Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ХАОСЪТ ВОДИ ПО ТОЧКИ ПРЕД НОВИЯ РЕД В СТРОИТЕЛСТВОТО

Строителният бранш, или поне по-голямата част от него, така и не успя да преглътне приетите на първо четене в парламента промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Критичните забележки не са една и две. Както и нападките, че предложените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството промени обслужват тесните интереси на строителни кръгове, близки до депутати от НДСВ. От Съюза на архитектите обявиха, че измененията създават благоприятен климат за развитие на корупцията. Позицията на архитектите е, че корекции в ЗУТ са необходими, но главно по посока на рационализиране и опростяване на процесите в строителството.Несъвършенствата в закона са основният препъникамък пред чуждестранните инвеститори, заяви пред БАНКЕРЪ Савин Ковачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Според него, разочаровани от бюрократичните закони у нас, чуждестранните бизнесмени масово напускат страната. Те твърдят, че за да построиш офис в България, трябва да покриеш едва ли не критерии, подобни на тези за строителство на атомна централа в страна членка на ЕС. Затова и предлаганите законови промени са насочени главно към инвеститорите в строителството. Предвижда се сроковете за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти да бъдат съкратени значително, да се оптимизира и времето за получаване на строителни разрешителни. Периодът за съгласуване на устройствените планове например според новите текстове вече няма да надхвърля 30 дни. По-усложнените и трудни съгласувателни процедури ще останат задължителни само за обектите с национално значение. Експертни съвети ще дават мнението си за строителството на автомагистрали или петролопроводи. Национален експертен съвет пък ще одобрява големите инфраструктурни обекти с национално значение. Една от основните забележки към обновения Закон за устройство на територията е, че прави несръчен опит да групира всички видове строежи в страната според тяхната значимост. Обособени са шест категории, като особено внимание е отделено на големите инфраструктурни проекти. Неясно по какви причини обаче шестте групи не са подробно регламентирани в окончателния вариант на закона. В духа на лошата законодателна практика предстои техният статут да бъде уреден с подзаконови актове, в които според юристи обикновено е скрит дяволът. Визата за проектиране ще остане задължителна само в най-належащи случаи - за големи обекти с национално значение, включително и автомагистрали, жп строителство, пристанища и летища. Но специалисти от бранша се съмняват, че бюрократичните процедури ще бъдат ограничени. Намерението е обектите от т. нар. масова категория (еднофамилни къщи, жилищни блокове до девет апартамента, малки кафенета и заведения до 20 места) да бъдат одобрявани единствено от главния архитект на дадена община. Но това, според критиците на закона, крие заплаха от субективизъм и създава предпоставки за корупция.Очаква се след два месеца, когато законопроектът ще се обсъжда на второ четене, в пленарната зала да се състои разгорещен дебат. Конфликтният момент е степента на либерализация на строителните процедури. Като пример за недопустима либерализация се посочва текстът в ЗУТ, който предвижда да не се изисква разрешително за вътрешно преустройство на жилища, когато не се променя конструкцията на сградата. Ще се оспорва и предвиденото в закона стесняване на кръга от лица, които ще имат право да обжалват устройствените планове. Съдебните дела по подадени жалби сега се проточват с години, не са редки случаите, когато магистратите дори не могат да издирят всички заинтересовани лица. В новите законови текстове са предлага заинтересованите да се жалват от устройствения план на общината в двумесечен срок. Ще следва кратка процедура, която на практика ще узаконява градоустройствения план и ще изключва възможността за последващи обжалвания. Така значително щяло да се ускори изготвянето на подробните устройствени планове, което в повечето случаи отнема няколко години.Промените в Закона за устройството на територията са тясно свързани с предстоящите изменения в Закона за държавната собственост в частта му за отчуждаване на частни имоти. За да се пристъпи към одържавяване обаче ще е необходимо да е влязъл в сила устройствен план, предвиждащ на съответното място да бъде построен обект за т.нар. държавни нужди - автомагистрала, жп линия или летище например. Няма да се отчуждават частни земи за строеж на жилищни блокове или търговски обекти. Задължително ще е още собствениците на частните парцели да бъдат запознати с плана. Оттук насетне ще следва ускорена процедура по отчуждаването, което преминава в правомощията на областните управители. Заинтересованите лица ще могат да искат от съда да провери има ли влязъл в сила устройствен план, както и да се произнесе дали парцелът се отчуждава по предназначение. Според Савин Ковачев доста депутати са се заблудили по време на първото обсъждане на ЗУТ в пленарната зала на 14 февруари. Невярно било изтълкувано, че новите текстове изобщо не допускат процедура по обжалване на вече влезли в сила устройствени планове или решения на контролните органи. Няма акт, който да не може да бъде обжалван. Необжалваеми остават единствено онези устройствени планове, които са свързани със стратегическите обекти, отбеляза заместник-министърът.Внесеният в парламента законопроект няма ясна философия, е становището на началника на отдел Правен на Дирекция Архитектура и градоустройство в Столичната община Борис Милчев. Ситуацията у нас е странна. Действително никой в момента не е доволен от сега действащия ЗУТ. Срещу него възразяват както инвеститорите, проектантите и строителите, така и администрацията. Твърде малко са обаче добрите предложения в законопроекта, които усъвършенстват действащия нормативен акт, смята Милчев. Подценени или изобщо подминати са съществени несъвършенства на ЗУТ в частта за устройствено планиране на териториите и в инвестиционното проектиране. За сметка на това са предложени нововъведения с неясна перспектива. Абсолютно неадекватно например е предложението функции, свързани с устройството на територията, да се прехвърлят на МВР и на Министерството на отбраната. Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) пък се натоварва с още повече задължения. А ведомството и сега не може да се справи с множеството случаи на незаконно строителство (само за миналата година неприключените преписки са над 27 хиляди). Биха могли да се засилят правомощията на общините и да се даде възможност те поне да могат да спират нерегламентираното строителство, твърди Борис Милчев. В момента общинските власти само констатират наличието на незаконни строежи и изпращат актовете в ДНСК. Но докато дирекцията реагира на сигналите, незаконните павилиони или къщи никнат като гъби. Според критиците на законопроекта мотивите за внасянето на поправките в ЗУТ са по-издържани и аргументирани, отколкото самите текстове. И в този си вид Законът за устройство на територията не решава належащите проблеми на инвеститорите и строителите, нито пък ни доближава до директивата на ЕС за покриване на задължителните норми за безопасност в строителството. Всъщност и критиците, и поддръжниците на обновените законови текстове прогнозират, че спокойствие в строително-инвестиционния бранш може да се очаква най-рано след 30 години. Когато и администрацията, и правилата в държавата ще са съвсем различни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във