Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХЮЛЕТ-ПАКАРД ПРАВИ МОЗЪЧНИ ЦЕНТРОВЕ У НАС

Саша Безуханова, генерален директор на Хюлет-Пакард България, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Безуханова, как сливането между Хюлет-Пакард и Компак ще се отрази върху дейността на компанията на българския пазар?- Сливането на два гиганта в областта на информационните технологии, каквито са Хюлет-Пакард и Компак, е много сериозно събитие не само за България, но и за световната IT-индустрия. Защото то преди всичко е обединяване на концепции. У нас и двете компании имат традиции и от години се ползват с добро име. Гледаме на това сливане не само като на възможност да се подобри обслужването на нашите клиенти, но и като предпоставка за създаване на още по-авангардни решения за технологичния сектор. Показателно е, че в световен мащаб само за периода от обявяването на сделката досега, тоест през последното тримесечие, бяха подписани договори за над 5 млрд. щ. долара. Това е сериозен знак за доверието на клиентите към новата компания.Очаквате ли разпределението на пазара на компютърна и офистехника у нас да се промени след сделката?- Разбира се. Самият факт на сливането вече има ефект на разместване на пазара. Хюлет-Пакард беше лидер на българския IT-пазар през последните три години. Добавяйки възможностите и влиянието, което Компак има в България, лидерството на компанията ще стане още по-категорично. В момента работим по конкретния локален прочит на новата фирмена политика както по отношение на работата ни с партньорите, така и с клиенти. В същото време изпълняваме и проектите, които бяха започнати преди официалното сливане. Хюлет-Пакард е сред най-сериозните изпълнители на обществени поръчки у нас. Каква е позицията ви по последните промени в ЗОП?- Законът отдавна се нуждаеше от сериозен ремонт. Промените са изключително важни и за нашата работа, и за IT-индустрията като цяло. Категорични сме обаче, че не трябва да има преференции за българските производители на продукти в сферата на информационните технологии. Това не е само позиция на Хюлет-Пакард, но и на всички чуждестранни инвеститори в технологичния бранш. Логиката е съвсем ясна: всъщност компютри българско производство няма. У нас само се сглобяват частите, произведени в чужбина. Така че практически такава преференция не стимулира българската технологична индустрия, а само чуждестранните фирми.Има други насоки, в които може да се помогне на IT-сектора у нас. Българската индустриална бизнесасоциация (БИБА), на която аз съм заместник-председател, започна разработката на стратегия за конкурентоспособност на технологичната индустрия. Работим по този документ съвместно с браншовите асоциации - Българска асоциация за информационни технологии и БАСКОМ - асоциацията на производителите на софтуер. Намерението ни е да подпомогнем усилията на правителството да направи страната ни привлекателен център за чуждестранни инвестиции в регионален мащаб. Стратегията ще включва конкретни мерки за увеличаване на конкурентоспособността на българския IT-сектор. Ще има препоръки относно образованието и повишаването на квалификацията на нашите специалисти. Отделно се разработват стимули за развитие на българските фирми.Правителството вече обяви, че ще търси възможности за привличане на сериозни чуждестранни инвеститори в областта на високите технологии? Хюлет-Пакард има ли конкретни планове в тази насока?- Ние и сега сме сериозен инвеститор в България. Знаете, че преди три години компанията ни финансира с корпоративни средства създаването на системата за новите български идентификационни документи. Инвестицията бе в размер на 50 млн. щ. долара, което за нашите мащаби е доста сериозна сума. Това до голяма степен помогна Европейският съюз да вземе решение за премахване на визите за български граждани.В момента в България имаме доста голям екип - над четиридесет човека, като непрекъснато назначаваме нови хора. Според нас модерните инвестиции са в създаването на центрове за експертиза. Намеренията ни са това знание да се концентрира в България. Така нашите специалисти ще имат възможност да работят в родината си, и то при конкурентни условия. Хюлет-Пакард България вече има такива експертни звена. Резултатите от тяхната дейност се ползват от офисите на компанията в други държави. Идеята е по този начин да създадем модел, който да се следва и от други компании от такъв клас. Какви са плановете ви за участие в изграждането на инфраструктурата за единната информационна система по проекта Електронно правителство?- Всъщност Хюлет-Пакард е един от пионерите, участвали в създаването на базовата информационна инфраструктура на българското правителство. Съвместно с наши партньори изградихме основните регистри, които работят в държавата. На експертно ниво подпомагаме екипа на министъра на държавната администрация Димитър Калчев при разработването на единна концепция за електронното правителство. Така че можем да говорим не за намерения, а за конкретна работа, която продължава. Хюлет-Пакард има сериозен опит в това отношение. Компанията е участвала в доста от аналогичните европейски проекти, включително и в Швеция, чийто модел се ползва като стандарт за Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във