Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЯМОТО ЧИНОВНИЧЕСКО ПРЕСЕЛЕНИЕ КЪМ БРЮКСЕЛ

Колкото и да декларират стремежа си към присъединяването на страната ни към Евросъюза в срок, и министрите в оставка, и депутатите, и чиновниците далеч не са се разбързали с въвеждането на европейските правни норми у нас. Доказателство за това е дългият списък от проектозакони и наредби, за които от Еврокомисията периодично ни напомнят, че въпреки поетия ангажимент все още не са обнародвани. По съвсем друг начин обаче стоят нещата,когато трябва да се берат плодовете от скорошното ни присъединяване към общността. Една немалка част от политиците и служителите в държавната администрация от години тръпне в очакване на мига да бъде командирована в Брюксел. А там, както се знае, бюрокрацията (в добрия смисъл на думата) е на почит.Случайно или не, голямото европреселение на чиновниците ни започна чрез мисията на България към ЕС. Тя е най-голямото дипломатическо представителство на страната зад граница, в което работят над 50 дипломати и административно-технически персонал. С решение на правителството в оставка в началото на юли тази година съставът на мисията бе увеличен с още седем експерти. Новите попълнения трябваше да бъдат излъчени от Министерството на външните работи, от МВР, от министерствата на отбраната, на транспорта, на енергетиката, на екологията, както и от Министерството на земеделието и горите. През юни пък свой човек в Брюксел изпратиха и от финансовото ведомство. Така че в посолството ни към общността вече работятпредставители на всички министерстваТе участват като наблюдатели в дейността на работните групи към Съвета на министрите на Евросъюза. Той, както е известно, е законодателният орган на 25-те, а в самите групи се обсъждат проектите на новите директиви. Друга новост около мисията ни в Брюксел е, че в скоро време тя ще се премести на нов адрес. Най-вероятно занапред представителството ни ще се помещава в сграда на брюкселската улица Монтюе, за чието закупуване се водят преговори. За целта Министерският съвет отпусна от бюджета 17 млн. лева. Допълнителни средства за сделката ще бъдат осигурени от евентуалната продажба на досегашния имот на мисията на улица Арлон. Далеч повече страсти обещава да предизвика изборът от Народното събрание на 18-е наши наблюдатели в Европейския парламент. Те трябва да заминат за първата му есенна сесия, която ще започне на 26 септември в Страсбург. Впрочем до пролетта това съвсем не бе сигурно, след като групите на социалистите и на Европейската народна партия настояваха изпращането на наблюдателите ни да бъде отложено за началото на 2006 година. Все пак крайното решение бе в наша полза и днес немалко от сегашните депутати мечтаят как поне веднъж месечно ще пътуват до Страсбург и Брюксел. Кои точно ще са късметлиите тепърва предстои да се разбере, но парламентарно представените сили вече постигнаха договореност за разпределението на отпуснатите ни 18 места за наблюдатели. Коалиция за България ще излъчи шестима наблюдатели, НДСВ - четирима, ДПС -трима, а коалиция Атака - двама. По един наблюдател ще имат ОДС, ДСБ и БНС. В Европарламента българските депутати няма да сформират обща група, а ще се присъединят към отделните фракции. На този етапединствената сигурна номинация е на бившия столичен кмет Стефан Софиянски, който ще попълни квотата на БНС. В близките дни своите кандидати ще обявят ДСБ и ОДС. Очаква се хората на Иван Костов да предложат своя колега Асен Агов. Според депутати от ОДС пък по всяка вероятност те ще заложат на лидерката си Надежда Михайлова, но имало и вариант наблюдателското място да бъде предложено на някои от коалиционните партньори на СДС.По неофициална информация изборът на ДПС е паднал върху министъра в оставка Филиз Хюсменова, бившият заместник-министър на екологията Фатме Илияз и депутата Четин Казак. Тримата са членове и на временната комисия по евроинтеграция към Народното събрание. В нея представители на Атака са Димитър Стоянов и Йордан Величков, които се спрягат и за Европейския парламент. Близки до НДСВ твърдят, че царската партия ще попълни квотата си от четирима евронаблюдатели с народни представители, имащи опит от работата си в Съвместния парламентарен комитет България-Европейски съюз. От сегашните жълти избраници това са Даниел Вълчев, Гергана Грънчарова, Камелия Касабова, Веселин Близнаков и Весела Драганова, като същевременно се спрягат и имената на Станимир Илчев и външния министър в оставка Соломон Паси.Според запознати най-големи шансове да попълнят квотата на левицата имат депутатите Атанас Папаризов, Евгени Кирилов, Николай Камов, Кристиян Вигенин, Александър Арабаджиев и Георги Кадиев.За разлика от нас, Румъния вече излъчи своите 35 наблюдатели в Европейския парламент. В делегацията на северната ни съседка попаднаха либерали, демократи, социалдемократи, консерватори, представители на партията Велика Румъния, както и на Демократичния съюз на унгарците. Съществена подробност е, че наблюдателите на София и Букурещ ще получават възнаграждениякакто от собствените си парламенти, така и от този на Евросъюза. Тоест, освен че ще се разписват срещу месечното си възнаграждение в собствената си страна, ще разполагат и със средства от единния европейски бюджет за покриване на транспортните си разходи, както и на разноските по престоя си в Страсбург и Брюксел. При всичките харчове, те ще имат право да присъстват на пленарните заседания, но не и да се изказват и да гласуват. Ще могат обаче да се включват в дискусиите в рамките на съответните комисии, да внасят за обсъждане в тях с изричното съгласие на съответните председатели свои проекти за решения, както и да участват в многобройните съвместни парламентарни комитети с т. нар. трети страни.Така ще е поне до началото на 2007-а, когато се очаква да влезе в сила подписаният на 25 април в Люксембург договор за присъединяването на България към ЕС. Тогава наблюдателите ни (макар и непряко избрани) ще се изравнят по права със сегашните депутати от Европейския парламент. Най-късно пък до края на 2007-а у нас ще бъдатпроведени и преки избори за излъчване на пратениците ни в Европарламента, макар че ако дотогава влезе в сила замразената през тази година нова конституция на общността, българските представители в Страсбург ще са не осемнайсет, а седемнайсет. Така или иначе през април 2005-а кабинетът на НДСВ одобри проектозакон за избиране на народни представители в Европейския парламент. В документа бе записано, че за евродепутати няма да могат да се кандидатират министри в правителствата на държавите членки на ЕС. Ще съществуват ограничения и за членове на Еврокомисията, на другите общи институции, както и за депутати в някой от 27-те национални парламенти. Изборите, в които за пръв път ще гласуват и продължително или постоянно пребиваващи в страната чужденци, ще се проведат по пропорционалната система. Законопроектът предвижда също така цялата територия на България да бъде обособена като един многомандатен избирателен район.

Facebook logo
Бъдете с нас и във