Банкеръ Weekly

Banker Energy

Големите предизвикателства тепърва предстоят

Нели Беширова, Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на "Риск Инженеринг",

Нели Беширова е бизнесдама, специалист по международно право, изучавано във Великобритания, със солиден опит в мениджмънта в енергийната сфера. Тя е изпълнителен директор на "Риск Инженеринг" от 2014 година.

 

В края 2015-а и началото на 2016 г. България е на прага на постигането на пълна либерализация на електроенергийния си пазар в съответствие с третия либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз и българското законодателство. През ноември Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) направи решаващ ход в тази посока чрез одобряването на изменение и допълнение на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) . Чрез одобрените промени най-накрая бяха регламентирани две основни точки, представляващи интерес за всички търговски участници на електроенергийния пазар. Глава четвърта, която регламентира  правилата относно Борсовия пазар на електрическа енергия, бе променена основно в съответствие с предложенията на лицензирания борсов оператор - Българска независима енергийна борса (БНЕБ), неговия партньор Nord Pool Spot и всички търговски участници. С одобрените промени бе дадена зелена светлина на Българска независима енергийна борса, като се очаква борсовата търговия да започне на 8 декември. Друга важна промяна бе въвеждането на нов раздел в Глава 8 , която определя правилата и реда за смяна на доставчика на електрическа енергия и на координатора на балансиращата група. Този нов раздел урежда участието на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени за клиенти, не разполагащи с инсталирано почасово отчитане на електромерите. Това бе основно техническо изискване към всички потребители, заявили желание за смяна на доставчика от регулиран на свободен пазар. За всички тези клиенти операторите на мрежите ще разработят стандартизирани товарови профили, съобразени с климатичните особености и спецификата в потреблението на отделни групи клиенти. Така на практика всички потребители ще имат възможността да преминат към пазара на свободно договорени цени веднага след като тези стандартизирани товарови профили бъдат съгласувани с КЕВР.

Въпреки че България успя поетапно да отвори своя електроенергиен пазар в съответствие с европейските директиви, големите предизвикателства тепърва предстоят. Внедряването на електроенергийната борса и отварянето на пазара за най-големия сегмент потребители на електрическа енергия е както перспектива, така и предизвикателство за всички търговски участници.

БНЕБ е реално първият организиран електроенергиен пазар у нас. Очакванията на потребителите са, че стартът на търговията й ще бъде свързан с осезаем спад в цената на електрическата енергия. При все че е един от очакваните резултати в дългосрочен план, той няма да се случи в първите месеци на функционирането на борсата.

БНЕБ ще предостави на участниците

прозрачна и референтна цена на електрическата енергия

нещо, което бе невъзможно към момента, защото повечето сделки се сключваха чрез директни договори или отделни тръжни процедури на производителите. Така ще бъдат намалени спекулациите и ще се предостави равноправен достъп на всеки един търговски участник. Предизвикателствата пред борсовия оператор ще бъдат свързани с подсигуряването на ликвидност откъм производители и търговски участници. Към момента 86% от търгуваната електрическа енергия по свободно договорени цени се предоставя от трите големи държавни производители - АЕЦ "Козлодуй" ( 41 %), ТЕЦ "Марица Изток 2" (34%) и НЕК (12%). Именно на тях ще се разчита да подсигурят първите количества енергия на борсата. За да се постигне пълна прозрачност и референтна цена, трябва да бъдат създадени механизми за участието и на другите производители, които сега нямат икономическия стимул да реализират произведената електрическа енергия по свободно договорени цени. В това число са и т. нар. американски топлоелектрически централи - ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Марица-изток 1",  както и всички ВЕИ производители.

Българската електроенергийна система днес притежава достатъчно производствени мощности, което е предпоставката за развитието на БНЕБ като един от най-ликвидните организирани пазари в региона. Това може да се случи, ако се намери правилният път към всеки един от сегментите производители, чрез предлагането на справедлив компенсаторен механизъм, който да бъде съобразен както с това да възстановява разликата между себестойността на произведената електрическа енергия и получената цена от свободния пазар, така и да предпазва другите търговски участници от евентуално спекулативно поведение на същите тези производители.

Например в съседна Румъния, където голяма част от ВЕИ производителите участват на местната електроенергийна борса ( OPCOM ), компенсират получения дефицит чрез

продажбата на придобитите зелени сертификати

Всеки един такъв производител получава определен брой зелени сертификати за всеки произведен мегаватчас електрическа енергия в зависимост от използвания енергиен ресурс (вятър, слънце, вода ). За да подсигурят равенство и прозрачност, румънският национален регулатор (ANRE) , електропреносният оператор (Transelectrica) и пазарният оператор (OPCOM) съгласуват годишно издадените зелени сертификати и определят минимална цена, с която защитават интересите на ВЕИ производителите. Трите компании определят и максималната цена, чрез която се защитават интересите на крайните доставчици, които са длъжни да изкупуват зелената енергия. Развитието на подобна секция на БНЕБ, включваща търгуването на зелени, кафяви и други сертификати, би било справедлива опция за компенсирането на тарифния дефицит. Освен достигането на максимално големи количества на предлагана електрическа енергия борсовият оператор трябва да направи БНЕБ достъпна за максимално много участници чрез предлагането на разумни тарифи за участие. За пример отново може да ползваме Румъния, където началната такса е в размер на 100 евро, при такса от 7500-25 000 евро при другите европейски електроенергийни борси.

Годишната такса на румънската борса е в размер на 2263 евро, при 10 000-19 000 за другите европейски държави. Съседите ни имат и една от най-ниските тарифи върху търгуваното количество в размер на 0.045 евро/МВтч.

При подобна ценова стратегия БНЕБ би била атрактивна за максимално голям брой търговски участници, в това число и за всички малки ВЕИ производители и за всеки един от 130-те регистрирани търговци на електрическа енергия. За разлика от румънската борса обаче БНЕБ не бива да е задължителна за всеки един от производителите. Това на този етап, при липса на яснота относно компенсаторните механизми на тарифния дефицит, може да доведе до рязък скок в цените на електрическата енергия на едро. А и би довело до проблем на производството на централа като АЕЦ "Козлодуй", която е базова и дългосрочно сключените договори я подсигуряват срещу риск от резки пазарни промени.

Втората съществена тема, която е от изключително значение за сектора, е

допускането на т. нар.защитени потребители

на които сега се доставя електрическа енергия по регулирана цена от съответните крайни снабдители. В България тези потребители представляват 60% от всички консуматори и включват всички домакинства и стопанските клиенти, без монтирани електромери с почасово мерене. Излизането на свободния пазар на този сегмент е деликатна тема - българското домакинство е чувствително към поскъпването на консумираната електрическа енергия, което е неизбежна част от предстоящото им извеждане на свободния пазар.

Към момента крайните снабдители прилагат кръстосано субсидиране, като купуват необходимата им електрическа енергия от НЕК на цена от 115.50 лв/МВтч с 2.29 % надценка, продават я под тази цена на битовите клиенти и със значителна надценка на стопанските клиенти ниско напрежение, присъстващи все още са на регулирания пазар. При тази ситуация битовите потребители нямат икономическия стимул да излязат на свободния пазар, докато опцията със стандартизирания товаров профил е възможност за всички стопански клиенти без почасово мерене най-после да постигнат равноправна цена. Това си пролича и от експеримента, който един от мрежовите оператори проведе в периода август-октомври, предоставяйки разработен стандартизиран товаров профил на своите потребители без почасово мерене. В резултат цели 6000 клиенти напуснаха портфолиото на съответния мрежови оператор в посока свободния пазар, увеличавайки бройката на регистрираните потребители там повече от двойно (от 5000 до 11 000 ).

При масово напускане на стопанските клиенти ниско напрежение ще бъде нарушен балансът в кръстосаното субсидиране, което ще доведе до увеличение на цените на битовите клиенти в един момент през 2016 година. Друга алтернатива ще е НЕК да занижи цената, на която доставя електрическа енергия до крайните снабдители, за да запази цените, но това ще доведе до

ново рязко увеличение на таксата "Задължение към обществото"

която днес е в размер на 36.83 лв/МВтч.

Компромисен вариант е поетапното допускане на битовите клиенти след преминаването на зимния период чрез създаването на икономически стимул за тях, масова информационна кампания за процеса на либерализация и облекчаване на процедурата по регистрация на свободния пазар, най-вече в частта със задължителното извършване на процеса в клиентските центрове при повечето мрежови оператори.

Третото основно предизвикателство пред българска енергетика е

задлъжнялостта на НЕК

Натрупаният дефицит в дружеството е над 3.6 млрд. лв., като единственото положително нещо на оздравителните промените в сектора на този етап е, че дефицитът към края на септември е 310.55 млн. лв. в сравнение с 425.170 млн. лв. през 2014-а.

Все още се очаква решението на Европейската комисия по жалбата на КЕВР, че сключените дългосрочни договори с американските централи представляват неправомерна държавна помощ, изкривяваща свободния пазар на електрическа енергия, и би следвало да бъдат прекратени. Но дори при подобно развитие на нещата дефицитът в НЕК ще остане. Реално решение на проблема е пълното отваряне на пазара, достъп на максимално много производители до организирания борсов пазар, заедно със създаването на справедлив механизъм за компенсиране на тарифния дефицит.

В допълнение, за да се поддържа виталността на електроенергийния сектор в България при наличието на по-голяма производствена разполагаемост в сравнение с максималния товар, е желателно да бъде премахната експортната такса в размер на 8.53 лв/МВтч. Само така страната ще си върне позицията на основен износител на електрическа енергия в региона, което ще има положителен ефект върху енергийните предприятия и целия сектор като цяло.

Четете още

Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Банкеръ Daily

Цветан Василев: Два клана управляват България - на премиера и на Пеевски

От сегашното правителство Пеевски има повече министри, отколкото Борисов, твърди банкерът. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във