Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГЛАВА ДРУГИ: ТАЙНИ В КУТИЯТА НА ПАНДОРА

Политическата припряност да приключим бързо техническата част от преговорите с ЕС е продиктувана от амбициите на правителството да подпише и договора за членствоХората ни упрекваха, казвайки, че България би могла да влезе още сега в ЕС, ако се понапъне. ... Ние интелектуално не сме готови, тъй като не става въпрос само да се затварят глави, а и за манталитет, за определена култура, трябва ни време да се приспособим. Необходимо е също така да създадем нова управленческа класа.Констатация на премиера Симеон Сакскобургготски, направена в интервю за италианския вестник Кориере дела СераБързината, с която българските преговарящи затвориха глава Други въпроси, може да се окаже нож с две остриета, прогнозират експерти от неправителствения сектор. Съмненията се обясняват с добре познатия аргумент - липса на достатъчно информация по детайлите на договореното. Както и от по-раншните публични обявени съмнения на външния министър Соломон Паси и на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, че затварянето в срок на последната глава от страна на България е под въпрос. Оказа се, че изразяваните опасения са напразни, че митичната глава Други въпроси може да бъде приключена за 10 дена и че каквото сме поискали от ЕС, в крайна сметка сме го получили. Стана ясно също, че все пак България остава под особения надзор на Европейската комисия и ако тя прецени, членството на страната ни в Евросъюза може да почака и още една година. Думата е за т.нар. предпазна клауза, която може да бъде задействана, ако страната ни допусне явно неизпълнение на ангажиментите си. По правило глава Други представлява нещо като кутия За разни неща, в която са поставени редица ангажименти - по тях няма спорове, но те не се вместват в тематиката на другите преговорни глави. В нея за останалите страни членки са попаднали въпроси като Малтийския протокол за абортите, суверенните бази на Обединеното кралство в Кипър или съдбата на атомните централи Игналина в Литва и Бохунице (блок V1) в Словакия. Обсъжданията по тази глава би трябвало да бъдат своеобразен форум, на който правителствата поставят проблеми от местен характер, които не са отразени в другите 30 глави. Отликата в българския случай е въвеждането на споменатата предпазна клауза за членството ни в ЕС. Както и отпускането на допълнителна финансова помощ за бюджета (139 млн. евро) и за управлението на граничния контрол (239 млн. евро), казва Юлиана Николова, изпълнителен директор на Eвропейския институт. Редно беше ограниченията да бъдат дискутирани поне в парламента - коментира Николова. - Договорките с ЕС, особено в най-критичния период - 2005-2007 г., ще се изпълняват от друго правителство, но от същите политици, които и сега са представени в парламента. Те трябваше да знаят в детайли какво предстои на България през следващите години.По случая с предпазната клауза обаче така и не беше поискан официално мандат от парламента, под претекст че България бърза със затварянето на главите и с приключването на техническата част от преговорите. Казусът напомня за 1992 г., когато се водеха преговорите по Споразумението за асоцииране. Тогава Европа поиска в документа си да се впише нарочен текст, който третира въпроси, свързани с правата на човека и на малцинствата. А правителството на Филип Димитров поиска мандат от парламента, за да изпълни условието. Политическата припряностс днешна дата е продиктувана от желанието на правителството да подпише договора за присъединяване, още докато управлява мнозинството на НДСВ и ДПС, а и с предизборни цели, смятат политическите наблюдатели. Повод за бързане е и изтичането на ирландското председателство на ЕС. Политиците ни още помнят как следващата страна председател - Холандия, през 2000 г. най-силно се противопостави на изваждането на България от черния шенгенски списък заради трафика на проститутки и на криминално проявени българи на нейна територия.В чл.85, ал.3 от българската конституция изрично се казва, че ако международните договори изискват промени в основния закон, те трябва да се направят преди подписването на съответния договор, припомня Юлиана Николова. Става дума за необходимостта от т.нар. признаване на суверенитет (т.е. признаване на върховенството на европейското право и прякото действие на регламентите в българското право). По този повод се изчаква решение на Конституционния съд във връзка с питането на президента Първанов дали не се изисква свикване на ВНС. А не е още сигурно още дали времето за промяна на конституцията ще стигне тя да стане в мандата на това правителство. Друго интересно за десетината дни, приз които е работено по глава Други, не се е появило. Примерно средствата за управление на границите по принцип се отпускат за всички страни (с изключение на Чехия, която няма външни за съюза граници). Странното е, че те не са били предвидени още във финансовата рамка за България от 10 февруари тази година., при положение че страната ни е с най-външните и критични граници. Тогава еврокомисията обясни, че парите така или иначе ще отидат на български адрес, което и стана. В главата се преповтаря и сумата за извеждане на АЕЦ Козлодуй, известна още с подписването на меморандума през 1999 година. Нито ден повече живот и нито стотинка отгоре като компенсации няма да получи страната, става ясно от подписаното. Общата стойност на помощта от ЕС е 550 млн. евро, от които 200 млн. евро вече са получени. За 2004-2007 г. остават още 140 млн. евро, а за 2007-2009 г. - 210 млн.евро. Това обаче са договорки, за които българското общество знае повече от четири години. И ако вън от езика на дипломацията принципът на преговорите с Брюксел е Никой не е получил повече, отколкото е поискал, т.е. трябва да поискаш повече, за да получиш исканото (по-малко). То точно това изглежда не е станало при затварянето на последната глава Други въпроси. каре- Кои са финалните акорди на преговорите ни с ЕС На 14 юни 2004 г. България затвори главата Други въпроси, с която на практика технически преговорите приключиха. Тя обхваща следните въпроси, (които бяха предмет на пазарлъка с десетте страни кандидатки) и окончателно приети в Копенхаген: - Присъединяване на страните кандидатки към Европейския фонд за развитие (ЕФР). България ще участва в него след влизането в сила на новия Финансов протокол, следващ присъединяването й към съюза. В контекста на преговорите по глава 26 Външни отношения са уточнени начините за българските вноски във фонда, които ще бъдат определени от Съвета на Европа след присъединяването на страната и в съответствие с Вътрешното споразумение за изграждане на Европейския фонд за развитие. - Участие и принос на страните кандидатки в Изследователския фонд за въглища и стомана (ИФВС). България ще участва в него от датата на присъединяването си. Страната ще плаща пълна вноска, пропорционална на значимостта на сектора й за въглища и стомана. Определена е индикативна сума от 11.95 млн. евро за участие във фонда. В съответствие с практиката от предишните разширявания, българската вноска ще бъде направена на части. Като се взимат предвид размерът на вноската и финансовото състояние на страната, вноската ще започне да се плаща от 2009 година, както следва: o 2009 - 15% o 2010 - 20% o 2011 - 30% o 2012 - 35%.- Абонамент в капитала и активите от чуждестранния резерв на Европейската централна банка. Капиталът и активите се увеличават, предвид включването на България като пълноправен член на съюза. - Управление на предприсъединителни фондове в България и Румъния. В Договора за присъединяване ще бъде предвиден член за преходния период, в който ще бъде преустановено предоставянето на предприсъединителната помощ и ще се премине към финансиране от структурните фондове и кохезионния фонд. По отношение на прехода от програма САПАРД към следприсъединителната помощ за развитие на селските региони ЕС отбелязва, че където има дългосрочни ангажименти по САПАРД и те попадат извън срока на крайните плащания, ще бъдат приети съответни разпоредби за тяхното покриване в рамките на програмата за развитие на селските региони за периода 2007-2013 година. - Създаване на преходен инструмент за изграждането на институции за подпомагане на България и Румъния след присъединяването. На двете страни ще бъде предоставена финансова помощ от 82 млн. евро (по цени за 2004) в подкрепа на изграждането на административен и съдебен капацитет. - Условия за преходния период - между датата на прекъсване и датата на присъединяване.- Предпазните клаузи са подобни на този, приложени към новите страни членки в случай на сериозни затруднения в икономическата сфера, които могат да се окажат продължителни и са основа за вземане на предпазни мерки от страна на ЕС за период от три години от датата на присъединяване. При определени условия този тригодишен период може да се увеличи. Те се отнасят за правосъдието и за вътрешните работи.- Предпазната клауза и изместването на срока за членство до януари 2008 година. Тя ще влезе в действие, ако България е очевидно неподготвена за членство. - Временен фонд ще подпомага държавите членки - бенефициенти за финансирането на Шенгенските достижения на Европейското право (acquis) и за контрола върху външните граници. По искане на България ЕС отпуска допълнително средства за периода 2007-2009 г. в размер на 239.5 млн. евро. Най-малко 50% от тях се предоставят за финансова подкрепа на България за дейностите за контрол по външната граница на съюза, за въвеждане на Шенгенските достижения на европейското право и външен граничен контрол. - Изменения в устава на Европейската инвестиционна банка - с оглед на присъединяването България и Румъния ще бъдат включени в списъка на членовете на банката. Ще бъде увеличен капиталът й, а в борда на директорите ще бъдат включени представители на двете страни. - Протокол за Козлодуй. Препотвърждава се ангажиментът на България да изведе от експлоатация 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй през 2006 година. За периода 2007 - 2009 г. ЕС отпуска финансова помощ в размер на 210 млн. евро за изваждането им от експлоатация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във