Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХИМКО ИСКА ПО-ГОЛЯМ ПАЙ ОТ ПАЗАРА

Валентин Димитров, председател на управителния съвет на Химко АД - Враца, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Димитров, как оценявате резултатите на Химко от приключилия сезон за наторяване на земеделските площи у нас с азотни торове?
- Реализирали сме над 110 хил. т продукция на вътрешния пазар, което е рекорд за последните пет години. Това е 40% от производството на завода. Опитваме се да запознаем българските земеделци с предимствата на карбамида, който е най-концентрираният азотен тор и отдавна се ползва по цял свят. За съжаление предишната политика на Химко е била основно да изнася карбамид и ръководствата на завода от онези години не са полагали усилия за популяризирането на продукцията му вътре в страната. От две години ние правим именно това и през тази вече имаме значителен ръст.

Какъв е пазарният дял на Химко на българския пазар на азотни торове?
- Неохим - Димитровград, и Агрополихим - Девня, са продавали значителни количества, общо около 800 хил. т през този сезон. Така че нашият пазарен дял е скромен. Целта ни е през следващите години да отвоюваме не повече от 20%, което е абсолютно достатъчно.

Притесняват ли се още земеделските производители да наторяват с карбамид?
- Така или иначе притеснение има, но тъй като вече втора година се виждат конкретните резултати, то ще намалява. Така например наблюденията в Добруджа от миналата година сочат, че земеделците, които са третирали пшеницата с карбамид, са реализирали средни добиви от над 530 кг от декар при 370 кг в съседен парцел, наторяван с амониева селитра. В сравнение с миналата година увеличението на продажбите ни в България е повече от шест пъти. Надявам се догодина те да нарастват още, макар и не със същото темпо. Все още търговската ни мрежа не е развита - имаме база само във Варна. Надявам се през следващия сезон да изградим поне още пет склада в страната.

Какво е положението на външния пазар?
- Този сезон изнасяхме предимно за САЩ и съседните държави - Гърция, Турция, Македония. В чужбина продадохме общо 150 хил. тона. Кризата в Македония обаче ни навреди сериозно, защото от март насам на практика за тази страна не сме продали нито един тон.

От този месец в Химко започват мащабни инвестиции. Може ли да кажете нещо повече за тях?
- Парите са осигурени от канадската компания Лавелен. Тя е една от най-големите инженерингови фирми в света. Бизнесът й е да изгражда заводи като нашия и дори петролни рафинерии. Навремето Левски е извършила и инженеринга при строителството на Химко и затова я предпочетохме. Още повече че фирмата осигури финансирането на проекта.
Инвестиционната програма има два основни етапа. Първият предвижда да се изгради инсталация за гранулиран карбамид. Той има значително по-добър пазар от прилинга, който произвеждаме в момента. Освен това според статистически проучвания, през последните седем-осем години гранулираният карбамид поддържа сравнително стабилни цени. Затова и решихме да ограничим производството на прилинг, чийто капацитет в момента е за 800 хил. т годишно. Ще го намалим до 400 хил. т, а ще изградим нова инсталация за гранулиран карбамид. При осъществяването на този проект ще бъдат подменени някои от съществуващите съоръжения в Химко. Ще бъде извършена реконструкция, след която очакваме да намалим вредните емисии, технологично изпускани в атмосферата и във водите. Този първи етап ще ни струва около 48 млн. щ. долара. Той ще приключи през септември 2003 година. През това време заводът няма да спира и ще продължи да произвежда амоняк и прилинг.
Вторият етап - от 2003 до 2006 г. включва реконструкция и разширение на ТЕЦ-а към завода. Ще подменим досегашните три руски турбини с по-съвременни. Ще разширим възможностите за производство на пара и топлоенергия. По този начин Химко ще задоволи собствените си потребности, а и ще продава електроенергия и топлоенергия на град Враца. Необходимите средства за този етап са около 100 млн. щ. долара, като за неговото финансиране все още се преговаря. Трудностите, които срещаме в момента се дължат на това, че стойността на електроенергията не се обвързва с цената на природния газ. Получава се така, че произвеждащото електричество чрез газ е по-скъпо в сравнение с цената, на която НЕК изкупува електроенергията от други източници. Затова засега нашето производство не е рентабилно. Ние и нашите партньори от Лавелен обаче смятаме, че това ще бъде преодоляно през следващите няколко години и цените у нас ще се изравнят с европейските.

С колко би се намалила цената на продукцията на Химко след реализирането на проектите?
- Разходите на природен газ биха се намалили с около 15%, а на енергия - с 30 процента. Новата линия ще се обслужва с половината от сега необходимия персонал. С други думи, очакваме значително намаляване на себестойността на гранулирания карбамид. А освен това цената му е с 20% по-висока от цената на прилинга. От тези икономии планираме да останат достатъчно средства за обслужването и на задълженията, и на кредита. Затова предприехме и тази стъпка. Това е едното основание да съм оптимист, че Химко ще се развива добре. Другото е използването на потенциала на вътрешния и на регионалния пазар.

Кои банки осигуряват финансирането на първия етап на инвестиционната програма?
- Това е консорциум от белгийски банки, с които ние ще се запознаем след две седмици, когато сме поканени да ги посетим. Условията по кредита са стандартна лихва за Западна Европа. Договорихме се за гратисен период от две години - докато трае строителството, и след това за осем години изплащане.

Каква беше реализацията на амоняк през този сезон?
- В България продаваме амоняк основно за ЛУКойл Нефтохим и през летния период - за Неохим - Димитровград, когато се спират инсталациите в завода. Доставяме и амонячна вода на Агрия - Пловдив. Основната част от амоняка, който не влиза в производството на карбамид, изнасяме за Гърция (торовия завод в Солун) и за Турция.

Какви са финансовите резултати на Химко за първите три месеца на 2001 година?
- През първото тримесечие сме на печалба и това е нормално, тъй като тогава е активният сезон за наторяване. За годината очаквам пак да сме на минимална загуба или на нулата. Защото 2000 г. приключихме на минус с 12 млн. лева.

Какви са цените на карбамида на международния пазар спрямо себестойността на вашата продукция?
- Преди две седмици бяха нормални и отговаряха на разходите на завода. Сега обаче се наблюдава рязък срив до 69 щ. долара за тон. Което е ниско дори и за месец май. Само преди две-три седмици цената беше 120 щ. долара за тон. Тази ситуация донякъде ме притеснява, но през последните години в този пазар няма логика. Това се дължи на факта, че украинските производители разполагат със собствен природен газ. Те могат да продават по 50 щ. долара и пак да са на печалба. В момента в Западна Европа тече антидъмпингова процедура срещу Украйна и Русия, но двете страни обаче продължават да продават там. Затова и Химко не изнася на този пазар през последната година. В САЩ украинската и руската продукция просто не може да влезе - заради наложеното им мито от 60 щ. долара на тон.

Очаквате ли промени в цените на природния газ през близките месеци?
- При последните ни срещи с представители на Булгаргаз изразиха очакване, че цената ще бъде намалена от 1 юли. Не е ясно обаче с колко.

А как са уредени задълженията ви към Булгаргаз?
- Плащаме си, въпреки че има спорни моменти. При сключването на приватизационната сделка задълженията на Химко към Булгаргаз бяха 64 млн. лева. В момента те са намалели до 54 млн. лева. Според предварително споразумение, сключено още преди раздържавяването, тази сума трябва да се изплати за шест години. По друг договор обаче, подписан в междинния период от сключването на сделката с Агенцията за приватизация и влизането във владение на новия собственик, трябва да се издължи за три години. Вече втора година не можем да се разберем дали трябва да се разплатим до лятото на 2002 г., което просто е невъзможно, или за шест години - с една година гратисен период за лихвите и две за главницата, които изтичат през 2007 година. Имаме разбиране от Булгаргаз по този въпрос, въпреки че писмено споразумение липсва, и си плащаме месечните вноски в зависимост от потреблението на природен газ. Това ни поставя в неравностойно положение спрямо останалите торови заводи, тъй като имаме заложени 10-12 щ. долара на тон в себестойността на продукцията за изплащане на минали задължения. Предложили сме различни механизми за уреждането на този дълг. Един от тях е за погасяването му чрез държавни книжа. Това обаче зависи както от Булгаргаз, така и от държавните институции.

Става въпрос за погасяването му чрез компенсаторни записи?
- Това е само наша идея, така че не мога да кажа нищо повече. Има най-различни държавни книжа - и външни и вътрешни.

Как ще съумеете да излезете от финансовата криза? Последните години работите непрекъснато на загуба. Освен това балансовата стойност на активите на Химко е отрицателна.
- Според баланса да, но в момента Лавелен изготвят реална пазарна оценка на активите ни. Тя ще бъде готова през септември. Причината за отрицателната стойност е промяната във валутни курсове с течение на годините. Целта ни е да знаем колко струва заводът не по баланс, а колко би дал пазарът за него.

Докъде стигна конфликтът около контрола върху мажоритарния ви собственик Ай Би И Транс ъф Ню Йорк?
- Той за щастие отиде за решаване там, където трябва - в Нюйоркския съд. Решение, доколкото знам, все още няма. То не ни и засяга, тъй като спорът е кой е акционер и с колко в самата Ай Би И Транс ъф Ню Йорк, а не в Химко. Неизяснен е въпросът между Ай Би И Трейд и Юрий Литвиненко. Той се занимава основно със земеделие. Преди разпадането на Съветския съюз Литвиненко е бил министър на търговията и селското стопанство на Узбекистан. След трагедията в Чернобил заминава за Западна Европа. Прави търговска компания, която продава селскостопански продукти. Отива и в САЩ, където основава други две земеделски търговски фирми. Ай Би И Транс ъф Ню Йорк е създадена само с цел участие в приватизацията на Химко. Сега фирмата притежава 57% от врачанския завод.

Как върви изпълнението на следприватизационната ви програма. договорена с АП?
- Трябваше основно да погасяваме задълженията си, като представим споразумение с Булгаргаз, и да инвестираме 50 млн. щ. долара за пет години. Засега преизпълняваме договореното. Обезпечените вложения надхвърлят три пъти предвидените. До края на 1999 г. (сделката бе подписана на 23 юли 1999 г.) нямаше никакви ангажименти, но собственикът вложи 1 млн. щ. долара, за да се поддържа производството. През 2000 г. трябваше да инвестираме 2.5 млн. щ. долара и го направихме. За тази година ангажиментът е за 6 млн. щ. долара и ще се преизпълни значително, тъй като реконструкцията ще започне по-рано. Задълженията за работни места също се изпълняват и сега в завода работят 1350 души.


Разговора води Владислав Панев

Facebook logo
Бъдете с нас и във