Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГЛАДНА БЪЛГАРИЯ ДВА МИЛИАРДА ДОЛАРА СЪНУВА

Двумилиардният мираж, който предложиха на публиката някои медии през седмицата, развесели запознатите с проблема финансисти. Повод за лавината от публикации стана неизвестно откъде появилата се информация, че българска делегация щяла да посети Ирак и ще уреди да си получим от години лелеяните 2 млрд. щ. долара български държавни вземания. С всеки изминал ден от седмицата ставаше все по-ясно, че към това посещение нямат отношение нито парламентът, нито правителството, нито управляващото мнозинство - поне така заявиха лидерите им.
Слуховете, че Симеон Сакскобургготски води преговори с монарси от арабските държави за уреждането на вземанията на България от Ирак, се появиха още по време на предизборната кампания. В началото на юни в интервю за в.БАНКЕРЪ принц Кирил Преславски отрече да се водят разговори за уреждането на тези задължения. Той каза, че по този въпрос може да се работи, но предупреди, че не трябва да храним големи надежди. От счетоводна гледна точка тези вземания вече са отписани. Не сме мислили, че ще можем да видим пак част от парите, които дължат на България предишните й приятели, между които са Ирак и Либия. Но ако можем да си върнем някакви суми от тези държави, толкова по-добре. За нас това ще е непланирана печалба, каза Кирил Преславски. Едва ли някой се съмнява, че той е наясно с намеренията на министър-председателя за предстоящите външнофинансови операции на България.
Очевидно информационната изкуствена патица за това как Саудитска Арабия щяла да откупи от нас вземания за 2 млрд. щ. долара е сътворена от хора, които никога не са писали по въпроси, свързани с вземанията на България от други държави. Според участници в операции за уреждане на дългове - към България или нейни задължения, нито една държава няма да плати на друга почти два пъти повече пари за прекупено вземане - на международните пазари това обикновено става срещу десет-двайсет процента от номинала на дълга. Още повече, като става дума за сделка със страна, върху която от 1992 г. тежи ембаргото на ООН.
Освен това достатъчно бе да се направи елементарна проверка в министерството на финансите и да се поразпитат бивши служители от висшата администрация, които години наред са се занимавали с външните ни вземания, за да стане ясно, че дългът на Ирак към България е малко повече от 1.1 млрд. щ. долара. Професионалистите допускат, че при най-оптимистичен вариант страната ни може да разчита на 50% от номиналната стойност на вземането й от Ирак. С други думи, държавата ще може да получи максимум 550 млн. щ. долара. Ако нещата се извършват чрез легалните техники. Иначе естествено всичко е възможно, но тогава едва ли някой ще бие тъпан.
Ирак дължи на страната ни за неплатени военни доставки от осемдесетте години. Но Ирак има да връща много пари и на други държави членки на разпадналия се през 1990 г. Съвет за икономическа взаимопомощ. Общият размер на външните задължения на Саддам Хюсеин надхвърлят 100 млрд. щ. долара, твърдят наши финансисти. Русия сама има да получава около 20 млрд. щ. долара. Ирак дължи значителни суми и на някои западноевропейски държави, които са не по-малко заинтересовани от България да си получат парите.
Правителствата, управлявали страната ни след 1992 г., на няколко пъти се опитваха да решат този въпрос, но нито едно от тях не постигна успех. За последен път през 1995 г. преговори по този дълг води Кирил Цочев - министър на търговията в правителството на Жан Виденов. По време на 22-рата сесия на българо-иракската комисия за икономическо сътрудничество, която се проведе в средата на 1995 г. в Багдад, той и водените от него експерти се опитаха да съгласуват с иракчаните схемата, по която те бяха склонни да се издължават, но... след вдигане на ембаргото. Твърди се, че хората на Саддам Хюсеин предложили и вариант, според който веднага започват да ни доставят петрол, но гарантирали за неприкосновеността на танкерите само докато са в иракски териториални води.
Финансисти смятат, че в момента все още няма предпоставки проблемът със вземанията на България от Ирак да се реши. Което, разбира се, не означава, че страната ни не трябва да се готви за момента, в който ембаргото върху тази държава ще падне. Никой не отрича, че има пътища, по които можем да получим част от тези вземания, но както вече бе казано в условията на международни санкции те са в някаква степен полулегални - с други думи, несигурни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във