Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХАЗАРТНИЯТ ПАЗАР СЕ ОТВАРЯ ЗА ЕВРОФИРМИ

Търговски дружества, регистрирани в някоя от държавите членки на Евросъюза, ще могат да въртят хазартен бизнес у нас. Това ще стане възможно, ако и парламентът гласува за одобрените от кабинета през тази седмица промени в Закона за хазарта. За момента игрите на късмета са запазена територия само за български фирми. Според сега действащия нормативен акт, лиценз за организиране на такива игри се издава на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел, на фондации и еднолични търговци, регистрирани в страната. Възможностите чужденци да се доредят до въртенето на рулетката са две. Първата е те да станат акционери в някое българско дружество, притежаващо необходимото разрешение за хазартна дейност. Това обаче може да стане само при условие, че съответната наша фирма стопанисва казино в четиризвезден хотел, който е бил закупен или построен от самата нея. Другият шанс за гражданите на друга държава да получат хазартен лиценз е да инвестират в икономиката ни за период от една година 10 млн. лв. и да разкрият 500 нови работни места. Промените в Закона за хазарта произтичат от ангажимента ни към ЕС да осигурим на компаниите от общността достъп до нашия пазар. Те ще бъдат третирани наравно с българските юридически лица. Предвижда се да бъдат уеднаквени и изискванията към сдруженията с нестопанска цел и фондациите от България и от ЕС. Те ще имат право да организират еднократно хазартни игри с благотворителна цел. В проектозакона е записана и забрана игрални автомати да се съхраняват в помещения, до които има свободен достъп на хора. Председателят на Държавната комисия по хазарта Георги Петров поясни за в. БАНКЕРЪ, че целта на тази промяна е да се пресекат спекулациите, които си позволяват някои собственици на игрални зали. Според Петров практиката при проверки от страна на регулаторния орган фирмите обикновено твърдят, че съхраняваните в залите автомати не работят и върху тях не би следвало да се заплащат налози. Но щом инспекторите си тръгнат, неработещите уж ротативки тутакси влизат в употреба. С измененията в Закона за хазарта се въвежда и глоба в размер между 10 000 и 30 000 лв. за лица, които произвеждат, внасят или разпространяват игрални съоръжения, без да имат разрешение за това от Държавната комисия по хазарта.Междувременно стана ясно, че и със сегашните корекции в нормативния акт няма да бъде решен въпросът с организирането на залози в ИНТЕРНЕТ. Този проблем, който е особено актуален напоследък и в САЩ, предизвиква все повече напрежение сред букмейкърските къщи у нас, които организират залози по традиционния начин - с фишове, за резултатите от спортни състезания. Така например единият от управителите на Еврофутбол ООД Николай Дамянов заяви неотдавна в интервю за агенцията Топспорт, че електронните залози лишавали държавата от значителни приходи, които отивали в чужбина. Според него залозите в ИНТЕРНЕТ нарушавали разпоредбите на Валутния закон и на Наредба 28 на БНБ за валутните транзакции. Дамянов е на мнение, че всеки, който залага по електронен път в чуждестранна букмейкърска къща, извършва транзакция, която трябва да бъде регистрирана, но това не се случвало. От пресцентъра на БНБ съобщиха пред БАНКЕРЪ, че нямат данни за подобни нарушения. Експерти на банката са на мнение, че едва ли някой в България залага чрез ИНТЕРНЕТ суми в такъв размер, че да подлежат на регистрация.По думите на хазартния шеф Георги Петров е наложително да се проведе дебат за регулирането на електронния хазарт. Петров е категоричен, че ръководеното от него ведомство действа безкомпромисно, когато бъдат установени нарушения. Така например преди около месец след съвместни действия на експертите на Държавната комисия по хазарта и на служители на НСБОП била разбита група за организиране на нелегални хазартни игри чрез ИНТЕРНЕТ в Сливен. Комисията на Петров е извършила общо 889 проверки за нелегална дейност през първите осем месеца на годината. Конфискувани са 1110 игрални автомата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във