Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГЛОБИ ВМЕСТО ПАРНИКОВИ ИНВЕСТИЦИИ

България се присъединява към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата през 1992 година. Конвенцията е първият и основен международен документ, който третира проблемите за изменението на климата в глобален мащаб. Страната ни ратифицира Конвенцията през март 1995 г. и поема ангажимента нивото на емисиите на парникови газове у нас през 2000 г. да не надвишава равнището през базовата година (за България 1988 г.).През декември 1997 г. на Конференция в Киото, Япония, държавите вече са приканени не да стабилизират емисиите си, а да ги намалят. Визирани са и конкретни цифри, като задълженията за България са редукцията да е 8 на сто. Парниковият ефект, който в продължение на милиони години е бил благословия за Земята, започва през последното столетие да се превръща в сериозна заплаха. Причината е в непрекъснатото нарастване на емисиите газове, получени от изгарянето на органични горива, изсичането на гори и разчистването на терени за земеделски цели. Индустриализацията и бурното технологично развитие допълват тези емисии с нови синтетични газове (хлорофлуорокарбони и халони). Изследванията на водещи лаборатории в света доказват, че през последните 100 години човечеството емитира парникови газове с по-бързи темпове от възможностите на природата за усвояването им. В резултат на нарушеното деликатно равновесие се усилва затоплящият ефект, започват да се появяват и т.нар. йоносферни дупкиОще през 1896 г. големият шведски химик Сванте Арениус предвижда, че изгарянето на толкова органични горива ще увеличи концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата и това би могло да доведе до нарастване на средните температури на Земята с 5.5 градуса. Предвиждането му не е далеч от сегашните компютърни прогнози за нарастване на температурите с 1.5 до 4.5 градуса при удвояване на концентрациите на въглероден двуокис. През 1995 г. бе официално потвърдено, че за последното столетие Земята се е затоплила с около 0.5 градуса. През януари 2001 г. пък Междуправителственият комитет по изменение на климата (МКИК) обяви, че основният фактор за днешното глобално затопляне е човешката дейност. Така окончателно отпаднаха лансираните дотогава мнения, че то е следствие на засилването на слънчевата активност, на естествените климатични колебания или... на вируси в компютърните модели.И докато прогнозите за очакваното затопляне са доста колебливи, измерванията на нивото на Световния океан категорично доказаха, че за последните 100 години средното му равнище се е покачило с 10 до 25 cантиметра. Основните причини са както разширяването на водата при нагряване, така и повсеместното топене на ледниците. Междувременно климатичните прогнози започнаха да стават все по-тревожни. През 1995 г. изчисленията на МКИК показваха, че глобалната приземна температура през 2100 г. ще нарасне с 1 до 3.5 градуса. През 2001-ва прогнозата вече бе за с 1.4-5.8 градуса. Според най-добрия сценарий затоплянето до 2100 г. ще е с около 6 градуса. Излиза, че само за век индустриалното общество ще промени климата на планетата доста по-чувствително, отколкото са исторически установените му изменения за последните 10 000 години.Предупрежденията на учените бяха чути доста късно. През 1992 г. в Рио де Жанейро бе приета Рамковата конвенция на обединените нации по изменение на климата (РКОНИК). Чрез нея на всички страни бяха наложени редица задължения, основните от които за намаляване на емисиите на парникови газове. Реакцията на развитите държави обаче, които са основният им производител, бе твърде слаба. Затова пък глобалното затопляне стана дежурният обвиняем за зачестилите наводнения, урагани и прочие климатични колизии. Заедно с тях зачестиха и различните световни и международни форуми, за да се стигне накрая и доПротокола от КиотоДокументът, подписан през 1997 г., предвижда стъпаловидно намаляване на емисиите на шест парникови газа (CO2, CH4, N2O, HFCs, PFCs и SF6). За първи път в него задълженията са законодателно обвързани. Най-големи са те за развитите икономически страни. През първия период от изпълнението на Протокола (2008-2012 г.) те трябва да намалят общите си емисии на парникови газове с най-малко 5% в сравнение с 1990 година. Съгласуваните намаления са различни за отделните развити държави - например САЩ се обвързват с намаление на емисиите си със 7%, Европейският съюз като цяло - с 8%, Япония и Канада - с 6 на сто.Докато Съединените щати все повече се дистанцират от задълженията си по Протокола от Киото, Старият континент започна разработването на конкретни мерки срещу глобалното затопляне. През миналия октомври Европарламентът одобри с голямо мнозинство проектодирективата за въвеждане на система за търговия с квотите за емисиите на парникови газове. Системата ще е задължителна за членките на Общността, като на всяка страна ще бъдат издавани определен брой разрешения за емисии, които ще могат да се продават и купуват. При неизпълнение на ангажиментите се предвиждат санкции. Съгласно приетата от ЕС директива системата ще влезе в сила още в началото на 2005 година. Но според наблюдатели реален пазар на емисиите парникови газове едва ли ще се получи, докато към Протокола от Киото не се присъединят САЩ и Русия. Официален Вашингтон отказва всякакви дискусии по темата, а преговорите между Евросъюза и Кремъл вече вървят. Екорешенията на Брюксел ще засегнат над 5000 европейски компании в енергетиката (която генерира 46% от емисиите на въглероден диоксид), черната металургия и част от химическата промишленост. Идеята е през 2005 г. страните от ЕС да постигнат редукциия на емисиите си на парникови газове с 8% спрямо 1988 година. За всяко надвишаване неизрядната държава ще плаща предварително определени суми, натрупвани в общ фонд. Средствата от него ще бъдат използвани за изпълнение на проекти, намаляващи вредните емисии. Задължително условие ще е проектите да са в страни, изпълнили или надхвърлили исканата 8-процентна редукция. Освен че ще се подчинява на общоприети правила, търговията с емисии на парникови газове ще се наблюдава и контролира и от съответни институции - за удостоверяване на намалените емисии, за регистриране на сделките с тях, борси за търгуване и др.Най-важният параметър в предстоящата търговия е цената на 1 тон емисии. В извършените до момента моделни изследвания, изчисления и анализи тя варира от 5 до 30 щ. долара (реалистичната стойност според последни публикации е 20 щ. долара на тон). Съдейки от официално обявените данни, изхвърляните парникови газове в атмосферата от България през 2002 г. са 25% под базовото равнище от 1988 година. Така че задълженията й за редукция от 8 на сто са преизпълнени. Тази разлика от 17% може да бъде продадена, а и търговията с вредни емисии може да се превърне в добър шанс за страната ни да привлече значителни по обем инвестиции, предвиждат експерти. Проблемът обаче е дали ще успеем да запазим това ниво? И то най-вече в енергетиката, която продължава да е основният източник на парникови газове у нас. Енергийните вредни емисии са около 60-65% от общите замърсители в България. Към тях не спадат възобновяемите източници на енергия (вятър, слънце, геотермални води, биомаса и хидроенергия) и най-вече ядрените централи, които произвеждат електроенергия без парникови газове. Сравнително в нормата са емисиите и при електропроизводителите от нискоемитиращи енергийни източници - природен газ, нефтопродукти.Най-опасни са въглищните ТЕЦ-ове. При генерирането на всеки киловатчас при тях се отделят най-много вредни емисии. В момента основната част от потребностите от електроенергия на страната и износа се покриват от централите от комплекса Марица изток (след затварянето на първите два блока в Козлодуй те произвеждат 37-39% от общото количество). ТЕЦ-овете в най-големия ни въглищен басейн емитират огромни количества вредни газове изгаряйки местните нискокачествени лигнити. Предсрочното спиране на първите четири блока в АЕЦ Козлодуй очевидно ще бъде компенсирано не само с по-голямо натоварване на мощностите в Марица изток, но и с изграждането на нови турбини на лигнитни въглища. Това пък ще доведе до съществено нарастване на емисиите на парникови газове. В най-лошия случай очакваната редукция изобщо няма да се състои. Нещо повече, без 1760-те мегавата в Козлодуй след 2006 г. едва ли ще успеем да покрием и задълженията си по Протокола от Киото. Експертните разчети на агенция Нуклеон показват, че намаляването на дела на ядрената енергия в горивния баланс на страната би довело до увеличение с 50-70% на емисиите на парникови газове, серни окиси и други замърсители. Толкова значителен обем вредни емисии трудно може да бъде компенсиран с други мерки. Само поради затварянето на първите два реактора в Козлодуй през 2003 г. парниковите газове у нас ще се увеличат драстично. И нищо чудно вместо да получим очакваните парникови инвестиции, да бъдем принудени да плащаме за прекомерното замърсяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във