Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГЛЕДАТ ПОД ЛУПА ПЕРАЧИТЕ НА ПАРИ

Големите финансови тарикати сменят схемата за пране на пари през България. Тази зашеметяваща новина, но с други думи, съобщи през седмицата не кой и да е, а лично шефът на Бюрото за финансово разузнаване Васил Киров.Придобитите по незаконен път капитали вече идвали у нас чрез фирми от страни-членки на ЕС, а не както досега - директно от офшорните центрове. Чуждестранните компании финансирали с доста солидни суми, включително и чрез фиктивни търговски кредити, неизвестни български юридически лица - например току-що регистрирал се едноличен търговец от Нови Хан. След което българският бизнесмен превеждал парите обратно по фирмени сметки на регистрирано в Западна Европа дружество. Според директора на Бюрото за финансово разузнаване към Министерството на финансите Васил Киров, описаната схема все по-често се засича в България. През 2001 г. Бюрото е получило сигнал за подобен случай, при който общият размер на превъртените през нашенски фирми средства надхвърлял 80 млн. щ. долара. Те били разхвърляни като финансиране за еднолични търговци, като някои от отделните преводи надхвърляли 1 млн. щ. долара. След направената проверка Бюрото установило, че има достатъчно данни, които сочат, че въпросните сделки вероятно са пране на пари и е изпратило случая до прокуратурата. Във финансовите среди се коментира, че следствието се занимава с друг подобен (като схема) случай, подаден му през миналата година от Бюрото за финансово разузнаване. При него ставало дума за препирането само на 8 млн. щ. долара, минали през българска банка, собственост на голяма западноевропейска компания. Парите били преведени чрез 52 вноски на каса в банката и след това били прехвърляни в посока Швейцария за плащане на доставки на битова техника и потребителски стоки, произвеждани от световноизвестни фирми. Въпросните стоки пък били фактурирани на митницата по занижена стойност, а разликата се поделяла между участниците в аферата (печалбите естествено се разхвърляли по шифрованите им сметки в Швейцария).След сензационните признания на Васил Киров през седмицата няма да е чудно, ако анализаторите на Бюрото за финансово разузнаване достигнат след време до извода, че западноевропейските фирми са избрали страната ни за пералня на мръсното си бельо, натрупано в черните им каси. Защото обещанията на политиците ни да привлекат мечтаните и от тях самите чуждестранни инвестиции явно няма да се състоят. Така ще ни остане единствено утешението, че поне незаконните европейски капитали са хвърлили око на България. Което пак е нещо на фона на задаващата се убийствена капиталова суша. А и нали все пак става дума за Европа, към която сме се запътили. И ако не успеем да влезем през парадния вход, то задната врата очевидно вече е отворена.Умните глави в бизнеса на ЕС явно са преценили, че ако не за друго, то поне за легализация на незаконни капитали ставаме. Още през 1998 г. холандска престъпна група, водена от Корнелис ван Зайдервелд, се опита да препере през шуменския клон на ОББ 4 млн. щ. долара, които с измама бе източила от сметките на амстердамската нотариална кантора Карон и Стевенс/Бакер и Макензи в холандската банка Ай Би Ен АМРО. И само навременният сигнал от българската банка предотврати изнасянето на милионите от България.От началото на 2002 г. до края на юни Бюро за финансово разузнаване е получило 105 доклада за сделки на обща стойност 172 млн. щ. долара, по които има съмнение за изпиране на пари, призна още Васил Киров. В три от тях се изразява съмнение, че сделките са свързани с капитали, предназначени за терористична дейност. По разследването им служителите на Бюрото работят с американски експерти, което обяснява защо всяка друга информация по тези операции е табу.По-любопитното е, че, в сравнение с първите шест месеца на миналата година, през 2002 г. сигналите, подадени от търговските банки, са нараснали. Повече на брой сигнали в сравнение с 2001 г. са изпратили и застрахователните дружества, и органите за приватизация. Но Васил Киров старателно отбягва описанието на принципните схеми за пране на пари по съмнителните сделки, засягащи продажбата на държавна собственост. Според него, при тях обявяването дори и най-малката подробност би насочило обществеността за коя точно продажба и за кой инвеститор става дума. В същото време Киров не крие, че легалният бизнес на много български капиталисти съществува благодарение на печалбите, които те трупат от нелегалните си операции. Специално за вестник БАНКЕРЪ той заяви, че Бюро финансово разузнаване е засякло имената на няколко български дружества и граждани, които доста често се появяват в сигналите за операции, за които има съмнение за изпиране на пари.Ние имаме вече един контингент от такива хора и фирми, но това все още не значи, че те са престъпници. Не е задължително те действително да са извършили закононарушение, независимо че за тях е подаден сигнал. Той се проверява и ако има достатъчно данни, които да потвърдят съмнението за изпиране на пари, случаят се праща в прокуратурата. След това започва следствие, има съд и ако той осъди лицето, тогава то става престъпник. А досега нямаме случай на осъден за изпиране на пари, поясни Васил Киров.През първото полугодие на 2002 г., твърди директорът на Бюро за финансово разузнаване, до прокуратурата са изпратени 116 сигнала за операции и сделки на обща стойност 193 млн. щ. долара. Четиридесет и осем от тях засягат оперативни преписки, образувани през 1999 г., 18 - през 2000 г., 51 - през 2001 г., и 21 - през 2002 година.Сигналите, които се отнасят до образуваните през тази година оперативни преписки, са за около 90 млн. щ. долара, съобщи Киров. И допълни: в Специализираната следствена служба досега са образувани 14 следствени дела за изпиране на пари. Едно от тях е прекратено, едно е спряно и едно е предадено с мнение за съд. Всички останали все още се разследват.Киров смята, че за четирите месеца, откакто е директор на Бюрото, неговата дейност е станала по-ефективна. Увеличен е броят на аналитиците в него и е въведена организация, която позволява постоянно да се контролира движението на всяка една преписка. Подобрени са взаимоотношенията с МВР и по-специално с Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). Вътрешният министър Георги Петканов дори е наредил да се разкрие щат за офицер, който ще бъде свръзка между МВР и Бюрото. Такава длъжност през последните близо две години не е съществувала и според Киров това сериозно е затормозявало сътрудничеството между структурите на министерството и финансовото разузнаване.Основната пречка в борбата срещу легализирането на незаконно придобити капитали, според Васил Киров, е несъвършената нормативна база, която превръща осъждането на перачите на пари в непосилна задача. За да се преодолее този проблем, на първо време е необходимо да бъдат вкарани нови текстове в Наказателния кодекс (НК) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Те трябва да криминализират, т.е. да обявяват за престъпления изпирането на пари по непредпазливост, както и подбудителството и приготовлението за изпиране на пари. Следващата стъпка, според Киров, е свързана с усъвършенстване на процедурите по конфискация на имуществото, придобито чрез пране на пари или чрез легализирани престъпни капитали. В парламента вече е внесено предложение за изменение и допълнение на НПК, чрез което да се усъвършенстват разпоредбите както по отношение на обезпечителните мерки, така също и за особената конфискация на имущество в полза на държавата. Отделно се разработва закон за гражданската конфискация, а народните представители вече обсъждат проектозакона за мерките срещу финансиране на тероризма. В него на Бюрото за финансово разузнаване ще бъдат дадени широки права за наблюдението на финансовите потоци и на операциите и сделките със съмнение за финансиране на терористична дейност. Васил Киров смята, че приемането на изброените промени в нормативната уредба ще създаде възможност от борбата срещу легализирането на незаконно придобити капитали да има конкретни резултати - с други думи, най-сетне да има вкарани в затвора перачи на пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във