Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРИЯ Е КОРУПЦИЯТА

Волфганг Рот, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, пред в. БАНКЕРЪГ-н Рот, измина почти половин година от разширяването на Европейския съюз с десет нови страни от Централна и Източна Европа. Според вас усещат ли се вече в тях ползите от присъединяването?- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. Моето мнение обаче е, че истинските ползи за десетте нови членки на Евросъюза, които се присъединиха към общността в началото на май тази година, станаха реалност не след разширяването, а преди него. Реформите, които извършиха правителствата в тези десет държави по време на преговорите с Европейската комисия, повишиха доверието на чуждестранните инвеститори и съответно доведе до вложения и в икономиките им. Няма да отрека, че процесите в тях след присъединяването им към ЕС имат важно значение, но същинската работа трябва да бъде свършена преди това. В подобно положение сега се намира и България. Вие имате още работа до евентуалното ви присъединяване през януари 2007 година. Но, така или иначе, големите западни компании знаят, че България със сигурност идва в Евросъюза и това я прави атрактивна за тях. същевременно трябва да се отбележи, че процесът на разширяване на Изток открои още повече проблема с големите регионални различия между старите и новите членки. Мислите ли, че изобщо може да се постигне балансирано регионално развитие, каквато цел си поставя съюзът?- Преодоляването на различията в икономическото развитие между старите и новите страни членки ще отнеме много време. Това не може да стане в рамките на пет или десет години. Вижте например ситуацията в Германия. Въпреки обединението там все още има икономически различия между отделните провинции. Тези от източната част формират едва около 20 на сто от брутния вътрешен продукт на Федералната Република. Нещо подобно се случва и с Европейския съюз. С приемането на новите държави от Централна и Източна Европа населението му нарасна с 20% , а територията се увеличи с 23 на сто. Ръстът на брутния вътрешен продукт за единния вътрешен пазар обаче е едва 5 на сто. Тези числа сами по себе си илюстрират сложността на проблема и предизвикателствата, пред които сме изправени в рамките на една общност от 25, а през 2007 г. и от 27 държави. Това бе и един от основните въпроси, които дискутирахме на годишния форум на Европейската инвестиционна банка на 14 и 15 октомври в Полша.Как виждате ролята на ЕИБ оттук нататък за насърчаване на икономиките на страните от Централна и Източна Европа?- Такава, каквато бе и досега. Смея да твърдя, че до този момент ЕИБ бе основният и най-важен източник на външно финансиране за икономиките в преход. Само за десетте новоприети членки в Евросъюза банката ни е осигурила в периода 1990-2003 г. финансиране в размер на 27 млрд. евро. Сега тези държави имат достъп и до Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, което значително облекчава нашата задача. Само по линия на фондовете от 2004-а до 2006 г. новите членки ще получат безвъзмездно 24 млрд. евро. Въпреки това ЕИБ ще продължи да осигурява необходимото съфинансиране за проекти, ползващи средства от фондовете на ЕС.Бихте ли посочили заемите, които могат да се ползват от вашата институция?- Кредитите, които даваме, са няколко вида. Така наречените индивидуални са насочени към големи проекти на стойност над 25 млн. евро и се предоставят директно от ЕИБ. Прякото кредитиране от страна на банката включва също така групови заеми - за по-малки проекти, както и рамкови заеми, в които обикновено участват и държавните администрации. Бих отбелязал и глобалните заеми за малки и средни предприятия, които по правило се предоставят от партнираща на ЕИБ банка. По време на годишната среща на ЕИБ във Варшава бе заявено, че сред приоритетите ви ще са изграждането на Трансевропейските пътни мрежи и публично-частното партньорство...- Както подчерта и нашият президент Филип Мейщадт в речта си по време на срещата във Варшава, ЕИБ е готова да финансира изграждането на европейските пътни коридори със заеми от около 50 млрд. евро до 2010 година. По-голямата част от тези инвестиции ще бъдат в новите страни членки, включително и в България след нейното присъединяване. По-добрата инфраструктура ще позволи държавите от Централна и Източна Европа да участват пълноценно в единния вътрешен пазар. Просто не е нормално да говорим за икономическо и социално сближаване, а да липсва високоскоростна магистрала - да речем, между Берлин и Прага. Тук е особено важно и частният сектор да поеме своя дял в изграждането на транспорта. Ето защо ние залагаме в голяма степен на публично-частното партньорство, тоест на сътрудничеството между правителствата и представителите на бизнеса. Прилагането на тази схема ще позволи не само да се преодолеят трудностите, които създават високите изисквания към страните членки за поддържането на ниски бюджетни дефицити, но и да се използват ресурсите на частните компании.Интересно би било да научим вашата оценка за бизнес климата в България?- Мисля, че числата за привлечените външни капитали говорят най-добре. Доколкото знам, миналата година в България са регистрирани преки чуждестранни инвестиции в размер на около 1. 4 млн. щ. долара, а се очаква тази година сумата да надхвърли 2 млрд. долара. У нас обаче има опасения, че оставането извън първата вълна на разширяване на ЕС е поставило страната ни в по-неудобно положение от вече присъединилите се държави...- Категорично не бих се съгласил с подобна теза. Както казах и в началото на разговора ни, важно е в каква степен инвеститорите имат доверие, че България и Румъния скоро ще станат членки на Европейския съюз. Поне що се отнася до вашата страна, то международната бизнес общност е убедена, че това ще стане през 2007 година. Показателен е и фактът, че правителството в София вече приключи преговорите с Европейската комисия. Това на практика означава, че България е възприела по-голямата част от европейското законодателство, което не може да се каже със същата сила и за Румъния. А как ще коментирате т. нар. предпазна клауза, която би могла да доведе до забавяне на членството ни с една година...- Пак ще повторя, че за водещите западни компании, които биха инвестирали в България, е по-важно дали, а не кога точно ще се присъедините към Евросъюза. Необходимо е също да се запази политическата стабилност в страната, а работата на администрацията и съда да бъде на ниво. Да, действително, ако възникнат проблеми, членството може да бъде отложено, но ако ме питате, не мисля, че ще се стигне дотам. В интерес на истината съм запознат и с критиките, които ви отправя Европейската комисия за корупцията. Това е сериозен проблем и вие може би го знаете по-добре от мен. Но ако това ви успокоява, корупцията не е нещо типично само за държавите в Централна и Източна Европа. Същият проблем съществува, дори с по-голяма острота, и в някои от страните членки от западната част на континента. Европейската инвестиционна банка финансира някои от големите български проекти в областта на инфраструктурата. Запознат ли сте с тяхното изпълнение?- Като вицепрезидент на банката, който отговарящ за България, често посещавам вашата страна, за да направя преглед на проектите, които финансираме. Сега точно не бих могъл да говоря в детайли за всеки един от тях. Ще ви кажа само, че общата сума на кредитите за България от 1990 г. насам възлиза на 1 176 000 евро, което никак не е малко. Както знаете, ние финансираме проекти съвместно с програма ИСПА на Европейския съюз за подобряване на пътната инфраструктура, телекомуникациите и енергетиката. По-големите заеми, които отпуснахме, бяха за жп линията Пловдив-Свиленград, магистрала Тракия и воднопречиствателните станции в Стара Загора, Димитровград и Хасково. Ще посоча също така доброто ни сътрудничество с Българската народна банка, Насърчителна Банка, Първа Инвестиционна банка, Райфайзенбанк...В стратегията ви за 2004-2006 г. е предвидено финансиране в областта на изследванията и високите технологии. У нас върви дебат около идеята на финансовия ни министър Милен Велчев за създаването на образователен борд. Възможно ли е да подкрепите подобен проект?- Защо не, стига той да отговаря на критериите на банката. Ние залагаме изключително много на развитието на университетите, висшето образование, високите технологии и научните изследвания. Ето защо си мисля, че бихме могли да сключим рамков заем за развитието на българското образование, както направихме в други държави от региона.С приемането й в ЕС България автоматично ще стане и акционер в ЕИБ. По-какъв начин ще бъде определена вноската, която щя трябва да заплати?- Делът на всяка страна членка в ЕИБ се изчислява според нейния брутен вътрешен продукт. Така например на десетте новоприети през тази година членки се пада да внесат общо около 5% от капитала на банката. Това ще стане на осем равни вноски, което е абсолютно поносимо. Подобен ще е и принципът, който ще приложим за България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във