Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХЛЕБАРИТЕ ЗАСЕГА УСПЯВАТ И С ТРИЦИ КЛИЕТИ ДА ЛОВЯТ

Пред касата на столичен супермаркет възрастна жена възмутено показва направената само преди час покупка - пакетиран ръжен хляб, който след отварянето вкъщи се оказал лепкав и с аромат на... пъпеш. Според написаното на опаковката, срокът на годност изтича чак след четири дни. Това не е единичен случай, обяснява продавачката. Заради такива рекламации магазинът неотдавна е прекратил договора с една от фирмите, но оплакванията и от другите доставчици продължават.Преди седем години компанията Савимекс за пръв път предложи на нашия пазар нарязан хляб. Примерът й почти веднага бе последван от Добруджански хляб и Даунтаун. Практичният и удобен за консумация хляб бързо намери своите почитатели, а производителите го предпочетоха заради по-високата му цена. При силната конкуренция обаче много от пекарите не влагат качествени суровини и не спазват необходимата технология. На този пренаситен пазар се получават парадокси и фирми предлагат хляб от 700 г на цена 20-30 стотинки, което е пълен абсурд, твърди Виолета Тенева, финансов експерт на Даунтаун. Тя припомни случая с фирма Симид, която бе глобена с 300 хил. лв. за нелоялна конкуренция. За професионалистите е ясно, че щом крайната цена е ниска, използваните продукти са нискокачествени. При тостерните хлябове има изискване за определено повишаване на маслеността, т.е. необходимо е в тях да се слага маргарин или масло, които запазват свежестта и увеличават трайността, обяснява председателят на Сдружението Хляб за България Илиан Петров. Използва се и малко захар, която играе ролята на консервант. Структурата на този хляб е плътна и еластична, не е рехава и не се рони. Той е по-пухкав и леко сладникав, а годността му достига пет дни. Но след като се снабдиха с необходимата техника, много фирмизапочнаха да опаковат обикновен хлябчиято трайност е само 36 часа. Всъщност някои отиват и по-далеч - непродадената през деня продукция се нарязва и срокът на годност нараства.Проблеми възникват и при използването на брашно от некачествена или заразена пшеница. Топлото време пък допринася за развитието на т. нар. картофена болест, при която дори два часа след изпичането хлябът започва да мирише, става лепкав и негоден за ядене. В доста мелници се контролира целият процес, но за съжаление - не във всички. Често се случва брашно, което е без документи, да е от покълнало зърно, коментира Петър Христов, председател на Съюза на мелничарите в България. В стремежа си да получат евтина пшеница много мелничари не се интересуват от качеството, още повече че тазгодишната реколта като цяло не е добра и по-голямата част от нея се определя като фуражно зърно. Вместо да отиде за храна на животните обаче, от него се прави хляб. При фирмите, които работят на светло, некачественото брашно обикновено се изземва обратно от мелниците. Но в мелниците, които работят на ишлеме (а такива са около 70% от всички фирми у нас), продукцията е без документи и няма връщане назад. Все още е масова и практиката селскостопанските кооперации да не се издължават на собствениците на земя с пари, а в натура. В браншовата организация на мелничарите изчисляват, че всяка година близо 1 млн. тона пшеница се раздават по този начин. Около половината от това количество остава за лични нужди. Другите 500 хил. тона влизат в търговската мрежа. Това зърно е без начислен ДДС и в повечето случаи големите мелници отказват да го приемат. Но винаги се намират по-малки, които го преработват. Така годишно на пазара се появяват около 700 хил. тона пшеница без ДДСВсе пак не всички недостатъци се дължат на качеството на брашното, казва Петър Христов. Според него по-опасно е неспазването на технологията за производството. За да бъде нарязан и пакетиран хлябът, температурата му трябва да е между 26 и 28 градуса. Чак след като се охлади, той се реже и пакетира. Само че неколцина са производителите, които притежават специални охладителни системи. Още по-малко са използващите т.нар. МАП-технология, при която опаковането се извършва в среда без достъп на кислород. По този начин може да се достигне 30-дневен срок на трайност, без да се добавят консерванти. А иначе максималният срок за останалите нарязани видове хляб е до седем дни, и то при студено време, категорични са технолозите. Отделна тема е, че често от един и същ тип брашно - примерно 600, се произвеждат бял хляб Добруджа, типов и дори... ръжен. Контролиращите органи очевидно подминават тези тънки моменти и съвсем естествено хлебарите започват да пишат на етикетите каквото им скимне. Последната мода е да се използват наименования на хляба като здравословен и диетичен, макар Законът за храните да забранява подобни надписи. Сдружението Хляб за България се опитва да направи някаква класификация на хлебните изделияуверява председателят му Илиан Петров, но засега това са само добри намерения.В нашата страна има над 4000 хлебарски фирми, които произвеждат близо 100 вида хляб. И повече от половината работят на ишлеме, което е удобна вратичка за скриване на реалната продукция. Сивата зона в бизнеса с хляба се разширява особено много при прибирането на реколтата. Щом в мелницата не се издава фактура за постъпилото зърно, всичко останало по веригата зърно-брашно-хляб също автоматично остава на сянка. Тази практика е анахронизъм и работа на ишлеме не съществува в цивилизованите пазарни икономики, подчертават от сдружението.Да си изряден в условията на българския пазар е ужасно трудно. Освен огромната корупция съществуват и ред варианти за заобикаляне на закона, както правят фирмите, работещи на ишлеме, казва дългогодишният хлебар Стефан Атанасов. Той е управител на една от кооперациите на Наркооп към ЦКС. Атанасов смята, че ако не се намерят пари, за да се покрият изискванията за качество и контрол на ЕС, малките и средните компании в бранша ще фалират. На пръстите на едната ръка се броят онези, чиято продукция отговаря на европейските стандарти за хигиена, технология и опаковане. Дори на фирмите, които са напреднали в оборудването на помещенията си, ще са им необходими още много средства, за да покрият тези изисквания. Очакваме след 2007-а еврокомисарите да затворят много хлебопроизводителни предприятия, както вече правят в млекопреработвателната и месопреработвателната промишленост, прогнозира и председателят на Федерацията на хлебарите и сладкарите Димитър Людиев. От браншовите съюзи изтъкват, че колегите им в Румъния правят модерни заводи със скъпо оборудване и високи технологии благодарение на средствата по програма САПАРД. Към Министерството на икономиката, под чието крило са хлебарите, има отпуснати средства по програма ФАР, но те рядко стигат до крайния производител. Идеята на асоциацията Хляб за България е браншът да премине към Министерството на земеделието и горите, защото всички участници във веригата зърно-брашно-хляб трябва да са заедно. По този начин фирмите ще могат да кандидатстват за финансиране по предприсъединителните фондове. Тепърва пекарите ще трябва да инвестират и в създаването на лаборатории, където ще се контролира качеството на продукцията. За среден тип хлебозавод подобна лаборатория струва между 30 и 50 хил. евро. Но разполагаш ли с нея, ти остава само да се довериш на сертификатите за качество, издавани в мелниците. Хлебарите са поставени на колене и от големите търговски веригиХипермаркетите поначало изискват най-ниската цена на стоките. За някакъв обединен отпор и дума не може да става, защото въпреки съществуването на три браншови организации всеки сам сключва договорите си и решава на колко ще продава. В някои случаи реалната търговска отстъпка надхвърля 30%, а после следват и отстъпки за промоции, за количество, такса за включване и т.н. На всичко отгоре производителите приемат обратно и неизкупените количества хляб. В страните от Евросъюза хлебарите отдавна са загърбили тази практика. В Холандия определен брой производители създават търговска фирма. От тяхно име тя преговаря с търговците, прави дистрибуцията и договаря цените със супермаркетите. Съответно загубата от нереализирания хляб остава за търговеца. Така е в повечето държави от ЕС. Но там има сериозни организации, защитаващи интереса на крайния потребител, за когото най-важна е не само цената, а и качеството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във