Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОЛЕМИЯТ ПОТЕНЦИАЛ Е В АЛТЕРНАТИВНИЯ ТУРИЗЪМ

Бисер Ялъмов, изпълнителен директор на Агенцията по туризъм, пред в. БАНКЕРЪсн. НораГ-н Ялъмов, прогнозата за този летен сезон отново е оптимистична - очаква се увеличение на туристите с 10-12 процента. На какво се основават подобни надежди?- Твърде смело е да твърдим, че страната ни е позната извън Европа, на континенти с голям потенциал като Северна и Латинска Америка или в Далечния изток, макар че тя вече и там се рекламира. Увеличава се броят на туристите от Япония, Китай и САЩ, но сме известни главно на европейския туристически пазар. Това се дължи на няколко фактора. България се наложи като туристическа дестинация през последните три-четири години благодарение на мерките на правителството и възможностите, които бяха създадени за предприемачите в сферата на туризма. Така че в никакъв случай не може да се говори за някаква стихийност на този процес.Казвате, че България е утвърдена туристическа дестинация, но тя е позната предимно с черноморските си курорти, откъдето идват над 70% от приходите в туризма...- За съжаление това е така. Действително, 72% от туристите посещават страната, за да отдъхват на морето, около 15 до 18% идват у нас с цел планински и зимен туризъм, а делът на всички останали алтернативни форми е около 12 процента. Именно те крият огромни възможности за развитие. Защото през следващите няколко години от т.нар. конвенционални типове туризъм, каквито са летният морски и зимният планински, по чисто природни и екологични причини не можем да очакваме ръст. Просто те са достигнали пределните си равнища. Не можем да построим повече хотели на морето и в планините. Там бихме могли да очакваме двойно и тройно увеличение през следващите години, докато при останалите видове туризъм - селски, религиозен, орнитоложки, винен, конгресен и т.н., ръстът може да е 50-60 пъти.Как тогава рекламираме точно този потенциал?- Определено разчитаме на брошурите, дипляните, стикерите, рекламните филми и клиповете. До момента са заснети четири филма за България, за София и по един за зимния ни туризъм и балнеологията. В процес на производство са още пет филма. Те ще обхванат целия спектър на туристическите продукти, предлагани у нас. Имаме и девет клипа за културен, морски и зимен туризъм. Те се излъчват по паневропейските телевизии като Евроспорт и Евронюз и са част от програмата за национална реклама. Филмите се показват на международните туристически борси, по време на работни срещи и други представяния на страната в чужбина. Всичко това се извършва паралелно с развитието на туристическия продукт, с прилагането на законовата уредба от гледна точка на категоризацията, регистрацията и контрола на всички дейности в сферата на туризма.Стигат ли ви парите?- Темата за бюджета е една от най-дискутираните. Парите в сферата на туризма почти никога не стигат, тъй като за реклама са необходими много средства. За 2005 г. на Агенцията по туризъм са отпуснати седем милиона лева. През 2004-а първоначално одобреният бюджет беше три милиона, но после допълнително бяха предоставени още средства, които се усвояват и сега. Общата сума, заделена реално миналата година, беше десет милиона лева. Прави впечатление, че за туризма се предвижда малко перо и после според възможностите то се увеличава. Важен момент е участието на частната инициатива с реални средства в рекламата на България - нещо, което е заложено в програмата на Агенцията по туризъм. Такава е практиката в други държави с развита туристическа индустрия. В Турция например частният сектор участва с 35% във формирането на бюджета за национална туристическа реклама. С какви икономически механизми обаче ще убедите фирмите от бранша да се включат в такава рекламна кампания?- Всеки предприемач трябва да дава пари първо за свои лични рекламни материали, но и да заделя средства за национална реклама. Един хотел или курорт могат да са прекрасни, но ако самата туристическа дестинация не се ползва с добро име, и те няма да се продават добре. Ползва ли се нашата страна с добро име, като се имат предвид проблемите със строителството в началото на всеки летен сезон?- На международния туристически пазар е най-важно името на дестинацията. Много рядко някой, който плаща за почивка у нас, има представа кой курорт да избере. Затова смятаме, че е важно чужденците да имат нагласата да купуват дестинация България. Слава Богу, това е постигнато. Българските курорти нямат лош имидж, лош имидж имат хотел Х или хотел У, защото не са си изпълнили ангажимента на 1 юни да предоставят обещаните услуги. Разбира се, възможни са и обобщения от рода на Ето, България не си изпълни ангажимента, но това на практика става много рядко. Нормално е да се строи по българското Черноморие. Има строителство, защото търсенето на бази от чуждестранните партньори непрекъснато расте. А когато има търсене, е съвсем естествено предлагането да се стреми да го задоволи. Проблемът не е, че се строи, а как се строи. За съжаление нито Министерството на културата и туризма, нито агенцията имат контролни функции в сферата на строителството. Те са в ръцете на Министерството на регионалното развитие...Така опираме до проблема с разминаването между секторната и регионалната политика... - Не бих казал, че има разминаване. В случая става въпрос за ясно определяне кой е контролният орган в строителството, кой решава каква да е плътността на застрояване, кой контролира екологията, чистотата... Особено важна е ролята и на гражданското общество. Проблемите трябва да се обсъждат от браншовите организации. Някои български курорти ще са гъсто застроени и шумни, а други - не толкова, но и за едните, и за другите има клиенти. И все пак, не се ли наблюдава отлив и на туроператори, и на посетители...- Българският пазар е част от търговската политика на туроператорите, които го разработват. Те са предвидили транспорт, назначили са хора, които да обслужват клиентите, насочили се към този пазар, т.е. те се стремят да продадат максимално добре онова, в което са инвестирали. Проблем възниква, когато конкретен партньор - да речем, някой хотел от курорта Слънчев бряг, не е в състояние на 1 юни да приеме гостите. В резултат на това възниква напрежение за туроператора, който трябва да търси къде да ги настани. В един предварителен разговор споменахте, че дестинация България е била представена на 35 международни туристически борси и изложения от началото на година досега, а предстоят още петдесет. Бихте ли посочили ефекта от тази активност?- Ефектът от налагането на единната визия за България на международните туристически борси е огромен. Цялото ни представяне е обединено около новото модерно лого на страната. Това е модерен начин за представяне на продукта. Навсякъде срещаме добър прием, за което говорят и десетте награди, от тях четири първи, които Агенцията по туризъм получи за своето участие. Резултатът е, че такива важни за нас пазари като френския, белгийския и испанския се пробуждат. Конкретно във Франция участвахме в двете й туристически борси, организирахме няколко работни срещи и направихме презентации пред туроператори и журналисти, вследствие на което очакваме над 50% ръст на френски туристи. Какви програми представляват интерес за тях?- Най-голям интерес проявяват към клубния морски туризъм, но купуват и обиколки в България, насочват се и към религиозен и винарски туризъм. По-значителни са успехите на испанския пазар. Интересът там е насочен към груповите обиколки в страната, из българските села, за да се запознаят с нашите обичаи. Тази година очакваме 30-40% ръст на испански туристи. Подобна тенденция се наблюдава и на италианския, и на руския пазар - увеличава се броят на туристите, които купуват обиколни програми. Но най-голям ръст очакваме от английския пазар, където вече работим с трийсет туроператори. Немският пазар е добре разработен и там определено не очакваме спадове. Предвиждаме ръст от 30% на туристите от Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Хотелиерите по Черноморието са разочаровани, че са инвестирали в скъпи хотели с висока категория, уж за платежоспособни туристи, които обаче на са чак толкова много...- Това е въпрос на търговска политика. Всеки предприемач си прави бизнесплан и точни разчети, въз основа на обективната ситуация у нас и в чужбина. Няма защо да се оплаква, ако е направил проучвания и предварителни разговори с партньори и на тази база е решил да построи четири- или петзвезден хотел. Само че бизнесът прехвърля топката на правителството. От години се говори, че липсва национална стратегия, която да го насочва къде да инвестира, кои видове алтернативен туризъм да развива...- Тенденцията е туризмът да се налага като приоритет. Но какво може да направи държавата в сфера, от която 98% са в частни ръце, освен да създава правилната рамка и концепция за реклама, и то така, че туризмът да осигурява максимален брой работни места. Необходимо е в този диалог да има и конструктивни предложения от предприемачите, необходимо е те да поемат и определени ангажименти. Много се спекулира с думата стратегия, но сме в етап на подготовка за написването й. Ние не сме единствената институция, която е ангажирана да го направи. Трябва да се дискутира и с представители на публичния сектор и на Европейския съюз... Големи надежди се възлагаха на закона за Черноморското крайбрежие, но той така и не стигна до парламента. Разочарован ли сте?- Практиката показа, че този закон е необходим. Ние също участвахме в обсъждането на текстовете, но това отново е в прерогативите на друго ведомство. Мисля, че проблемите на Черноморието трябва да се уредят нормативно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във