Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГРАДУШКИТЕ ПОСТАВЯТ НА ИЗПИТАНИЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ БИЗНЕС

Като в онзи социалистически виц за кишата и сушата, които спъвали икономиката, така и тазгодишните бури, градушки и наводнения удариха тежка тесла на прогреса. Под ударите й попаднаха както селските стопани, така и обикновените граждани, чието имущество беше унищожено. Пълният размер на всички щети тепърва ще се установява, но категоричното мнение на експертите е, че техният размер ще е значителен. Бедата е, че дълбоко ще трябва да се бръкнат застрахователните компании. Според тях летният сезон 2001 се очертавал като един от най-тежките за последното десетилетие. Изключение правели само бедствените и умишлени пожари през 1999 г., заради които само ДЗИ изплати около 8 млн. лв. за нанесени щети от огнената стихия.
Щетите, които сега трябва да изплати най-големият у нас застраховател - ДЗИ, към 1 юли надхвърлят 3 млн. лв., като само през юли техният размер е близо 1.8 млн. лева. Представители на компанията съобщиха, че вече са обезщетили около 40% от потърпевшите си клиенти.
Над 1.3 млн. лв. пък са щетите по селскостопанските застраховки, които е инкасирала общозастрахователна компания Алианц-България. До момента тя е изплатила около 10% от щетите, но нейните експерти и през цялата минала седмица бяха на оглед в различни пострадали райони на страната. Сериозни загуби ще трябва да възстановяват и застрахователите от Витоша, Орел, Армеец, Евро инс и други. Общо изплатените от застрахователните компании щети са около 30% от предявените до момента.
Сред най-сериозно пострадалите райони са Ямбол, Стара Загора, Силистра и Търговище. Лошите метеорологични условия ще продължават да поднасят изненади и до края на годината размерът на пораженията ще е значително по-голям от инкасирания досега. Все още не е отминал и сезонът на летните пожари, припомнят застрахователните експерти.
Реално понесените до момента щети са несъизмеримо по-големи от отчитаните от застрахователните компании, тъй като само една малка част от населението е застраховало своето имущество.
По данни на застрахователните компании едва около 15% от посевите със земеделски култури и само 10-12% от домашните животни у нас са застраховани. За сравнение - делът на застрахованите селски стопани в Централна Европа е значително надхвърля 25 процента. Това показва, че все още липсва застрахователна култура у нашите производители и определено вина за това имат и самите компании, които не успяват да пласират своите продукти. Журналистическо проучване показва, че малко от тях са склонни публично да обявят какви са тарифите им по селскостопанските застраховки. Естествено мотив за този отказ е фирмената тайна, но как ще привлечеш клиент, на който хем искаш да продадеш нещо, хем не му казваш колко ще му струва сигурността.
Друг проблем е, че селските стопани обикновено нямат пари, за да си осигурят гърба. Дори и земеделците, които са се застраховали, не са го направили за цялата реколта, а само за минимална част от нея. Освен това българинът е придобил с годините порочния навик, когато възникне някакъв сериозен проблем с неговото имущество, държавата да му го решава. Бюджетът на нито една държава, колкото и стабилна да е нейната икономика, не може да си позволи хазната й да посреща щетите, причинени от природните бедствия.
Сега след като стопаните се опариха и вече разбраха, че не могат да разчитат на някакво обезщетение от бюджета, ще трябва да се уповават единствено на Господа, въпреки че и застрахователите могат да им свършат работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във