Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГУБЕЩИЯТ ХИМКО - ПРИЛАСКАН ОТ ОФШОРНАТА АФРОДИТА

Кипърската фирма Ей Ви Ес Ти Трейдинг (A.V.S.T. Trading) е купувачът на пакета от 71% от капитала на врачанския торов завод Химко, заяви за в. БАНКЕРЪ председателят на управителния съвет на комбината Валентин Димитров. Врачани вече ще се молят на нов бог, след като досегашният Ай Би И Транс ъф Ню Йорк (IBE Trans of New York) излезе от играта. Всъщност промяната на собствеността не е толкова категорична, колкото може да изглежда на пръв поглед. Ей Ви Ес Ти Трейдинг контролира 40% от акциите на нюйоркската фирма. Прехвърлянето е предизвикано от невъзможността на Ай Би И Транс ъф Ню Йорк да обслужва задълженията си към новия собственик на Химко, съобщиха от пресцентъра на торовия завод.
Новите господари на врачанската химия всъщност са кипърският богаташ Андреас Теофилу и британската компания Юнайтед Кингдъм Газ енд Енерджи файненс (United Kingdom Gas and Energy Finans), каза Димитров. Както в. БАНКЕРЪ допусна миналата седмица, прехвърлянето се мотивира със започналото вече осъществяване на инвестиционна програма в Химко. Тя е на обща стойност от 170 млн. щ. долара. Засега е осигурен кредит за първия й етап на стойност 48 млн. щ. долара. Парите са отпуснати от канадската компания Лавелен. Ей Ви Ес Трейдинг е открила акредитив в полза на кредитора в размер на 15% от общата сума на предвидените инвестиции, твърди Валентин Димитров. Той и останалите членове на управителния съвет на Химко Мартин Макариев и Ивайло Иванов са депозирали оставките си, но ще продължат да изпълняват функциите си до избирането на ново ръководство на комбината.
Разкриването на информацията около новата структура не спря слуховете и догадките около целта на борсовата сделка от 23 май, които се разпространяват със завидна бързина. Твърди се, че досегашните стопани са нарушили приватизационния договор, сключен още през 1999 година. Както в. БАНКЕРЪ напомни в бр. 21 от 28 май, според клаузите на тогавашната сделка купувачът - Ай Би И Транс ъф Ню Йорк, не може да намалява дяловото си участие в Химко под 51% в продължение на пет години, или до 23 юли 2004 година. Според Валентин Димитров не може да се говори за нарушение, тъй като сделката е между свързани лица.
Най-вероятно Агенцията за приватизация ще излезе със становище по проблема другата седмица. Отсега е ясно, че нейните експерти са подходили към случая доста сериозно. Те отказаха всякакви коментари около новия собственик на врачанския завод. Аргументите на шефката на пресцентъра на АП Нора Стоичкова бяха, че в момента тече вътрешна проверка и докато тя не приключи, няма да се правят изявления. Между другото контакти между АП и управителите на Химко все още не са осъществени.
В бизнессредите се говори, че евентуалните санкции на АП могат да бъдат от парична глоба до разваляне на приватизационната сделка. Още повече че купувачът е нарушил още едно условие по договора. В него е записано, че Ай Би И Транс ъф Ню Йорк е дъщерна фирма на Ай Би И Трейд Корпорейшън (IBE Trade Corporation). Посочената корпорация, поне според записаното в приватизационните документи, е сред десетте най-големи компании в света в търговията с химически торове. Нейният годишен оборот е около 250 млн. щ. долара. Вероятно гръмкото име на фирмата е повлияло съществено на решението на тогавашните управници в АП да сложат подписите си под злополучния контракт. Подобни цифри обикновено са достатъчни, за да попадне в графата стратегически инвеститор.
Следприватизационното битие на Химко тръгва по мед и масло - през октомври 1999 г. в надзорния и управителния съвет на Химко влизат представители и на Ай Би И Транс, и на Ай Би И Трейд. Само месец по-късно обаче започват делата в САЩ за да се установи кой е собственика на фирмата, купила врачанския завод преди две години. Претенденти са самата Ай Би И Трейд и украинецът Юрий Литвиненко, бивш министър на търговията и селското стопанство на Узбекистан преди разпадането на СССР. На 4 януари 2000 г. представителите на известната търговска компания са изхвърлени от управителните органи на Химко, като по този начин цялата власт премина в ръцете на Литвиненко и неговите хора в България. В началото на миналата година в конфликта между двете фирми се забърка и ИНТЕРПОЛ, която задържа Литвиненко на летище София. Впоследствие той бе освободен, но арестуването му остави черно петно върху ръководството на завода.
Съдебното дело в Ню Йорк, което трябва да изясни въпроса кой контролира собственика на Химко приключи на първа инстанция в полза на Ай Би И Трейд, каза за в. БАНКЕРЪ в четвъртък вечер Валентин Димитров. Хората на Литвиненко обаче обжалват пред щатския апелативен съд и затова решението не може да влезе в сила. Според Димитров делото няма да приключи на втора инстанция поне до 2003 година. Така че дотогава не могат да се правят никакви промени в управителните органи на Ай Би И Транс ъф Ню Йорк и негов управител си остава Юрий Литвиненко.
Злите езици обаче твърдят, че прехвърлянето на акциите на Химко преди десетина дни е станало точно заради съдебния процес в САЩ. Транзакцията от 23 май на практика обезсмисля продължаващото вече година и половина съдебно производство. Защото, който и да вземе контрола върху Ай Би И Транс, няма да получи почти нищо. Той най-много ще може да разчита на сумата, по която е сключена сделката - 1 452 585.45 лева. Твърде вероятно е обаче дори и тези пари да бъдат експроприирани от АП, ако Левон Хампарцумян и колегите му решат, че Ай Би И Транс трябва да си плати за нарушението на приватизационния договор.
Юрий Литвиненко и българските му партньори сигурно са припечелили достатъчно от двугодишното си върховенство във врачанската промишлена зона. А дори и АП да сложи ръка върху остатъците от завода, те едва ли покриват дори и платените през 1999 г. 1 млн. лв., от които половината в компенсаторки. Годишните счетоводни отчети на Химко след неговата приватизация чертаят непрекъсната крива надолу. Още в баланса на дружеството за първото шестмесечие на миналата година се вижда, че то е вече с отрицателна нетна стойност на активите. В края на 2000 г. собственият му капитал е минус 11.842 млн. лева. Въпреки че загубата на предприятието намаля от 17 на 12.7 млн. лв., изгледи за подобряване на положението няма. Валентин Димитров коментира пред в. БАНКЕРЪ, че светлината в тунела е подготвената инвестиционна програма на завода. Първата част от нея - за 48 млн. щ. долара включва изграждане на инсталация за производство на гранулиран карбамид. Димитров смята, че намалението на разходите след приключването на строителните работи ще изкара комбината на печалба и ще му позволи да погасява както задълженията си към Булгаргаз за 54 млн. лв., така и кредита от канадската фирма Лавелен, за който стана дума в началото.
Тези планове обаче като нищо ще останат в миналото, в случай че АП върне нещата в изходната им точка и одържави предприятието. Това обаче едва ли е повод мениджърите на завода да сънуват кошмари. На капиталовия пазар усилено се коментира, че те вече са взели своето чрез свързани с врачанския комбинат фирми, които могат и да се явят като купувачи при евентуалната повторна приватизация на дружеството.
Собствениците на Химко не са спазили и изискванията на Закона за публичното предлагане на ценните книжа (ЗППЦК). Според неговия чл. 115 публичните дружества трябва да проведат годишните си общи събрания до края на месец юни всяка година. Събрание на врачанския комбинат обаче още не е насрочено. И тъй като то трябва да бъде обнародвано в Държавен вестник един месец преди да се състои, със сигурност акционерите на Химко няма да се видят преди 4 юли.
Интересна за участниците на капиталовия пазар е процедурата за отправяне на търгово предложение към миноритарните акционери на Химко. Според чл. 149 от ЗППЦК всяко лице, което придобие над 50% от книжата на публично дружество, е длъжно да направи такова предложение. Някои експерти, като бившият заместник-председател на Комисията по ценните книжа Димитър Димитров са на мнение, че търг за дребните пакети може и да не се обявява, ако новият и старият собственик са свързани лица. Новоизбраният член на ДКЦК Димана Ранкова обаче изрази мнение, че в случая при всички положения трябва да се отправи търгова оферта, която да се публикува най-късно до 13 юни.
Цената, по която новия собственик на Химко ще купува останалите 23% от капитала на завода, ще бъде най-малко среднопретеглената борсова стойност на акциите му през последните 3 месеца. Тя се движеше в рамките на 30-40 стотинки за бройка. На борсата обаче сменят собственика си не повече от 100-200 книги от тези книги дневно. Това означава, че сделките за малки пакети ще имат почти нулева тежест при определянето на среднопретеглената цена. На практика тя ще бъде равна на единичната цена на блоковата сделка - 15 стотинки. Така че максималната сума, която купувачът на мажоритарния пакет ще заплати на дребните акционери, ще бъде не повече от 600 хил. лева. И то при положение, че търговото предложение бъде прието от всички собственици на книжа от Химко, а това вече е абсурдно. Борсовите анализатори не са далеч от мисълта, че осъществилите сделката за 71% от капитала на завода, са регистрирали ниската цена от 15 стотинки именно с цел да осигурят минимална стойност на търговата оферта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във