само, че цената, на която през следващите 15 години електрокомпанията ще изкупува тока от новата мощност, ще е една от най-високите в страната. Според публичната оферта на енергийния министър приемливата цена е с 10% по-ниска от предложената. Но дори ако бъде приета тя, цената на тока от новата мощност си остава сред най-високите в бранша: малко над 4 евроцента (повече от 8 стотинки) за киловатчас, и то без горивната компонента. Вероятно наред с чуждестранните енергийни гиганти сред собствениците на новата мощност в Марица-изток ще се нареди и бизнесменът Христо Ковачки. Хората от енергийния сектор допускат, че той няма да се задоволи само с дял, съответстващ на апорта на площадката за Марица-изток 1, а ще настоява за по-голям дял, поемайки и съответното финансиране. Всъщност през последните две години Ковачки доказа, че умее да ползва банковото кредитиране. И то при доста големи за мащабите на страната стойности. Така той придоби контрол върху две от електропроизводствените централи в комплекса: ТЕЦ Марица 3 - Димитровград, с обща инсталирана мощност 170 мегавата, и още други 155 мегавата на стария ТЕЦ Марица-изток 1 в Брикел. Това са единствените големи електропроизводствени мощности, приватизирани от български инвеститор. Изкупните цени на произведения от тях ток, договорени с НЕК и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране, са сред най-високите в страната. Електрокомпанията плаща за киловатчас от димитровградската централа по 7.024 стотинки, цената на енергията от Брикел пък е 6.029 стотинки за киловатчас. Само за сравнение, токът от АЕЦ Козлодуй се изкупува по 3.831 стотинки за киловатчас, а от ТЕЦ Марица-изток 2 - по 3.89 стотинки.Дали ще се сбъднат дискутираните варианти за строежа на нови мощности в Марица-изток, зависи най-вече от потенциалните инвеститори. Всеки от тях изглежда твърдо решен да реализира проекта. Просто защото и според производствения баланс на страната, а и според регионалните прогнози след 2006 г. на Балканите ще има енергиен дефицит. Малко по-рано ще бъдат окончателно изградени високоволтовите далекопроводи, свързващи комплекса Марица-изток с Турция, Гърция и Македония. Така че токът от новите мощности ще може директно да се продава и извън страната, и то на добра цена. Проектът е атрактивен и заради наличието на собствен енергиен ресурс. Геоложките запаси от лигнитни въглища в Източномаришкия въглищен басейн, който се изчисляват на близо 2.3 млрд. т, гарантират поне през следващите 50 години сигурни доставки и за четирите електропроизводствени ТЕЦ-а в региона (включително и за новата мощност). Впрочем и до момента предприятието Мини Марица-изток е своеобразен рекордьор в добива от региона: за времето, откакто съществува, то е произвело над 745 млн. т въглища, генерираната от тях електроенергия е над 320 млрд. киловатчаса, а произведените брикети в единствената в страната брикетна фабрика са над 42 120 хил. тона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във