Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЕМИТЕ ПАРИ СЕ СРЕЩАТ В ЕНЕРГЕТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ

На петия Икономически форум за Югоизточна Европа бе съобщено, че през 2003 г. инвестициите в българската енергетика ще надхвърлят 1 млрд. евро. В средносрочен план пък за реализирането на проекти в областта на електроенергетиката, природния газ и въгледобива трябва да бъдат привлечени поне 5 млрд. евро. Това щяло да позволи на енергийната ни система не само да стане неразделна част от този структуроопределящ и за обединена Европа сектор, но и да играе ключова роля в региона. Реално погледнато, картата на световния енергиен пазар добива все по-реални очертания. Наред с отделните региони започват да се открояват и основните играчи, пишат се и общите правила на енергийната игра, обединяващи инак полярни държавни устройства и режими. Така е от лятото на 2003-а, когато енергийни кризи от различен мащаб разтърсиха света. През август без ток останаха над 40 милиона жители на САЩ и Канада. Началото на септември остави на тъмно над 4 милиона британци, последваха ги близо 5 милиона от Южна Швеция и Източна Дания. Броени дни по-късно над 58 милиона жители на Апенините се върнаха в епохата на восъчните свещи. Далеч на Изток - в Грузия, енергийната система не се срина, но Тбилиси регистрира един от най-тежките режими - 22 часа тъмно и само 2 - светло. Инцидентите убедиха и противниците на енергийната интеграция, че тя е неизбежна, но и че препятствията пред постигането й са далеч по-сериозни и сложни, отколкото се предвиждаше. Единственото сигурно днес е, че пътят към глобалната енергетика минава през създаването на общ пазар на електроенергия. Въпросът е как да стане това? Как всяка отделна страна да преструктурира енергийната си система така, че тя да достигне едно определено ниво както по отношение на генериращите и преносните мощности, така и в методите на управление и регулиране на отрасъла?Задачата изглежда почти неразрешима - отделните държави имат собствен производствен и потребителски баланс. Нещата се усложняват и от различната структура на националните генериращи мощности и връзките между тях, различното ниво на собствените енергоресурси и различното географско местоположение. Основен енергиен приоритет за едни може да е осигуряването на собствен ток за националната икономика (т.е. изграждането на нови мощности). Други пък ще се опитват да извлекат максимум изгоди от стратегическото си положение в бъдещото енергийно обединение. Трети ще се стремят да натоварят излишните си мощности и да реализират произведената енергия на възможно най-високи цени... Задачата наистина е сложна, но и перспективите пред изпадналите от глобалната енергийна карта са твърде неблагоприятни - липса на надеждност и сигурност на доставките на ток, по-високи цени за крайните потребители и пълна зависимост от този, който държи шалтера. При това положение постигането на компромиси не изглежда чак толкова невъзможно.Всъщност пред сериозни препятствия бяха изправени и първите транснационални енергийни обединения на Стария континент: UCTE, включващо девет страни - Великобритания, Португалия, Испания, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Германия и Швейцария, и NORDEL - обединяващо енергомрежите на скандинавските държави. Двете енергийни общности бяха създадени в началото на 90-те години и започнаха да отчитат все по-добри резултати. По оценки на икономическата комисия за Европа към ООН, независимо от нарастващото потребление към 2000 г., страните от UСTE са съкратили общите си оперативни електропроизводствени мощности с около 9% (над 40 гигавата). Допълнително са спаднали и общите енергийни загуби: с 1.2 млрд. кВтч през 1990 г. и с 0.8 млрд. кВтч през 2000 година. При прехода към централизирано управление на паневропейската мрежа през 2010 г. загубите на UCTE ще намалеят с нови 9 млрд. киловатчаса, твърдят енергийните експерти. Що се отнася до цените за крайните клиенти, през първите три-четири години те са спаднали, според различни източници от 10 до 25 на сто. От началото на новия век обаче ситуацията е доста променена. Ниските крайни цени на електроенергията доведоха до фалит най-голямата енергийна компания Бритиш Енерджи, снабдяваща с ток 25% от домакинствата на Острова. Обявяването на банкрута бе избегнато само благодарение на огромния заем от държавата. А след затваряне на пет АЕЦ-а в източните провинции и немалко крайно остарели ТЕЦ-ове цените на тока в Германия отново тръгнаха нагоре (в момента те са с около 30% по-високи от тези в България). Рязко скочиха цените на електроенергията и в скандинавското енергийно обединение NORDEL, като в някои стокхолмски предградия през предишната зима дори бе въведен и режим на тока. Шведското правителство започна да строи държавни електроцентрали, а закриването на АЕЦ Барсебук бе отложено за втори път. Сега UCTE и NORDEL работят в паралел, но повишената консумация при рекордните горещини в края на това лято пак доведе до сривове на енергомрежите на някои държави. За да устоят на засилената конкуренция и понижените крайни цени, големите западни енергийни компании започнаха да се обединяват и да се интегрират вертикално (тоест разпростряха се по цялата верига производство - пренос - разпределение). Най-големите от тях пък се устремиха на Изток към богатите на енергоресурси и на неизползвани електромощности страни от бившия СССР. Изненадите там следваха една след друга. Оказа се, че енергомрежите на 11 от някогашните републики (без Армения) отново работят в паралел - съвсем като по времето на съветската електросистема МИР. С тази разлика, че във възобновеното източно електрообединение са въведени пазарни правила за търговия. Разбра се още, че основният енергиен гигант - руската Обединени енергийни системи (ОЕС), е изкупила чрез своя дъщерна компания енергийните активи на Грузия, а в Казахстан притежава част от мощната ГРЕС 2. В Армения ОЕС получи контролния пакет от Разданската ТЕЦ, като продължава преговорите и за участие в Арменската АЕЦ и в Молдовската ГРЕС. От своя страна дъщерната компания на Обединени енергийни системи - ЗАО Интер РАО ОЕС, държи голям сегмент от пазара в Балтика и Белорусия, а целта й за 2004-а са Украйна и Полша. Нейната пък дъщерна компания - РАО Нордик (Nordic), регистрирана във Финландия през 2002 г., вече е сред сериозните играчи на скандинавската борса за електроенергия Nord Pool. През август 2003-а същата Нордик изкупи от американската компания AES енергийните й активи в Тбилиси, от които на практика зависи електроснабдяването на грузинската столица (ЕРП-мрежата на града, двата блока на Тбилската ГРЕС, всеки от които е с мощност 300 мегавата, както и 25-годишни права за управление на две хидроцентрали с общ капацитет 223 мегавата). Допълнително към Нордик преминаха и правата за износ на електроенергия от Грузия за Турция. Преди десетина дни стана ясно, че Нордик най-вероятно ще е и компанията, чрез която Обединени енергийни системи ще участват в приватизацията на българските електроразпределителни предприятия.България, а и целите Балкани са в сферата на влияние на паневропейската мрежа UCTE. През май страната ни стана пълноправен член на т.нар. втора зона на обединението, където участват и Румъния, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония и Сърбия. Според Меморандума за изграждане на регионалния енергиен пазар, подписан миналата година в Атина, до юни 2004 г. балканските държави трябва да имат независими национални органи за регулиране на енергийната им индустрия. Дотогава е необходимо да бъдат създадени и национални оператори на електропреносната система, също напълно независими от гледна точка на организацията и вземането на решения. И отново до юни 2004 г. всяка страна е длъжна да разполага с разработен правилник за работа в общата мрежа. Срокът за създаването на интегриран електроенергиен пазар в Югоизточна Европа, който да може в пакет да се присъедини към общоевропейскияе юни 2005-а. Междувременно участниците в него ще трябва да са отворили 34% от собствената си енергетика, а естествените монополи в отрасъла да са отпаднали. Необходимите инвестиции за създаването на регионален енергиен пазар на Балканите и връзването му с европейския са 10 млрд. евро, бе коментирано по време на Софийската енергийна седмица преди десетина дни. Ако поискам обаче 10 млрд. евро от Еврокомисията, ще ме сметнат за луд - каза координаторът на Пакта за стабилност Ерхард Бусек. - Но ако поискам оттук 10 млн., оттам 20 млн., може и да успея.Липсващите пари ще бъдат намерени, и то скоро. Друг е въпросът кои ще са собствениците на капиталите, устремени към енергийния сектор на региона? Защото според анализатори отвъд Океана на нашия полуостров се срещат парите на Изтока и Запада.

Facebook logo
Бъдете с нас и във