Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГЛАВА КОНКУРЕНЦИЯ ЩЕ ОТКЪСНЕ ДОСТА ВРАТЛЕТА

България започна преговорите по глава Конкуренция през март 2001 година. Акцентът при нея се поставя върху т.нар. антитръстови правила, които включват противодействие срещу картелните споразумения, злоупотребата с господстващо положение на предприятията, заемащи монополно положение на пазара, както и върху контрола по сливанията, вливанията и придобиването на контролен пакет акции. Друга ключова област в преговорите са държавните помощи. В глава Конкуренция се разглеждат и регламентите по отношение на предприятията със специални и изключителни права. А също и статутът на компаниите, на които държавата е възложила услуги от обществен интерес във важни сектори на икономиката като транспорт, телекомуникации, енергетика и др.Затварянето на глава Конкуренция не е повод за леене на шампанско и оптимизъм, твърдят някои от участниците в преговорите по нея. Най-вече защото след влизането ни в единното европейско семейство и за българските предприемачи ще важат строгите правила на европазара, а и големият проблем за България винаги е бил контролът върху държавните помощи. Съгласно чл. 87 от Договора за създаването на Евросъюза държавните помощи се приемат за форма на нарушаване на конкуренцията. Те са допустими само в случаите, когато получат одобрението от независим от правителството регулатор - в българския случай това е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Още в началото на преговорите за присъединяването ни ЕС императивно поиска от нашата страна да приеме нов закон за държавните помощи. Нормативният акт беше гласуван от парламента през 2002-ра. Идеята му бе да се ограничи интервенцията на държавата в икономиката, като всеки вид намеса (субсидии, данъци, разсрочване и др.) се оценява от независимата КЗК. В началото на 2003 г. у нас бяха направени съществени изменения и в Закона за защита на конкуренцията, за да може правната рамка в тази сфера да се адаптира към последните изменения в законодателството на съюза. През май 2004-а пък стана ясно, че по настояване на Европейската комисия парламентът трябва да прекрои и данъчните закони. Поискан бе спешен ремонт на Закона за корпоративното облагане, за да се ограничат различните форми на държавно стимулиране за бизнеса. На каква точно стойност са облекченията, ползвани в момента от бизнеса в България, като че ли никой не може да каже. Заместник-министърът на финансите Стамен Тасев обаче публично заяви, че след затягането на режима интересите на доста компании, които сега ползват данъчни привилегии, ще пострадат. Самите депутати посрещнаха сюрприза с недоумение и доста голяма доза негодувание. Корекциите драстично ще засегнат например режима за ползване на нулев данък печалба в общини с висока безработица. А през последните месеци немалко компании избраха да развиват дейност в такива райони именно заради тази преференция. Съвсем логично възникна и въпросът защо правителството изобщо е лансирало данъчни поощрения, които противоречат на практиката в ЕС? Далеч не такова бе даденото обяснение - че Брюксел настоявал веднага да променим законодателството, а не да чакаме 2007 г., защото се опарил при приемането от 1 май на 10-те нови страни в ЕС. Те не изпълнили ангажиментите си за промяна на законите си и сега ги грозят огромни санкции. Но най-лошата новина е, че Европейската комисия иска пълно премахване на облекчениятав отраслите въгледобив, стоманодобив, автомобилостроене, корабостроене и производство на синтетични влакна. Тоест в т. нар. чувствителни за общността сектори, в които конкуренцията е огромна. За преотстъпването на целия данък върху печалбата в общините с висока безработица фирмите вече ще трябва да отговарят на много по-строги условия. Преотстъпеният налог ще може да се инвестира в сгради и техника, ноу-хау, лицензи и патенти, като е необходимо стойността им да надхвърля поне два пъти преотстъпената сума. Освен това придобитите по този начин активи задължително ще остават собственост на инвеститора най-малко пет години. Новите изисквания няма да важат за предприятия, които за последните три години са получили по-малко от 200 хил. лв. държавна подкрепа. От финансовото министерство посочиха, че сега от това облекчение се ползват много на брой, но малки фирми, и общата сума на преотстъпвания данък е само около 1 млн. лв. годишно. Колкото до ползването на данъчни облекчения за големи инвестиции - над 75 млн. лв., за тях вече ще се иска разрешение за допустимост от Комисията за защита на конкуренцията. Днес, при създаването на нови работни места, осигурителните вноски намаляват облагаемия финансов резултат. Това облекчение обаче няма да важи, ако се ползва друга форма на държавна помощ - да речем за инвестиции. А и за да се ползва изобщо, е необходимо новоназначените да са били регистрирани като безработни и да се наемат на работа най-малко за три години. От данъчния ремонт ще пострадати фирмите, които изпълняват приоритетните инвестиционни проекти по отменения закон за чуждестранните инвестиции. Държавата бе поела ангажимент да им преотстъпва 30% от данъка върху печалбата за период от десет години и стимулът уж щеше да важи до 2007 г. включително. Но сега се налага мярката да бъде прекратена предсрочно - до 2006-а. В момента се търси начин да бъдат обезщетени жертвите на вятъра на промяната. По данни на Министерството на финансите преждевременното премахване на преференцията ще засегне пет фирми - Мтел, Метро, Приста ойл, Шел и Стилмет. Финансовото ведомство предлага като компенсация за 2006 г. те да получат отстъпка от 58% вместо 30%, а компаниите настояват поне за 64. Но този процент надминава ограничението, поставено от Еврокомисията - намалението на данъка да е под 60 на сто. Закъсали предприятия няма да имат право на държавна помощ, включително и на преотстъпване на корпоративен данък. Вместо това те ще бъдат преструктурирани и оздравявани. Отсрочването и разсрочването на данъчни задължения вече ще става само ако кандидатът представи обезпечение, което покрива главницата и лихвите. От тази екстра ще бъдат лишени фирмите в затруднение, които две годишни поред са били на загуба, приходите им от продажби са с над 50% по-ниски от предишната година и нетната стойност на активите им е отрицателна величина. Това на практика ще обрече много от компаниите, изпитващи затруднения, на фалит.Банките също ще усетят строгостта на ЕС. Срокът за пренасяне на загуби за тях се намалява от 10 на 5 години, като по този начин те се изравняват с останалите дружества. Парламентът трябва да определи критериите и за издаване на разрешения за начисляване на ДДС при внос по специален ред, и изискванията към лицата, кандидатстващи за облекчения. Това е положителна промяна, защото досега министърът на финансите по своя преценка взимаше такива решения. Позитивна е и корекцията, която позволява в свободните зони да работят не само чуждестранни, но и местни фирми. При затварянето на глава Конкуренция, не са предвидени преходни периодии оттегляне от вече поети ангажименти. Правителството се задължи да следва политика на ограничаване на разходите в бюджета и в частност на държавните помощи. Те ще бъдат насочени главно за: - преструктуриране и оздравяване на националната икономика; - осигуряване на поносима социална цена на прехода чрез поддържане цените на някои стоки и услуги; - осигуряване на икономическото развитие на райони с нисък жизнен стандарт или голям брой безработни. По изключение държавни помощи ще се предоставят и за предприятията в процес на приватизация на принципа първи и последен път. Те ще са под 100 хил. евро и ще се отпускат под наблюдението на Еврокомисията до края на 2006-а, т.е. до датата на присъединяването на България към ЕС. Конкретно за въгледобива се предвижда помощите да спрат до края на 2005 година. След 2006-а държавни помощи ще се отпускат само в съответствие с европейските правила и според списъка, предоставен от страната ни. Необходимо е да се отбележи, че до приемането ни в Евросъюза ще действа и Регионална карта за държавните помощи. Що се отнася до областите, в които може да се установява държавен монопол, те са определени в конституцията: жп транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силнодействащи вещества.

Facebook logo
Бъдете с нас и във