Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЕМИТЕ БОЛНИЦИ НАТРУПАХА НАД 130 МЛН. ЛВ. ДЪЛГОВЕ, ОБЩИНСКИТЕ ВЪРВЯТ КЪМ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Д-р Андрей Кехайов, председател на Българския лекарски съюз, пред в. БАНКЕРЪДоктор Кехайов, първоначално лекарите искаха приватизация на бившите поликлиники, сега диагностично-консултативни центрове, но когато тя вече може да се осъществи, съсловието изведнъж скочи срещу нея. Защо?- Парламентът, в лицето на председателя на здравната комисия доц. Атанас Щерев, ни зарадва с една хубава и една лоша новина. Обявено бе, че поликлиниките ще бъдат приватизирани, при условие че собственикът запази за петнадесет години предмета им на дейност. Същевременно медиците няма да имат право да ги купуват на преференциални цени, както бе регламентирано първоначално в Закона за лечебните заведения. Неочаквано настроенията в парламента се промениха и разпродажбата ще става по общия ред на Закона за приватизацията. Техни собственици ще могат да станат хора от всякакви съсловия. По този начин се отнема възможността лечебните заведения да запазят дейността си въобще, а лекарите чрез придобиване на собственост върху тях да се превърнат от изпълнители в работодатели на помощен персонал и оттам в истинска средна класа, каквото е статуквото им в цял свят. Все неща, за които пледираха всички лекари депутати в три поредни Народни събрания. Никой не попита нас, медиците, за мнението ни. Не бе проведена и обществена дискусия. Българският лекарски съюз е за приватизацията, но не и във варианта, който парламентът се опитва да ни наложи. Искате да кажете, че качеството на медицинските услуги в диагностично-консултативните центрове ще се влоши, ако собственикът им не е лекар?- Ако собственикът е с друга от лекарската професия, но направи голяма и добра инвестиция, при това е и способен мениджър, качеството на медицинските услуги дори може да се подобри. Такива хора обаче са изключително малко. Безпокоя се, че след изтичането на петнадесетгодишния срок за запазване на дейността много ДКЦ-та ще се превърнат в базари, бинго-зали и заведения, за които не се изисква влагането на чак толкова много пари. Ето защо Българският лекарски съюз настоява за широка обществена дискусия и среща с депутатите, здравния министър Божидар Финков и финансовия Милен Велчев, преди да се стигне до фаталното за нашето здравеопазване решение. Още по-голяма е опасността при приватизацията на малките болници. Предвижда се само университетските да запазят дейността си. За общинските и бившите окръжни такова изискване няма. Намерението, обявено преди седмица публично в парламента, говори за липсата на компетентност и ясна концепция за съдбата на лечебните заведения. Дори показва несериозно отношение към един такъв голям въпрос, какъвто е здравето на българина. Не е тайна, че нацията ни, освен че е една от най-застаряващите и обедняващите, вече е и най-болната в Европа. Категорично съм против това приватизацията на малките болници да изпревари приемането на Закона за общественото здраве, чието разглеждане се очаква да започне през следващата парламентарна година. Не можем да си позволим селища и големи райони да останат без специализирана медицинска помощ, преди да е проучено какво е здравословното състояние на населението в тях.Опасявате се от закриването на болници...- Напълно е възможно, след като бъдат приватизирани, дейността им да се промени. За поддържането им се изискват много повече средства, отколкото за един ресторант например. Болниците не могат да носят големи печалби дори от платено лечение. В отдалечените от големите градове селища хората са бедни, възрастни и не са в състояние да плащат повече от това, което им гарантира минималният пакет медицински услуги, осигурен от Националната здравноосигурителна каса. Ако, да речем, болниците в Гоце Делчев, Разлог, Петрич и Сандански бъдат приватизирани и променят своята дейност, населението от целия регион ще трябва да се лекува в Благоевград. Това означава здравето на тези хора да се влоши още повече, защото те нямат пари дори за междуселищен транспорт, когато им се наложат изследвания и профилактични прегледи в града. Същевременно без работа ще останат хиляди лекари и медицински персонал. Сега у нас действа медицинският стандарт, че ако населението в една община е под двадесет хиляди човека, няма нужда от болница. Необходимо е той също да се преразгледа при влошаващия се здравен статус на големи групи от хората.Ще повторя, че Българският лекарски съюз не е против приватизацията по принцип. Но е против тя да става на всяка цена. Преди да се пристъпи към нея, парламентът трябва да има ясна концепция какво прави. Затова в скоро време свикваме национална конференция, на която ще вземем решение как да предизвикаме широк обществен дебат. Подхвърлено бе в пространството, че за 2003 г. се очаква процентът от брутния вътрешен продукт, заделян за здравеопазване, да се намали от 4.3 на 3.8 на сто. Как бихте коментирали такава перспектива?- Като страна в националния рамков договор, осигуряващ здравна помощ и лечение на гражданите, Българският лекарски съюз е разтревожен от тази прогноза. За 2002 г. за здравеопазване са гласувани 1.320 млрд. лева. Промяната от 4.3 на 3.8 на сто догодина ще се отрази пагубно на болниците, макар че парите приблизително ще останат същите. Според европейските стандарти за една добра, но съвсем нелуксозна система на здравеопазване, са необходими 6% от брутния вътрешен продукт на страната. Ние, лекарите, се съобразяваме с реалностите у нас, но политиците трябва да знаят, че при тези оскъдни финанси не можем да имаме висока ефективност на медицинските услуги. Всеизвестен факт е, че добро здравеопазване не се прави с пари, а с много пари. В България ние се опитваме с минимум средства да дадем максимум качество на пациентите. С всяка изминала година обаче това става все по-трудно, защото разходите на здравните заведения за лекарства, медицински консумативи, електричество, парно и вода се увеличават. По информация на Българския лекарски съюз дълговете за първото шестмесечие само на големите болници, в които държавата има дялово участие, възлизат на 130 млн. лева. Напълно възможно е до края на годината те да нараснат двойно. В това число не влизат задълженията на общинските лечебни заведения. В десетки от тях вече тече процедура за обявяването им в несъстоятелност. Най-тежко е положението в многопрофилната болница за активно лечение (б.а. - бившата обединена районна болница) в Кърджали. Кризата не пощади и Института за спешна медицинска помощ Пирогов. Дълговете му са 6 млн. лева. Александровска болница е със задължения от 5 млн. лева. Почти толкова дължи и болница Царица Йоанна (б.а. - бивша ИСУЛ). Ако здравните заведения не се издължат, ще им се наложи да обявят несъстоятелност. Друга алтернатива няма. Това трябва да е пределно ясно на депутатите, преди да ударят по здравеопазването с приватизирането на болниците по общия принцип, без да се съобрази спецификата на дейността им. Българският лекарски съюз има ли рецепта за излизане от кризата? - Имахме предварително споразумение с Националната здравноосигурителна каса да бъде подписан анекс към националния рамков договор за финансиране само на болниците с още 100 млн. лева. Сумата може да ги извади частично от кризата. Анекс обаче все още не сме подписали.Касата не е усвоила средства в размер на 15% от бюджета си за 2002 г., което прави 30 млн. лева. Парите бяха разчетени за медицински дейности. Икономията стана с редица ограничения на лекари и пациенти, например лимитиране на изследванията. Необходимо е да се знае, че спестените средства водят до парадокса здравноосигурени лица да бъдат лишени от адекватна медицинска помощ и да им се налага да плащат допълнително. Решението бе наложено едностранно от управителния съвет на НЗОК, без да се съгласува с Българския лекарски съюз, който е страна по договора. Затова ние поискахме отчет за реално изразходваните средства през първите шест месеца на годината не само за извънболничната, но и за болничната помощ. Според договора крайният срок, в който очакваме отчет от касата, е 15 юли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във