Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХИМКО НАПРАВИ РИМЕЙК НА УМИРАЙ ТРУДНО

Върховният касационен съд ще се произнесе по делото за фалита на Химко на 24 април. Според информация на в. БАНКЕРЪ той ще потвърди позициите на Врачанския окръжен съд и Апелативния съд и ще прекрати производството по несъстоятелност на Химко. С това решение съдиите ще докажат (ако не друго), то че са необходими спешни промени в уредбата на фалитите в Търговския закон.Мотивите, с които задлъжнялото предприятие успя да се измъкне от хватката на кредиторите на първите две съдебни инстанции, биха предизвикали уважение дори у Остап Бендер. Те са, че липсват доказателства, че вземанията, за които претендират Булгаргаз и НЕК, са безспорни. Според чл. 608 от Търговския закон неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено парично задължение. При измененията в Търговския закон от 2000 г. отпадна изискването дълговете да са безспорни, за да се открие производство по несъстоятелност. Но остана друг императив - да се доказва, че те са установени по основание и размер. Именно този член предстои да се промени и така откриването на процедура по фалит ще стане по-лесно. Но мениджърите наХимко изпревариха законодателите и се измъкнаха, използвайки сложни комбинацииСпорът между НЕК и торовия завод беше проследен от медиите и въпреки това някои от основните моменти в него тънат в мъгла. Претенциите на електрическата компания са ясни - Химко не е заплащало електричеството, подавано му от държавното дружество, в резултат на което е натрупало задължения в размер на 33 млн. лева. Опитът тези вземания да бъдат събрани чрез изпълнителен иск е бил отхвърлен от съда. Това именно е принудило електрическата компания да поиска през ноември миналата година обявяването на Химко в несъстоятелност. Нещата обаче тръгват в непредвидена посока, когато изпълнителният директор на врачанското дружество Николай Вузев внася насрещен иск (за това в.БАНКЕРЪ е писал нееднократно). Ръководството на химкомбината изведнъж забелязало, че електрическата компания ползва негови съоръжения, за да доставя ток на други две дружества - Топлофикация, Враца, и Електроразпределение, Плевен. Всъщност според документите, представени пред съда, НЕК прави това от 1967 година. Шефовете на химкомбината искат обезщетение само за последните пет години явно поради изтичане на давностни срокове. Те изчислили, че имат да вземат от НЕК... 123 млн. лева. След това Химко си прихваща задълженията към НЕК и дължимата от електрокомпанията сума по наема става близо 90 млн. лева. На 25 ноември миналата година управата на Химко изпраща дори покана към държавното дружество за плащане на наем. Той е определен на 94 500 лв. за денонощие. Размерът на подобен наем не е регламентиран в нито един документ. Николай Вузев, изпълнителен директор на Химко, обясни, че претенцията не е изсмукана от пръстите, а размерът й ще бъде обект на втория етап от преговорите между двете компании. Тълкуванието му съвсем естествено не среща разбиране у монополиста. От пресцентъра на електрическата компания заявиха, че съоръженията на територията на Химко са изградени само за неговите нужди и през тях не се подава ток за други дружества. Държавната компания отрича да е имала някакви договорни отношения с Топлофикация, Враца, или с плевенското Електроразпределение. Засега не е ясно как съдът решава, че задълженията по неплатени сметки на торовия завод са недоказани, а приема претенциите на Химко към НЕК за безспорни. Още по-сложни са отношенията с Булгаргаз Газовото дружество е завело иск за обявяването на врачанския завод в несъстоятелност и иска от него 70 млн. лева. Тези пари Химко дължи за ползвания от него газ до 1996 година. Според ръководството на химкомбината, когато той е продаван, Булгаргаз е заявил пред Агенцията за приватизация претенции само за 2 млн. нови лв. и врачанският завод ги е платил. Тъй като газовото предприятие не е настояло за парите си преди приватизацията на Химко, излиза, че то вече губи правото да ги получи (параграф 6а от Преходните и заключителни разпоредби на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия). Очевидно спорът по този въпрос няма да затихне лесно. Според тълкователно решение на ВКС от 1 март миналата година по гражданско дело N1136/2001 г. обаче вземанията на кредиторите спрямо приватизиращи се дружества, макар и незаявени изрично пред приватизиращия орган, ни най-малко не се явяват скрити. Отношенията между двете дружества не приключват дотук. Химко е поел дълга към Булгаргаз на две други фирми (Пио комерс и Месер Химко газ). Двете частни компании имали да дават определени суми на газовото дружество, а Химко пък имал задължения към тях. В резултат на операцията дългът му към Булгаргаз нараства. Шефът на торовия комбинат Николай Вузев твърди, че всички дългове към Булгаргаз не само са изплатени, но дори Химко е дал 29.5 млн. лв. повече. Торовият завод е завел насрещен иск и срещу данъчната администрация. Николай Вузев обяснява това с отказа на дирекция Големи данъкоплатци да признае правото на завода да ползва данъчен кредит за 760 хил. лева. Но Регионална данъчна дирекция - София, в началото на април е отхвърлила жалбата на Химко. Така че едва ли комбинатът вероятно няма да получи очакваните 760 хил. лв. от невъзстановен ДДС. Управата на завода разчиташе на тези пари, за да изплати част от заплатите на работниците, които дори поискаха прокурорска проверка на делата на предишния и сегашния управителен съвет на дружеството. Основните обвинения на работниците срещу сегашното началство бяха, че се изнася незаконно мазут от складовете на Държавния резерв, който се намира на територията на завода, а инсталациите се режат на скрап. Проверка на икономическа полиция обаче не откри нарушения, но възможността да се назначи разследване на бивши директори на завода, включително и на самия Николай Вузев остава. Според неговите думи обаче Химко не е източван и не се източва сега. Никога целта на собствениците на завода не е била да се режат съоръжения за вторични суровини, заяви още той. Според него в предприятието се реже само една инсталация - Изпарение, която никога не е била използвана. С тази работа се занимава фирма Гео - метал трейдинг, която авансово е платила на Химко за метала 200 хил. лева. Гео - метал трейдинг има да усвоява метал за още 60 хил. лева. С тях заводът ще изплати част от задълженията си към работниците. Друга схема, която са измислили шефовете на завода за разплащане с химиците, е тристранно споразумение с Топлофикация, Враца. На 7 април Химко е подписал протокол за прихващане с топлофикационното дружество. Според неговия текст врачанската топлофикация няма да изплати дълга си към торовото дружество от 250 хил. лв., а в замяна няма да търси от работници и служители на Химко пари за подаваната им топла вода и парно до 28 февруари. Но на опашката за пари пред Химко не стоят само работници. А решението на ВКС може да превърне едно практически фалирало предприятие от длъжник в кредитор. Интересно е дали само с насрещни искове мениджърите му ще успеят да го изправят на крака?

Facebook logo
Бъдете с нас и във