Банкеръ Weekly

Banker Wine

Големият урок за българската наука е, че усилията й трябва да бъдат насочени към реалния бизнес и неговите нужди

Радослав Радев - председател на Националната лозаро-винарска камара, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Радев, вече втори мандат оглавявате най-голямата професионална организация на лозаро-винарския бранш в България - Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). Кои бяха ключовите дейности и събития, които изпълниха този период?

За мен беше много важно да има приемственост и  да бъде съхранено това, което е постигнато от тази организация за времето на нейното съществуване. През годините НЛВК се е утвърдила като влиятелна и авторитетна междупрофесионална организация и усилията на целия ни екип бяха насочени към запазване на тези позиции.
Мисля, че до голяма степен успяхме да псотигнем добри резултати в основните дейности на камарата - активен диалог с държавната администрация и с европейските институции за защита на интересите на лозаро-винарския сектор,  участие в работни групи за мониторинг и изработване на нормативни актове, имащи отношение към функционирането на бранша,  организиране и провеждане на различни събития в страната и чужбина, насочени към популяризиране на българското вино, към информационна и образователна дейност.
През въпросния период България успя трайно да привлече вниманието на лозаро-винарската общност в света - страната беше домакин на изключително важни събития като Concours Mondial de Bruxelles, Digital wine and spirits conference, Общото събрание на OIV и Световния конгрес по лозарство и винарство. Продължи активната ни работа и по промоция на български вина в чужбина.

Какви са основните цели за предстоящия мандат като председател на НЛВК? Предвиждате ли промени във функционирането на НЛВК и в каква посока?

Предстои създаването на постоянни тематични работни групи в рамките на камарата, с оглед включването на повече колеги в решаването на въпросите, стоящи пред сектора, и оптимизиране на конкретната дейност, насочена към защита на интересите на винарския бранш.
Планирам и засилване на аналитичната и информационната дейност, както и разширяване на работата на образователния център към НЛВК.
Обновяването на лозарския потенциал през последните 15 години, големите инвестиции в производството и активното развитие на много от винарските райони определено налагат преосмисляне на настоящото райониране на България - това е една амбициозна и сложна задача, с която ситам, че е време да се заемем. В тази връзка, може би е време да помислим и за изработването на стратегическа визия за развитието на сектора през следващите 20 години.

Каква е картината на пазара на вино в България в края на 2017 г. и как е структуриран той като местно производство, внос, износ и суровини?

В момента тече гроздоберната кампания и вече може да бъде направена предварителна прогноза за състоянието на реколтата. Очаква се да бъде преработено количество от около 200 млн. кг винено грозде. Приблизително така беше и през последните години. Продажбите на произведеното вино (около 140 млн. л) са почти поравно разпределени между вътрешния пазар и експортните дестинации. Продажбите на вносни вина в България са от порядъка на 5 млн. л годишно.

Къде са основните пазари на българско вино в момента и в каква посока, според Вас, те трябва да се развиват и разширяват?

Определено през последните години българският пазар има нарастващо значение за нашите производители. В рамките на 20 години той е нараснал значително, като пълният му потенциал все още не е достигнат. Разбира се, България си остава и традиционен износител на вино за основните пазари по света. Виждам добри възможности за разширяване на продажбите в САЩ и в Китай, които вече са основни консуматори на вино.

Надявам се, че ще успеем да запазим позициите си и да оптимизираме продажбите и на традиционните пазари на български вина, каквито са страните от Европейския съюз. Независимо от настоящите трудности при продажбите на българско вино в Русия считам, че пазарът е с добър потенциал, и имаме шансове не само да възвърнем поне частично позициите си, но и да навлезем в нови сегменти, където българското вино е сравнително непознато.

Какъв е профилът на съвременния консуматор на вино?

Не бих казал, че има определен типаж - предлагането е голямо и има вино за всеки. Промяната на структурата на продажбите, продиктувана от нарастващото влияние на големите търговски вериги, е факт и виното от ексклузивен и рядък продукт се превърна в елемент от всекидневния начин на живот на много хора. Разбира се, всяка силна тенденция води и до реакция в обратна посока – непрекъснато се появяват нови малки винарски изби, които отговарят на нарастващото търсене на специфични продукти, ограничени партиди, занаятчийски тип производство. Огромното количество информация, която е на един клик разстояние от милиони хора, определено е фактор, който също следва да бъде отчетен.

Каква е позицията на НЛВК  по отношение на българската лозаро-винарската наука и мястото й в производството?

За добро или за лошо, живеем в един доста прагматичен свят. Големият урок, който българската наука като цяло и лозаро-винарската в частност трябва да научат, е, че всички усилия трябва да бъдат насочени към реалния бизнес и неговите нужди. Това не е нещо ново, още древните римляни са казвали, че се учи не за училището, а за живота.

Опитваме се по всякакъв начин да помагаме на научните и изследователските звена в бранша, отворени сме за активна съвместна работа и всякакви инициативи, които биха съдействали за развитието на тези структури.

Много е важно да бъде съхранено огромното количество знание, натрупано през годините. Да, сигурно не всичко е приложимо и актуално днес, но това  е труд на много поколения, това е история - трябва да стъпиш на нещо здраво, за да продължиш нагоре.

Тази година Националният институт по винарска промишленост навършва 65 години от своето основаване. Какво е Вашето послание към колегите?

Институтът играе важна роля в периода на създаването му, когато се изгражда лозаро-винарски сектор от различен тип и се появява необходимостта от научно управление на всички процеси, свързани с производството на грозде и вино, рязко се увеличават лозарските площи, построяват се огромни винарски предприятия и държавата инвестира в развитие на науката.

В продължение на повече от 40 години след 1952 г. винарската наука набира скорост и научните сътрудници от Института правят разработки на световно ниво.
През 80-те години на миналия век Институтът проучва възможностите у нас за създаване на вина със ЗГУ и ЗНП, като прилага европейските изисквания. В резултат на това се получават качествени вина, които отварят на България редица западни пазари.

Всички негови отдели и секции поддържат високо ниво на реализиране на проекти във всички области на лозаро-винарството у нас, като се започне от аналитичната дейност и се стигне до автоматизираните системи за управление на производството, прилагани във винарските предприятия. Разгръща се широко международно сътрудничество с учени от цял свят.

Днешните условия промениха значително позицията на Националния институт за изследване на вина и спиртни напитки и доста стесниха обхвата му на дейност, но смятам, че опирайки се на това, в което в момента е най-силен - аналитичната и изпитвателната дейност, той може отново да се превърне във фактор, който да подпомага производството и да дава решения за справяне с различни проблеми.

Поздравяваме колегите с юбилея и силно вярваме, че успешно ще постигнат целите, които са си поставили в служба на лозаро-винарския бранш.

 

Радослав Радев е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. получава магистърска степен по право в СУ „Св. Климент Охридски“. Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус.
От януари до декември 2003 г. Радослав Радев участва активно в изработването на национална стратегия за лозарството и винарството в България, в качеството си на консултант на GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество) и на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Бил е  адвокат, юридически консултант на много компании и институции в сектор Вино, експорт мениджър в „Белведере България“, управляващ директор на „Винимпекс“, търговски директор на избите „Ловико Сухиндол“ и „Стамболово“.  
От 2013 г. е председател на Националната лозаро-винарска камара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във