Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОСПОД ДАЛ, НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ ВЗЕЛИ

И СЛЕД ПОТОПА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ПЛАЩАТ ЗА НАПОЯВАНЕМонополистът Напоителни системи ЕАД към земеделското министерство налага политика на държавен рекет, смятат редица зеленчукопроизводители в страната. Мнозина от тях са вложили хиляди левове за системи за капково напояване, уж за да реализират икономии и да се защитят от евентуалните засушавания, само че цената на водата се увеличава с всяка година. Най-странното е, че дори и след потопа, който ни заля през август, стопаните отново ще трябва да плащат за напояване по силата на договори, сключени през юни. Земеделските производители са притиснати от държавната фирма, защото ако не платят несъстоялото се сега поливане на градините, няма да получат вода през следващите месеци, които може да се окажат сухи. С една дума - Господ дал валежи в изобилие, а от Напоителни системи прибират пари за напояване.Парадоксите не спират дотук. За капково напояване само на един декар земя са необходими около 300 лв. (за тръби и маркучи), без да се броят парите за помпите и за горивото, с което работят. Всички сме свидетели на непрекъснатото поскъпване на петрола, но защо в Гърция земеделците плащат с 30 стотинки по-малко за литър бензин и за каква конкуренция на продукцията може да става дума при това положение, питат българските фермери. През 2004-а за капковото напояване на градините в Пловдивско са се плащали между 6 и 7 стотинки за кубик при лимит, определен от Напоителни системи 200 куб. м вода. Тази година за същите площи, засадени със същите култури, производителите са принудени да плащат по 8 ст. на кубик, начислени за квота от 250 куб. метра, независимо от реалните нужди на стопанина. Пределните стойности на цените на водата за напояване се утвърждават от министъра на земеделието, обясни Кирил Василев, главен експерт в Регионална дирекция по хидромелиорация - Пловдив. През 2005-а те са 8 стотинки за напояване и 15 ст. за помпено подаване на водата. Всеки регион в страната има собствена политика и определя различна цена, която обаче не може да надхвърля горната граница, определена от агроминистерството. В договорите между производителите и фирма Напоителни системи са определени норми за капково и за обикновено напояване. Първото води до 30-40% икономия на вода, но пък с всяка година за него се плащат все повече кубици и на все по-висока цена.Контролът върху напояването се извършва от Изпълнителна агенция Хидромелиорации и подчинените й девет регионални дирекции. Всяка от тях обслужва по три области. Експертите им твърдят, че постоянно изразяват писмено особеното си мнение по повод на ценообразуването, но никой не го взема под внимание. Ако сега на 30 септември, когато е крайният срок по норматив, министърът на земеделието и горите определи със заповед пределни стойности за цената на водата за поливане за следващата година, те ще са в сила от 1 май до 15 октомври 2006-а, независимо от протестите и несъгласието на производителите. Цената значително се натоварва от новите такси за водоползване, които се плащат при всеки категоризиран водоизточник по Закона за водите и от разходите за ремонт и зазимяване на хидромелиоративните съоръжения. Всяка година се купуват тонове желязо, винкели и тръби, които се монтират преди поливния сезон, а после изчезват от полето и отиват като старо желязо в пунктовете за вторични суровини. Продажбите на вода за напояване драстично намаляват, казва Кирил Василев. Преди 10-15 години в Пловдив са доставяни между 300 и 500 млн. кубика, а днес - под 100 милиона, и то при непрекъснато увеличаване на харчовете. Зеленчукопроизводителите настояват търговското дружество Напоителни системи да бъде преструктурирано, за да се намалят административните разходи. Според тях поносимата цена на водата за поливане е от порядъка на 6 ст. за кубически метър. Показателно е, че в Пловдивския и Пазарджишкия край например преди са засявани близо 120 хил. декара с ориз, а сега са останали едва 3-4 хил. декара с тази култура.Една от възможностите за производителите да издържат на ценовия натиск е да се обединят в сдружения за напояване. В тях могат да членуват не само собственици, но и арендатори и наематели на земя. Ако искате да имате по-евтина цена на водата, ориентирайте се към землищата, където вече са основани такива сдружения. В Пловдив засега те са десет и най-скъпата такса за поливане при тях е 4 стотинки на кубик, съветва Кирил Василев. Тези организации са освободени от ДДС и от данък върху печалбата, а и по-лесно им се отпускат бюджетни пари за съоръжения за напояване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във