Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЕМИЯТ ЗАЛЪК САПАРД

Ситуацията в българското земеделие е повече от уникална - от една страна, то се нуждае от огромни инвестиции, а от друга - осигурените за него пари по предприсъединителната програма САПАРД на ЕС стоят неизползвани. През декември Еврокомисията благосклонно ни удължи сроковете за усвояване на средствата по програмата за 2000, 2001, 2002 и 2003 г. и от няколко дни споразумението е в сила. Досега от отпуснатите над 100 млн. евро са оползотворени изцяло едва 8.64 млн., тоест парите са преведени на земеделските производители и инвестиционните проекти са изпълнени. Резултатът е плачевен, като се има предвид, че до месец ще бъде подписано и финансовото споразумение за 2002 г. в размер на 55 млн. евро. В ДФ Земеделие обаче, който е акредитиран като разплащателна агенция по САПАРД, не проявяват никакви признаци на безпокойство.ЩЕ ВЛЕЗЕМ В ГРАФИКА, УСВОЯВАЙКИ ПО 280 МЛН. ЛВ. ГОДИШНОВладимир Карамишев, заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие, пред в. БАНКЕРЪГ-н Карамишев, на какво се дължи закъснението при усвояването на субсидиите по програмата САПАРД? - Закъснение от гледна точка на прилагането на програмата няма. Ние се движим в рамките на очакваното от Европейската комисия усвояване на средствата. До края на тази година трябва да получим парите от годишното споразумение за 2000 година. Голяма част от земеделските производители кандидатстваха за субсидия в последните четири месеца на 2002-ра. Тогава се отбеляза по-съществен ръст в изпълнението на програмата. Все пак един голям проект изисква повече време за подготовка. С това си обясняваме факта, че кандидатите с такива проекти се появиха едва сега. Програмата наистина набира скорост като лавина. Например в края на януари комисията, която разглежда предложенията, одобри 56 проекта. Очакваме горе-долу същата бройка да бъде одобрена на следващото й заседание. Което означава, че сега на една сесия одобряваме една четвърт от проектите за цялата минала година.Изводът какъв е?- Че най-после тези, които имат право на помощ по програмата, са взели крайното решение, подготвили са си документите, направили са си една дългосрочна, минимум петгодишна, стратегия, осигурили са си до голяма степен финансиране и имат нужда от средства да завъртят стопанския цикъл в началото на следващата година.Бихте ли посочили размера на субсидията от споразумението за 2000 г., който предстои да усвоим през 2003-а?- Субсидията от ЕС е в размер на 53 млн. евро. Към нея трябва да прибавим още 18 млн. евро, осигурени от държавния бюджет. С други думи, общо субсидията за 2000 г. е около 70 млн. евро. Усвояването на парите от годишното споразумение за 2001-ва, които са 54 млн. евро, също е започнало. На последното си заседание комисията одобри проекти на стойност 45 млн. лв., от които 22.5 млн. са субсидия от ЕС. Три четвърти от нея, или някъде около 8 млн. евро, са от споразумението за 2001-ва. Ако на месец одобряваме по толкова, в края на годината може да се окаже, че вече няма да имаме средства по това споразумение. Колко пари трябва да се разпределят годишно, за да наваксаме закъснението при програма САПАРД?- Трите годишни споразумения за 2000, 1002 и 2002 г. са за 53, 54 и 55 млн. евро. За да изпълняваме следващите споразумения в съответната календарна година, е необходимо стойността на одобрените проекти през тази и евентуално през следващата да е някъде към 280 млн. лева.Има ли капацитет земеделието ни да поеме тези средства?- Нуждите на българското земеделие са далеч повече, но възможностите за усвояване на парите са нещо съвсем различно. Селското ни стопанство може да погълне годишно инвестиции в размер на 500-600 млн. лева. В такъв случай къде точно се прекъсва връзката между необходимостта и възможностите?- Усвояването на европарите става по определени финансови правила. Земеделието има нужда от тях, но затова са необходими и реални фирми, реални икономически субекти. На някои земеделски производители им трябва известно време, за да покажат документи, доказващи, че работят на светло. Такъв бе проблемът при една голяма част от преработвателите. Защо не кандидатстваха миналата година, при положение че знаеха още от 2001-ва какви са условията? Защото не можеха да отговорят на изискванията за минималните обеми на произвежданата продукция, не можеха да декларират оборотите си. Характерът на селското стопанство не възпрепятства ли този процес?- Определено това е трудност - например формирането на достатъчно големи блокове или ферми, които да позволят промишлено земеделие и животновъдство. За успешното функциониране на една винарска изба са й необходими 1000-1200 декара лозов масив. Производителите на зърно пък не могат ефективно да обработват земя под 5000 дка и да си позволят комбайни, ремонтни работилници и т.н. Това е основният проблем, който стои пред производителите на селскостопанска продукция. Проблемът пред една кооперация е, че тя може и да обработва 10 хил. дка, но има договори само за 2 хиляди. За останалите документи не съществуват. Земеделските производители не притежават и достатъчно атрактивни дълготрайни материални активи за обезпечение пред търговските банки...- По тази причина се опитваме да направим една промяна в условията. Идеята е да осигурим кредити от САПАРД за производство на селскостопанска продукция и за диверсификация на това производство. Но този проблем стои и пред преработвателите?- Ние няма да кредитираме преработватели, защото средствата на фонда не го позволяват. Можем да осигурим кредити само за производителите, които наистина много трудно получават заеми от търговските банки заради неголемите си активи. А и преработвателите все пак предлагат доста по-скъпи проекти и имат достатъчно други обезпечения. След няколко години въз основа на очакваното увеличение на нашия бюджет ще започнем да кредитираме и тях.Съществува ли риск субсидията от Евросъюза да бъде пренасочена към други страни кандидатки, в случай че не успеем да я усвоим?- Не. Броят на проектите нараства и мисля, че такъв риск не съществува. До края на тази година ние не само ще усвоим парите по годишното споразумение за 2001-ва, но до голяма степен ще приключим и с разпределението на субсидията за 2002-ра. Нещо повече, нашите реални очаквания са да започнем усвояването и на финансовата помощ по споразумение'2003. Скоро ще стигнем до момента, когато ще има много повече желаещи, отколкото са предвидените средства по САПАРД. Вероятно ще усвояваме годишните споразумения за три-четири месеца, но ще заложим на увеличението на подпомагането за България след присъединяването към Европейския съюз на първите десет страни кандидатки през 2004 година. Тогава ще бъдат освободени около 350 млн. евро годишно, за чието разпределение основните претенденти сме ние и Румъния.

Facebook logo
Бъдете с нас и във