Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХОТЕЛ ЗА ШЕЙХ ИЛИ ХОТЕЛ В СОФИЯ - РАБОТАТА Е ЕДНАКВА

Мартин Колб, новият генерален директор на столичния хотел Радисън, пред БАНКЕРЪМартин Колб от две седмици е новият генерален директор на хотела Радисън. Той пристигна в България от Бейрут, където е работил преди това. Посетил е страната ни само веднъж, преди да поеме поста в София, чел е книги за нея, говорел с хората, които вече я познават. У нас идва сам, а семейството му остава във Виена. Шестгодишният му син ще бъде първокласник и ще посещава американско училище. Малкият израства по плажовете на Дубай, където татко му получил две последователни назначения. Г-жа Колб била толкова влюбена в палмите и морето, че настоявала завинаги да се установят в света на арабските милионери. Въпреки всичко домът и корените на фамилията остават в европейска Виена. Г-н Колб, какво образование имате?- Завърших икономика, но винаги съм искал да стана главен готвач. Умирам си да готвя! Всъщност - вярвам, че за да влезе един човек в хотелската индустрия, в индустрията с услуги, трябва да е роден за това, да го чувства с душата си. Баща ми беше инженер, майка ми - фармацевтка, но от малък имах тази страхотна потребност да върша някакви услуги, дори в дома си. Обожавах, когато дойдеха гости да замествам майка си. Приготвях кафето, сладките, сервирах, правех страхотни украси на масата, после почиствах, никога не са ме молили за това. Рано сутрин приготвях закуска за родителите си, докато те все още бяха в леглото. В училище организирах партитата, бях начело на всички приготвления за тържества, особено когато можех в тях да вложа и готварски умения. Исках да стана готвач, но нашите казаха НЕ! Първо ще си завършиш една нормална бакалавърска степен и после ставай какъвто искаш! Послушах ги. Откривали сте хотела на един от шейховете в Дубай. Как се работи с такива хора?- Не е лесна работата с тях. Нали утрото е по-мъдро от вечерта - всяка сутрин те имаха различно виждане от идеята, която вече сме уточнили предишната вечер. Хвърляха се в разни посоки - хайде да направим това, после не може ли да го направим иначе. Хаотични са - това е сигурно! И по средата на важна среща стават от масата - време за молитва. Ние си седим по местата, арабите се оттеглят и след четвърт час се връщат и продължаваме. След година и половина преминавате на работа в Радисън...- Късметът се намеси. Радисън в Дубай се намираше точно до хотела, който създадох за шейха. Моят беше много по-хубав - използвахме целия потенциал на мястото. Още в началото шейхът попита: Кажи ми, какво всъщност искат европейците! А отговорът беше прост: да се плацикат в басейна, да им е подръка барбекюто на плажа, да не се налага да правят усилия, за да им е приятно. Те обичат да са навън под звездите, да се радват на палмите, на шума на морето. Искат преживяване на плажа, а не запердени и охладени от климатиците стаи. Затова пред хотела на шейха посадихме 350 палмови дръвчета. Ето за това хората идват от Европа - в средата на февруари, когато Старият континент посинява от студ и виелици, те просто полягат край палмите. От своя страна Радисън беше направен по американски - всичко затворено отвсякъде - плътни щори, климатици, никакви градини, никакви външни заведения - сякаш трябваше всички гости да бъдат задължително изолирани от околния свят. Собственикът е държал гостите си свежи като краставички...- Ама точно така си беше. Аз вече познавах Курт Ритър - изпълнителния директор на компанията. Той дойде на гости в моя хотел, разходи се и искрено му хареса повече от неговия собствен. Веднага намерихме общ език и само две седмици по-късно той ме покани да работя за него. Знаех, че Радисън е хотелската верига, която се развива в световен мащаб и постига постоянен ръст на печалбите. Кой не би искал покана от такава верига? И аз естествено отидох при тях. Веднага ми съобщиха, че ме изпращат в Бейрут, защото там има проблеми. Отидох - беше добър хотел, но заетостта му бе около 30 процента. С нова ценова политика промених нещата и постигнахме 70% посещаемост, но собственикът му не бе доволен - каза, че е по-добре да има 40% и да си държи високите цени, отколкото да взима по-малко пари и да работи повече. След като не успях да го убедя да направи конкретни инвестиции, за да сме истински петзвезден хотел, ми предложи да дойда в София. Аз съм управлявал хотели с по 300-400 стаи, а този тук е само със 150. Но това, което видях, е един много красив хотел, в който могат да се направят толкова прекрасни неща! Собственикът е готов да инвестира пари, да направим допълнителни стаи, да изградим още конферентни зали и да осъществим промени в лобито, което е твърде малко. Доволни ли сте от степента на разработване на хотела към момента?- По първоначална преценка - да. Но ние сме заети в работните дни, докато петък, събота и неделя вечер са катастрофални - просто няма никого! Така че трябва да си намерим работа за почивните дни. Запълването на хотела обаче не зависи изцяло от мен. Необходимо е някакъв градски туризъм. Ако съм западняк и съм бил по 20-30 пъти в Париж, в Мадрид, в Рим - искам да разгледам нещо, което ми е близко и което да е ново. Защо това да не е София? Немалко европейци търсят новите места. И ние разчитаме на българския туризъм и на останалите колеги - сред голямата скъпа Европа, след кратък полет да има едно симпатично и евтино място, където се предлагат и хубави хотели... Как задействате тази информационна система - чрез преки преговори с туроператори или разчитате на държавната политика?- Най-често чрез туроператори. Също трябва да се канят журналисти - в момента в хотела съм поканил шведски и швейцарски журналисти. Това е работата на място - стъпка по стъпка. Понякога един бизнесмен казва на жена си: Ще имам работа там два дни, но ако дойдеш с мен, градът е хубав, ще можеш да си понапазаруваш, а после ще прекараме приятен уикенд заедно! На сметка е, защото София е град на богат нощен живот, който е напълно достъпен. Тук цените са с около 80% по-ниски от онова, което се плаща в други европейски градове. Защо някои да не пристигат, просто за купона? Имам идеята да каним хора от Изтока - те търсят дестинации за забавна почивка. Мислите ли, че можете да привлечете вниманието на арабите от района на Персийския залив?- Имам опита от Бейрут. Бейрут си живее на гърба на туристите от Залива. Осемдесет процента от бизнеса там е свързан с развлекателната индустрия. Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, Бахрейн, Оман... тези хора искат да се измъкнат от страните си, защото при тях е пълно със забрани. Те идват, за да си пийнат, да се нагледат на жени, които не са опаковани от главата до петите, да поиграят хазарт. Но искат да посетят и държави като България, дори за да опитат малко по-хладно и облачно време, да ги повали дъждец, да пипнат сняг - не може да живееш непрекъснато при температури между 45 и 55 градуса и да не зажаднееш за малко хладинка. А и в най-топлите си месеци България никога не е такава пещ. И ако имаше директен полет от Персийския залив до София - това са три часа и нещо. Така че за да върви моя бизнес, трябва да разчитам и на инициативността на авиопревозвачите, на туроператорите. Един директор на хотел не може да се ограничи само с контрол над своите служители и поддържане на сградния фонд. Като мениджър - ако продавам само стаи, аз съм загубен! В своите брошури, в рекламата си трябва да продавам града, да продавам всичко, от което потенциалните клиенти биха се поинтересували. Рекламата ми, посланието ще са различни за всяка част от света, към която се обръщам. Не мога да кажа на някого да дойде в София само заради моя хотел. Посланието може да е и по-разкрепостено. Например Елате с любовницата си - тук ще ви излезе по-евтино!- Ако ще говорим за такава форма на покана, аз бих казал: Не взимайте любовницата - тук изкушенията са толкова много, че си струва да сте сам! Откакто пристигнах - тоест само за няколко дни - вече трима или четирима експерти по темата ме предупредиха, че красиви българки ще опитат да ми завъртят главата и ако има начин - да се оженят за мен. Във Фланеганс (бел. ред. - ирландският пъб на хотела), често може да се види шейсетина годишен мъж в компанията на 20-25 годишно момиче, която му е приятелка. Това наистина не съм го виждал другаде!Сериозна конкуренция ли е откритият неотдавна петзвезден София грандхотел?- Не бях поканен на откриването, но го приемам изключително сериозно. Появата му е съвсем навременно подсещане за собственика на Радисън да инвестира, за да не изоставаме. Нито хубавата жена, нито добрия хотел могат да си позволят да останат без поддръжка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във