Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХРАНИТЕЛНИТЕ ДОБАВКИ ОСТАВАТ ИЗВЪН ЗАКОНА

В българските аптеки се продават все повече продукти, които не са лекарствени средства. През 1998 г. около 80% от оборота им е бил от медикаменти, докато сега e едва 30 на сто. Една от причините, според хората от бранша, е, че нелекарствените продукти не подлежат на регистрация от Изпълнителната агенция по лекарствата, което струва доста и отнема много време. Другата причина е, че за тези стоки не се изисква фиксирането на пределна цена, и по този начин производители и търговци си гарантират по-високи печалби. Най-разпространените продукти от този вид в момента са хранителните добавки. Около 40% от оборота на аптеките е от търговията с тях и всяка година потреблението им нараства с 20 на сто.По закон фармацевтите могат да предлагат разрешените за употреба в страната лекарства, както и други продукти и средства по списък, определен от министъра на здравеопазването. От 2000 г. в тази листа термини като Хранителни добавки или Добавки към храната, не фигурират. Така че де факто вече пет години продажбата им в аптеките е незаконна. За това време обаче са санкционирани само 15 аптекари, и то с глоби между 200 и 1000 лева. В наредба на здравното министерство, която предстои да влезе в сила от 1 август, специално се посочва, че хранителни добавки ще могат да се продават само в специализирани магазини - дрогерии и дори в супермаркетите. С което производителите, разбира се, категорично не са съгласни. За да си останат добавките в аптеките, е необходимо да се промени Законът за лекарствата, като в него изрично се предвиди такава възможност. На едно от последните си заседания парламентарната здравна комисия прие на първо четене проект за изменения, но те очевидно ще трябва да се гласуват от следващото Народно събрание. Опасенията на производителите са, че това няма да стане преди 1 август и те ще трябва или да продават стоката си в нарушение, или да я преместят в хранителните магазини.Ако добавките се махнат от рафтовете в аптеките, продажбите ще спаднат поне със 70%, прогнозират пък търговците, подчертавайки, че основен при покупката им е психологичният фактор. Потребителите имат по-голямо доверие в продуктите, които се продават във фармациите, а и там могат да получат компетентна консултация. Като аргумент се привежда и че в Гърция добавките се продават само в аптеките, във Франция - също, а в Англия - и в супермаркетите.Въпросът е, че у нас фармацевтите често предлагат хранителните добавки вместо определен медикамент, изтъквайки, че ефектът от лечението ще е същият при двойно или тройно по-ниска цена. С терапевтичния ефект спекулират и производителите, посочвайки на опаковката, че продуктът лекува дадено заболяване. Затова и в Агенцията по лекарствата не са склонни да приемат добавките по аптечните рафтове. Другият довод на ведомството е, че те не могат да се продават там, без да се преминали през тестовете и регулаторните процедури, през които са минали лекарствата.Поради липсата на стриктен контрол при производството на подобни продукти дълго време никой не можеше да каже какво всъщност съдържат те, коментира Огнян Радев, председател на Асоциацията на производителите на хранителни добавки в България. Той признава, че някои са се произвеждали при лоши санитарни условия в гаражи и мазета, регистрирали са се само според изискванията на Закона за храните и са били контролирани единствено от Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (бившите ХЕИ). Радев обаче е убеден, че след влизането в сила на новата наредба на здравното министерство на пазара ще се сложи ред и ще могат да се отличат качествените от некачествените продукти.След 1 август всяка хранителна добавка ще се одобрява от експертите на Министерството на здравеопазването. Производителите ще регистрират фирмата си и ще представят пред ведомството образец на етикета на продуктите си. На опаковката задължително трябва да бъде посочена дневна доза, както и времето, през което да се поема. Новата наредба забранява и рекламата на добавките като лечебни средства, което сега е честа практика. За да спрат спекулациите Агенцията по лекарствата изпрати писмо до Съвета за електронни медии, но оттам отхвърлиха молбата за забрана с довода, че такава има само за лекарствата, продавани по лекарско предписание. Днес единственото условие е клипът или печатната брошура, с които се рекламира препаратът, да са минали за одобрение през специална комисия в Агенцията по лекарствата. Тя преценява дали материалите не заблуждават потребителите и дали има опасност за тяхното здраве.

Facebook logo
Бъдете с нас и във