Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХАЗНАТА СИ ПОИСКА ВЕРЕСИИТЕ ОТ ПРЕОЦЕНКАТА НА АКТИВИ

ДОПЪЛНИТЕЛНИЯТ НАЛОГ ЩЕ СЕ ПЛАЩА РАЗСРОЧЕНО ЗА ТРИ ГОДИНИПредприятията, които са преоценявали дълготрайните си материални активи и са ги амортизирали напълно, се разминаха на косъм с данъчен шок, за който дори не са и подозирали. Причината е в действащата през 2003-а разпоредба на Закона за корпоративното подоходно облагане (сегашният чл.23, ал.2, т.16). Тя предвижда, когато дадена машина или сграда са амортизирани напълно, преоценъчният им резерв да се прехвърля като увеличение на облагаемата печалба за тази година - т.е. за него да се плаща корпоративен данък. Според счетоводители допълнителният налог ще достигне стотици милиони левове и ще засегне най-много бившите и настоящите държавни предприятия, които уставно са преоценявали активите си. Проблемът все пак бе смекчен донякъде в последния момент. На 3 декември - буквално докато в пленарната зала вървеше второто четене на промените в ЗКПО, депутатите от бюджетната комисия гласуваха на извънредно заседание данъкът върху преоценъчния резерв поне да се плаща разсрочено за три години.Въпросният резерв е равен на увеличението на стойността на даден актив. Например, ако една машина е купена на 31 декември 1997 г. за 1000 лв. и година по-късно е преоценена на 1050 лв., то 50-те лева формират резерв, който ще продължи да се пълни при всяко следващо увеличение на стойността й. Съответно на това нараства и размерът на амортизациите. Да приемем, че в нашия случай те са 30% годишно, и машината ще се изхаби за малко повече от три години (или в началото на 2001-ва). Ако стойността й бе останала 1000 лв., то през всяка от тези три години като разход за амортизации щяха да се признават по 300 лв., а през 2001-ва - остатъкът от 100 лева. Но в резултат на това, че още първата година е направена преоценка, то за разход ще се признаят още 15 лв. (30% от 50-те лева увеличение). Продължат ли преоценките, то и отчетените амортизации ще нарастват, а съответно при равни други условия все повече ще намалява и облагаемата печалба. Сумата на допълнителните разходи за амортизации е равна на натрупания през годините преоценъчен резерв. Само че според сегашните разпоредби на чл.23, ал.2, т.16, буква б от ЗКПО предприятието, което е амортизирало напълно машината си през 2001-ва (както е в нашия пример), трябва да увеличи печалбата си за 2003-а с целия натрупан преоценъчен резерв за нея. И то независимо дали тя е отписана, или продължава да се води в баланса на дружеството, макар и с нулева стойност.Казано с две думи - това, което държавата е дала през 1998-2001 г., разрешавайки по-големи разходи за амортизации, сега си го прибира в пълен размер чрез облагането на преоценъчния резерв. Не е необходимо човек да е счетоводител, за да се сети, че тук става дума и за инфлационен данък (също както до началото на 1998 г. ниските амортизации, дължащи се на смешните остарели стойности на активите, водеха до завишено облагане).За щастие изискването на Закона за корпоративното подоходно облагане засяга само малките преоценки на активите, извършвани след 1998 г., тъй като т. нар. голяма ревалоризация, направена въз основа на правителствено постановление от 1997 г., не създаде преоценъчен резерв (резултатът от нея бе отнесен по тогавашната сметка допълнителен капитал и данъчните проблеми около това вече са изживени). След 1 януари 1998-а преоценките се извършваха ежегодно, като не можеха да превишават коефициентите за поскъпване на групи активи, съобщавани от Националния статистически институт. Тоест преоценката пак бе спусната отгоре и държавните фирми, общо взето, стриктно следваха тези коефициенти. След приемането на новия Закон за счетоводството от 1 януари 2002 г. предприятията вече имат по-голяма самостоятелност при определянето на преоценките, отчитайки активите си по т. нар. справедлива стойност. Би могло да се предположи, че фирма, която доказва по-висока пазарна стойност на машините си, за да си увеличи амортизациите и отчете по-малка печалба, ощетява бюджета. Хазната обаче едва ли е ощетена и от преоценките, дължащи се на инфлацията, тъй като ако амортизациите не се индексират, предприятията биха отчели изкуствени печалби.Още по-неприятното е, че малко хора знаят за какво става дума и ще го разберат чак на 31 март, когато трябва да подадат данъчната си декларация по ЗКПО, коментираха счетоводители и одитори. Според тях нещата се усложняват от това, че въпросният текст ще действа на практика със задна дата - и за активи, които са били амортизирани напълно преди 1 януари 2003 г., ако не са отписани от баланса. По този повод Институтът на професионалните счетоводители представи на председателя на парламентарната бюджетна комисия Нина Радева писмени предложения за уреждане на проблема. Едното от тях предвиждаше активите, които са напълно изхабени до началото на 2003-а, изобщо да не се включват в данъчния амортизационен план, като по този начин ще отпадне и облагането на техния преоценъчен резерв. Другият предложен вариант бе внасянето на извънредния данък да се разсрочи за три до шест години, а не да се стоварва наведнъж за тази година. Именно това предложение одобри бюджетната комисия в последния момент.Председателят на Националния съвет по счетоводство Велин Филипов заяви пред БАНКЕРЪ, че новите правила за преобразуване на печалбата, отнасящи се за данъчната 2004 г., определят по-точно каква част от преоценъчния резерв ще се връща, така че да не се ощетяват нито бюджетът, нито предприятията. Тези правила вече няма да засягат амортизирани по-рано активи, а единствено включените в данъчния амортизационен план.

Facebook logo
Бъдете с нас и във