Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГОДЕЖЪТ МИНА, СВАТБА МОЖЕ И ДА НЯМА

ГОДЕЖЪТ МИНА, СВАТБА МОЖЕ И ДА НЯМАПолската компания Интерсел С.А. изчаква позицията на аграрното министерство за дърводобива, преди да каже да на сделката за активите на бившия ЦелхартСобствениците на перспективно, с добри пазарни позиции предприятие не би трябвало да се съмняват, че ще успеят да ги продадат изгодно. Още повече когато имат насреща си и кандидат насреща. Не така обаче се развиха нещата с Фабрика за хартия - Стамболийски АД, създадена в началото на тази година с активите на Целхарт. През седмицата се очакваше Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация (МФК), които държат по 50% в дружеството, официално да обявят, че са продали мажоритарен дял от него на полската компания (с шведски капитали) Интерсел С.А.. Но вместо шампанско и фойерверки представителите на двете финансови институции замълчаха и препоръчаха на журналистите да попитат в централата на ЕБВР в Лондон какво става със сделката. Не коментирам. Продажбата на компанията е дело на акционерите, беше лаконичен и изпълнителният директор на фабриката Виктор Зарев. Единственото, което той уточни пред в. БАНКЕРЪ, е, че хора на Интерсел остават в ръководството на предприятието за целулоза и хартия.Версиите за провала на сделката са няколко, но най-правдоподобната е, че поляците са се постреснали от хроничната липса на суровина, от която страда не само фабриката в Стамболийски. Или пък са решили да изчакат хода на Министерството на земеделието и горите, което обеща до март 2003-а да излезе с национална стратегия за развитието на сектора. Въпреки че продаваното дружество е приключило деветмесечието със счетоводна загуба от 8.8 млн. лв., по сметките му към 20 ноември тази година има налични 10 млн. лева. Причините за отрицателния финансов резултат, според мениджърите, са няколко: първите два-три месеца предприятието е работило със скъп мазут, а и тогава са били погасени задължения за над 2 млн. лв. към бившите работници на Целхарт (преназначени на работа във Фабрика за хартия - Стамболийски). Освен това от пускането на фабриката в експлоатация през май тази година производствените мощности се натоварват 15 дни, а през следващите 45 са в престой заради липсата на суровина. За пълното им натоварване са необходими 22 000 т технологична дървесина (740 вагона), но се обработват едва 10 хил. тона. Изпълнителният директор Зарев не скри, че така предприятието губи по 450 хил. евро месечно и затова ще бъде принудено да внася двойно по-скъпа дървесина от Украйна.Проблемът всъщност не е само на Фабрика за хартия - Стамболийски, а на целия отрасъл. По този повод осем от най-големите консуматори на дървесина (сред които освен предприятието в Стамболийски са и Кроношпан България, Свилоза и Лесопласт), с годишен капацитет 1.370 млн. кубика (при годишен добив 4.5 млн. куб. м), са изпратили писмо до министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме, заместничката му Меглена Плугчиева и началника на Националното управление по горите Илия Симеонов. В него те настояват да се предприемат спешни мерки за задоволяване на заявените за 2003 г. потребности от дървесина. Едно от предложенията е до края на март следващата година да приключат процедурите по търговете, които големите преработвателни предприятия организират за доставка на суровина. Осемте фирми искат също така износът й да бъде спрян и да се разрешава само при доказан излишък над потреблението в страната. В писмото се посочва и че експортът за субсидираните с държавни средства гръцки фирми поставя българските преработватели в неравностойно положение на пазара на дървесина. И докато компаниите в Северна Гърция разполагат с достатъчно суровина, тези в България посрещат зимата с празни складове. Според Националното управление по горите, сегашният дефицит е резултат от реформата, извършена в периода 1998-2000 година. Тогава горските стопанства бяха преобразувани в държавни лесничейства, а с активите им учредени еднолични акционерни дружества със 100% държавно участие, които по-късно бяха приватизирани. Картината в българските гори днес е следната: технологична дървесина има, но няма кой да извърши сечта. Лесничействата не могат, защото нямат техника, а частните фирми предпочетоха да осребрят моментално инвестициите си и сега печелят предимно от търговска дейност, а не от дърводобив. Големи надежди за изход от патовата ситуация сега се възлагат на създаването през 2004 г. на Национална горска компания, която ще е със статут на държавно търговско предприятие (по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон). Новият модел на управление в никакъв случай няма да засегне интересите на останалите фирми в тази област. Естествено че като подизпълнители те ще формират по-ниска печалба, но целта е по-голяма част от приходите да остават в Националната горска компания и да се реинвестират за възстановяването на горите, за капитално строителство и за купуването на дълготрайни материални активи, изтъква главният секретар на управлението по горите инж. Димитър Баталов. Като пример той посочва опита на Австрия. Само за три години държавната горска компания там е стопила загубата от 13 млн. австрийски шилинга и е достигнала печалба от 377 млн. шилинга.Авторите на подготвяния проектозакон за Национална горска компания смятат, че в сектора ще бъдат акумулирани достатъчно финансови ресурси за изпълнението на лесоустройствените проекти. Създаването на Националната горска компания е заложено и в промените на Закона за горите, които предстои да се гледат от депутатите. Дали това ще е крачка напред, или връщане назад на реформите, които започнаха преди три години, тепърва ще се коментира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във