Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЯМАТА ДИЛЕМА НА ТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ

ПАДАНЕТО НА КВОТИТЕ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ НЕ ЧАК ТОЛКОВА СТРАШНО ЗА НАШИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ2005-а ще е паметна година, особено за онези, които си падат по евтиното бельо, пошегува се навремето еврокомисарят по търговията Паскал Лами. Той не дочака страшния ден - отпадането на всички квоти и ограничения за международната търговия с текстил и облекла стана в началото на миналия месец, вече в мандата на наследника му Питър Манделсън. Оттук връщане назад няма - подчерта Манделсън. - Сега вариантите пред текстилните индустрии са два: да се приспособят към новата обстановка или да загинат. Тази дилема с пълна сила е надвиснала и над българската текстилна и шивашка промишленост. Доста производители у нас мрачно пророкуваха, че вълната от неограничен и евтин китайски внос бързо ще ги удави. Нищо чудно обаче присъщият балкански песимизъм този път да им изиграе добра шега. Че за отрасъла се задават трудни дни, няма никакво съмнение, но пък същевременно има ясни индикации, че България може да се нареди и в съвсем тесния кръг на страните, които ще спечелят от либерализацията на пазара. Шансът е налице, въпросът е само дали ще бъде използван. Изтичането на Споразумението за текстила и облеклата (Agreement on tеxtile and clothing) определено не е еднозначно събитие. Дори консервативният Файненшъл Таймс го приветства като една от най-забележителните промени в икономическата история. Отпадането на квотите, поне на пръв поглед, поправя една от най-големите несправедливости и позволява на малките и бедни страни да се съревновават като равни с богатите. Както каза един британски икономист, свободната търговия е като прилива, който повдига еднакво всички лодки в пристанището. По различни експертни прогнози либерализирането на текстилната търговия ще донесе между 10 и 80 млрд. долара допълнителни приходи годишно и ще открие над 25 млн. нови работни места. В момента световният пазар на платове и облекла се оценява на около 55 млрд. щ. долара По-ниските цени означават автоматично и по-голямо потребление - прогнозите са за 11% пазарен ръст само до края на тази година. Доста повече обаче са песимистичните гласове, според които приливът съвсем няма да повдигне всички лодки. Главните печеливши от падането на квотите ще са Китай и Индия, които ще могат най-сетне да разширят досега лимитирания си дял на доходните пазари в Северна Америка и Европа. Но това разширение може да е за сметка единствено на по-дребните производители като Бангладеш, Филипините и латиноамериканските държави. Техният дял на щатския пазар, досега защитаван от квотите, лесно ще бъде отмъкнат от китайците. В Япония и Австралия, които и досега не прилагаха квоти, китайският внос вече надхвърля 70% от общата търговия с текстил и облекла. Ако слушате политиците и търговските експерти, ще останете с впечатлението, че бъдещето никога не е било по-светло - коментира Нийл Киърни, генералният секретар на международния синдикат на работещите в текстилната промишленост. - Но ако прекарате малко време на земята, у вас ще започнат да се зараждат съмнения. Попитайте само производителите и работниците, за да разберете, че в търговията не е възможно всички да спечелят, че на всеки печеливш се падат по няколко губещи. Според Киърни либерализацията ще доведе до катастрофа държави като Бангладеш и Непал, където на тъкачните и шивашките предприятия се падат три четвърти от общия експорт. Картината е същата за още много страни: Лесото, Мавриций, Тунис, Индонезия, Камбоджа, Хондурас, Салвадор, Турция, България, продължава той. При целия авторитет на хора като Киърни обаче никак не е сигурно, че мястото на България е редом точно с Лесото и Хондурас. Подобно на останалите европейски производители, и нашата страна може да разчита на най-старото си търговско предимство - географията. Гигантите като Бенетон (Benetton) или испанската Сара (Zara), които разчитат на светкавични постъпления от непрекъснатите си намаления и постояно обновяваните колекции, не могат да си позволят забавянето, необходимо за доставки от Китай или Индия. Да не говорим, че с повишаването на цените на горивата транспортът от други континенти става все по-неизгоден. Това автоматично означава, че производствата на големите компании ще се съсредоточават в страни с по-нисък стандарт на живот, но съседни на най-големите им пазари. В Америка на такова привилегировано разположение се радва Мексико. В Европа досега ролята се падаше основно на Португалия и Унгария. Но България, която след две години също ще е член на Евросъюза и която може да предложи най-евтината работна ръка в региона има всички шансове също да излезе на преден план. При това тя разполага и с традициите, и с квалифицираните кадри, които да обезпечат едно добро качество. Възможно ли е тогава текстилът и облеклата да се окажат следващото голямо нещо за българската икономика, онази пълноводна река от приходи, която поне отчасти да сложи край на сушата, предизвикана от краха на военнопромишления ни комплекс?Ако се съди по последните няколко години, отговорът спокойно може да е положителен. След катастрофалния период в началото на 90-те текстилният сектор се съживи и през 2003-а вече дава 8.31 на сто от българското промишлено производство и 5.64 на сто от брутния вътрешен продукт. За последните три години заетите в сектора са нараснали с 18.48% до общо над 90 хил. души. След дребните турски и гръцки бизнесмени, открили цехове основно в пограничните райони, в страната започнаха да влизат и реномирани европейски фирми. Сред най-сериозните инвеститори са Алт Груп (Германия), британският лидер в производството на конци Коутс (COATS), френската Деуаврен груп (Dewavrin Group), португалската Вестиконфекс, италианските Миролио (Miroglio) и Сафил, гръцките Пангеа, Космос текстил и Унитекс, турските Мазер холдинг и Мендереш. Повечето от тях осъществяват това, което малко презрително наричаме ишлеме - внасят у нас платове и прежди, шият дрехи и после ги реекспортират за ЕС. Благодарение на това обаче текстилният сектор е сред малкото в българската икономика, които могат да се похвалят с положително търговско салдо (над 305 млн. евро по данни от 2003-а). И по всичко личи, че независимо от мрачните прогнози за изнасяне на производства в Китай България тепърва ще привлича нови инвеститори в отрасъла. Испанците от Сара, които с годишния си оборот от 3.9 млрд. долара са световен лидер в конфекцията, отдавна обмислят да построят у нас предприятие за дамски трикотаж. В плановете на британската търговска верига Маркс и Спенсър е залегнало изнасянето на производства в Румъния, България и Тунис, разположени близо и до доставчиците на материали, и до крайните потребители, което позволява много бързи реакции. Намаляването на разходите е само едно от съобръженията за изнасяне на производства в чужбина - потвърждава Франц Петер Фалке, шеф на германския гигант Фалке и вицепрезидент на Европейската асоциация на текстилната промишленост (Euratex). - Също толкова важно е да има и бърз достъп до основните пазари. Приобщаването на България към европейската текстилна индустрия ще има и друг позитивен ефект - ще насочи производството на облекла в страната към по-високия ценови клас, който засега е недостижим за китайците и индийците. Въпреки преживените напоследък трудности текстилният сектор на Стария континент има несъмнено добро бъдеще. Големите инвестиции, високото качество и ролята на основен законодател в модата превръщат Европа в най-големия износител на текстил и втория най-голям на облекла (при това - изцяло в горния ценови сегмент). Тази индустрия дава работа на 2.5 млн души в съюза, а годишният й оборот надхвърля 310 млрд. евро.Между другото дори страховете от твърде евтината работна ръка в Китай са по-скоро плод на неосведоменост отколкото на реална заплаха. По официални данни средното заплащане в текстилния сектор у нас е 190 лв. месечно, което прави към 90 цента на час. В Китай надниците вървят от един щатски долар в по-малките провинциални градове до 2.30 долара в Пекин и 2.75 - в Гуанджоу. В сегашния Европейски съюз долната граница е 4 долара на час (Словакия, Полша). Разбира се, каквито и предимства да са географското разположение и евтината работна ръка, те далеч не са достатъчни, за да превърнат България в някакъв текстилен тигър на Европа. Според Франц Фалке е необходимо също администрацията да стане по-ефективна, а съдебната и банковата система да се изравнят със стандартите на ЕС. Другият сериозен проблем на българската текстилна индустрия днес са мащабите. Със съвсем малки изключения чуждестранните инвестиции у нас са в дребни и средни предприятия с по стотина работници. Те трудно могат да се мерят с огромните производствени мощности на китайците. А онези заводи, които все пак имат нужния капацитет, са наследство от социализма, и са морално остарели и подчертано нерентабилни. Аугусто Алегри, собственикът на групата Алегри и основен партньор на моделиера Джорджо Армани, разказваше с усмивка за първия си и последен опит да купи фабрика в нашата страна. След безкрайни усложнения и немалко подкупи си издействахме да ни допуснат до завода - сподели той пред БАНКЕРЪ. - Капацитетът му от един милион метра плат годишно напълно ни удовлетворяваше, докато не видяхме, че в предприятието работят петстотин души. В моя цех в Италия произвеждаме същите количества с 30 работници. Според Алегри България значително превъзхожда Румъния по отношение на качеството, но лошите комуникации и липсата на прозрачност все още отблъскват големите инвеститори. Българските производители упорито наблягат и на друг акцент - че шиенето на ишлеме съвсем не стига за поддържането на една печеливша индустрия. То може само да създаде необходимата база, за да се премине към истински доходната част от бизнеса - търговията със собствени марки. Горе-долу както постъпиха Китай, Тайван и Малайзия в електрониката. Проблемът е, че за този преход трябват и сериозни инвестиции в нови технологии и в ноу-хау - все неща, за които повечето наши компании никак нямат охота да се охарчват. Очевидно е, че българските марки би следвало да се целят в средния и високия ценови сегмент - в ниския конкуренцията с колоси като Китай, Пакистан, Турция и Индия е невъзможна. Но за целта се налага да бъде извървян още доста дълъг път, като се започне от налагането на европейските стандарти за качество. Показателно е, че от близо четири хиляди текстилни предприятия в страната досега едва шестнайсет са сертифицирани по ISO9001 и ISO9002. Още по-сериозен проблем е недостигът на дизайнери. Появата на специализирани тв-канали, безброй агенции за манекенки и още повече ревюта не променя особено цялостния жалък облик на българската мода И най-големият лаик едва ли ще се усъмни, че обучението в някогашните социалистически техникуми по текстил е леко изостанало от европейските тенденции. Докато у нас не се появят дизайнери и преподаватели, завършили в Италия, Испания или Франция, марките ни нямат шанс за пробив на западните пазари. Освен ако не разчитат на вносен моделиер, какъвто е примерно случаят с Рила Стил. Впрочем българските студенти съвсем не са рядко явление в европейските модни центрове. Със съдействието на споменатия Алегри във флорентинския университет Полимода учат една дузина българи. Само че дали след дипломирането си те ще се върнат в България, или просто ще станат поредната партида от най-сериозния експорт на страната в последните десетилетия - този на мозъци? Отговорът на този въпрос зависи единствено от българските индустриалци. Ако те се окажат гъвкави и предприемчиви, текстилния сектор го чака добро бъдеще. Ако обаче си останат вкопчени в идеята за минималните разходи и заплатите от по 190 лева, България и занапред ще бъде споменавана в едно изречение с Лесото, Салвадор и Камбоджа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във