Банкеръ Daily

Управление и бизнес

ГЕРБ поддържа армия от 130 хиляди чиновници

Екшън планът на правителството за съкращаване на администрацията е в ход. Първата вълна съкращения ще обхване 1600 служители от различните ведомства. По предварителни данни на вицепремиера Томислав Дончев това са около 2% от общия брой чиновници. Дончев отчита също така, че държавната администрация наброява около 100 хил. души, а общинската - 29 хиляди. Засега на местно ниво съкращения не се оповестяват, което лесно може да се обясни с предстоящите избори за местна власт. 

В последното си телевизионно интервю Дончев съобщи, че в следващите два-три месеца министрите ще му представят детайлни анализи за ведомствата, които управляват. Идеята е да се закрият отдели и дирекции, където има дублиране на функциите. Или да има съкращения в някои звена, където назначените са повече от необходимото. Същевременно правителството утвърди нов начин за определянето на заплатите на чиновниците - "заплащане според изпълнението".

Кабинетът предприе този ход, след като увеличи с 10% разходите за персонал, което в последна сметка ще доведе до увеличение на възнагражденията в администрацията. Това може да се възприеме като поредната индикация, че отново няма силна политическа воля за справяне с бюрокрацията. Подобно мнение неотдавна изказаха и експертите от Института за пазарна икономика. "Имало е много призиви за намаляване на държавната администрация през годините, но това никога не се е случвало. Въпреки че не преставаме да харчим пари за електронно управление и идеята е по-малко работа да минава през хората, което е и способ за борене на корупцията,  това продължава да не се случва. Явно има и някакво незнание от хората на ръководни позиции - колко хора какво работят", смята Зорница Славова. 

Данните като цяло са в подкрепа на нейното мнение. Откакто Бойко Борисов и ГЕРБ поемат управлението през 2009-а, държавните и общинските чиновници са общо над 130 хил. души. Проверка в заверените правителствени доклади пък показва, че в края на 2017-а чиновническата армия вече наброява 139 665 души. Впечатление прави, че нейната численост скача осезаемо след идването на Борисов на власт. В последната година от мандата на тройната коалиция броят на т.нар. чантаджии е рекордно нисък - 80 255 души. Но още в първата година от управлението на ГЕРБ това число нараства до 135 691 и в края на първия кабинет на Бойко Борисов достига 144 875 бройки.

За сравнение, при управлението на Пламен Орешарски чиновниците са 139 108, а в края на второто правителство на Борисов - 132 648 души. При НФСВ на Симеон Сакскобургготски - през 2004-а, общата щатна численост е 85 340 бройки. 

Истината е, че администрацията у нас далеч не е сред най-големите в Европа. Включително и в някои скандинавски държави, близки до нас като численост на населението, заетите на държавно и общинско ниво са повече, при все че там електронното правителство успешно взаимодейства дори с банковия и застрахователния сектор, че и със здравеопазването. Както самият Томислав Дончев обаче отбелязва, у нас числеността им е съобразена "с други епохи". В крайна сметка обществените очаквания са в даден момент в България да заработи изцяло електронно правителство. Нещо повече, страната е поела конкретни ангажименти в тази насока на европейско ниво - с подписването на декларацията за е-управление от Талин през 2017 година. Основното в нея е, че до 2022-ра всички европейски граждани трябва да имат възможност да взаимодействат изцяло дигитално с публичните администрации. (Ние се присъединихме към този пакт с подписа на сегашния министър на транспорта Росен Желязков, който по онова време ръководеше държавната агенция "Електронно управление"). 

Несъмнено проблем се явява темпото, с което българската администрация се дигитализира. Процесът е доста бавен - независимо от внушителните средства, отделяни през годините. За въвеждането на е-правителство се говори от началото на XXI в. и още по време на управлението на Сакскобургготски беше създадено специално ведомство за целта. По данни на Българската стопанска камара в този период са похарчени близо 2 млрд. лв. по това направление. Но сериозен пробив засега няма. В неотдавнашна публикация Институтът за пазарна икономика изреди куп причини за неуспехите, сред които работата "на парче", липса на административен капацитет и политическа воля, корупция, технологични дефицити и недостатъчен граждански натиск.

Сегашната власт работи активно по два проекта - за електронен обмен на документите между отделните администрации и за вграждането на чип в личните документи, който следва да служи и като електронен индификатор за е-правителството. Стратегията на вицепремиера Томислав Дончев включваше до 1 ноември миналата година всички ведомства да обменят документи помежду си изцяло по електронен път, само че към онзи момент 23 администрации все още не бяха изпълнили тези изисквания. 

Внедряването на електронен индентификатор в личните документи пък е поверено на МВР. С решение на Народното събрание от ноември 2018-а бе определено лични карти с чип да се въведат през 2020 година. Обявена беше и обществена поръчка, като индикативната стойност на новата система за издаването им е 238 млн. лева. Участие в надпреварата са заявили четири фирми - "Ингруп Джемалто", Veridos, "Мюлбауер Ай Ди Сървисис" и "Дермалог Ани БГ Консорциум".

Разбира се, има и един друг аспект, който трябва да бъде разгледан, когато се обсъжда електронното правителство - обществените нагласи. Съдейки по последните социологически проучвания, датиращи отпреди повече от година, едва около 5% от пълнолетните българи, или около 250 хил. души, искат да взаимодействат по електронен път с администрацията. А над 80 на сто предпочитат и занапред да киснат пред гишетата. Вземем ли предвид сагата с Търговския регистър и фиаското с електронните винетки, спокойно можем да предположим, че броят на скептиците днес е нараснал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във