Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГЛАДНА ИКОНОМИКА ИНВЕСТИЦИИ СЪНУВА

БОРСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ И ИНОВАЦИИТЕ ДОПЪЛНИХА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ МЕРКИ НА ЛИДИЯ ШУЛЕВАТри наредби прие през седмицата кабинетът, които трябва час по-скоро да сложат край на продължилата повече от седем години масова приватизация. Първата от тях предвижда миноритарни държавни дялове от акционерни дружества да се продават на закрити аукциони на фондовата борса. (Досега с това се занимаваше Агенцията за приватизация.) До наддаванията ще бъдат допускани само членове на регулирания пазар. Раздялата с държавната собственост в дружествата с ограничена отговорност пък ще става чрез неприсъствен публичен търг. Редът за неговото провеждане бе регламентиран със специална поправка в Наредбата за търговете и конкурсите. За да бъде предизвикан интерес сред потенциалните купувачи, при продажбата на неатрактивни активи ще се подават и заявки на цени, по-ниски от първоначално обявените. Сред по-радикалните промени в процеса на приватизацията са и отпадането на метода търг с тайно наддаване и на възможността да се иска подобряване на офертите. Освен това се въвежда двуетапна процедура за провеждането на публично оповестени конкурси, като преди подаването на обвързващите оферти ще се допуска органът по продажбата да провежда паралелни преговори с потенциалните инвеститори.С третата наредба, чието наименование бе спестено от пресцентровете и на Министерския съвет, и на АП, се урежда правото на приватизационното ведомство да прехвърли на Централния депозитар воденето на регистъра на инвестиционните бонове. Така след подписването на специален договор цялата информация за компенсаторките ще бъде предадена в електронен вид на депозитара.От икономическото министерство съобщиха за БАНКЕРЪ, че в най-скоро време за разглеждане в правителството ще бъде внесен и проектът за иновационна стратегия В нея се предлага преди приемането на проектозакона за държавния бюджет министърът на икономиката да изготвя доклад с набелязаните мерки за повишаване на конкурентоспособността на икономика и необходимите за това средства. Най-вероятно ще бъдат създадени и два специализирани фонда. Първият от тях ще се нарича Национален иновационен фонд, а вторият - Научни изследвания. Чрез отпускането на заеми, дялово участие в инвестиционни проекти и грантови схеми те ще насърчават нововъведенията. Шлагер на сезона, изглежда, пак ще е песен за лелеяните преки инвестицииНо дали тя отново ще звучи с фалшив фалцет, ще стане ясно, след като парламентът гласува измененията в Закона за чуждестранните инвестиции. Както вече бе оповестено, в проекта на икономическото ведомство за промени в нормативния акт се предлага премахването на сега съществуващото разграничение между местни и чуждестранни предприемачи, въвеждането на три класа на инвестиционните проекти, според тяхната стойност, както и отпускането на държавна помощ в областта на инфраструктурата. Доколко тези намерения и най-вече предстоящото разделяне на инвестиционните проекти на три класа ще имат стимулиращ ефект днес е трудно да се прогнозира. По предварителни данни на БНБ в периода януари-юни у нас са вложени пряко 526.9 млн. щ. долара. Това е двойно повече спрямо същия период на миналата година, а и тази сума може още да набъбне, отбелязват някои експерти, ако към нея се прибави и реинвестираната печалба. Конкретно инвестициите на зелено обаче се броят на пръстите на едната ръка. Сред най-големите днес се очертава тази на турската компания Шишеджам за строителството на завод за стъкло. Като частичен успех може да бъде отчетено и решението на една от големите германски туроператорски фирми Томас Куук да създаде специализиран фонд от 100 млн. евро. Парите ще се използват за реконструкция и строеж на близо 15 хотела у нас. В българския туризъм и по-точно в изграждането на няколко четиризвездни хотела по Черноморието се престраши да инвестира 100 млн. евро и берлинската Хеселман Асоушиейтс. Новост при регулирането на дейността намалките и средните предприятияопределено ще е прехвърлянето на някои от правомощията на държавата на браншовите организации. Тази идея се лансира отдавна с убеждението, че по този начин ще бъде намалена корупцията, но до осъществяването й така и не се стигна. А иначе кабинетът на НДСВ вече прие Национална стратегия за малките и средните предприятия, изпъстрена с амбициозни и все още неподплатени с нищо цели като повишаване на конкурентоспособността, опростяване на нормативната среда, подобряване на достъпа до информация и услуги...Лидия Шулева обеща на инвеститорите, че след предстоящото отпадане на около 50 лицензионни и разрешителни режимите най-сетне ще се отърват и от бюрократичното бреме при започването на нов бизнес. В края на май миналата година правителството взе решение за премахването или ограничаването на 192 от общо 360 действащи у нас регулации. По данни на икономическото ведомство досега са отменени 20 лицензионни, 98 разрешителни и 13 регистрационни режима.Оттук нататък на страдащата от хронична липса на инвестиции българска икономика не й остава нищо друго, освен да чака благоденствието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във