Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГАЗПРОМ ВЛИЗА В НАШИ ПРЕДПРИЯТИЯ

За пръв път от много време насам посещение на шеф на Газпром в България преминава спокойно. Без излишна пампозност, увертюри с фанфари и светлини на прожектори. Но и без скандалните новини, неизменно обгръщащи темата за газа от края на 90-те години. Еднодневната визита на новия председател на газовия гигант Алексей Милер в София (в сряда, 5 февруари), подготвена от руското посолство и огласена като отговор на покана на българското правителство, бе чисто делова. Основната й цел, както се оказа, бе подготовката на официалното посещение на руския президент Владимир Путин в нашата страна, планирано за началото на март. Затова и двете срещи на Милер - с премиера Симеон Сакскобургготски и с президента Георги Първанов, бяха сравнително кратки и закрити за журналисти. След тях не последваха никакви изявления, не се оправдаха и очакванията за преразпределение на вътрешния ни газов пазар. Впрочем у нас сигналите за предстоящо парцелиране се разпространяваха под секрет в кулоарите единствено от участници в този пазар. В тяхна подкрепа бе и изненадващата поява във вторник късно вечерта на шефа на Овергаз Сашо Дончев в Министерския съвет, и то в обкръжението на членове на кабинета.В София обаче приемникът на Вяхирев не дискутира бъдещето на двете български дружества на Газпром. Нито на Овергаз инк (50% собственост на руската компания), което дни по-рано разпространи пространна информация за предстоящата визита, визирайки собствената си покана и очакванията за разговори с газовия бос за бъдещото развитие на българския газоразпределителен сектор. Нито на изцяло газпромовското дружество Топенерджи, незнайно как обявено в началото на седмицата за диспечерски център за транзита на руски природен газ в региона, включително и за твърде отдалечените от София доставки по Син поток за азиатската част на Турция.От лятото на 1998 г., след като стана 100% собственост на Газпром, рожбата на Андрей Луканов Топенерджи се занимава само с доставките на газ за България. На практика всичко около транзита на синьото гориво през наша територия е свързано с Булгаргаз. Негова собственост е цялата транзитна мрежа. Освен това той е страна по дългосрочния договор за транзит до 2010 г., подписан с външнотърговското обединение на Газпром - Газекспорт. В софийската централа на Булгаргаз е разположен и офисът на регионалния диспечер на Газекспорт, осъществяващ връзката с руския газов гигант. Че съдбата на двете дъщерни газпромовски дружества не е разглеждана при визитата му, потвърди и самият Алексей Милер. Според него постигнатата в София договореност е една - за споразумение с българското Министерство на енергетиката, което да бъда подписано при посещението на президента Путин и в което двете страни ще се ангажират да подготвят нов договор за транзит на природен газ през България след 2010 година. Милер обаче смята, че още през тази година могат да бъдат очертани възможностите за увеличения транзит. И то не само към Турция, но и към Гърция, а оттам - и към Италия. Разбира се, бъдещите увеличени потоци ще са предмет на сериозен анализ, а и на продължителни многостранни преговори.Затова пък за увеличаване на потреблението на природен газ в страната такива пречки няма. Оттук именно дойде и новината. С българските си колеги обсъждахме възможността за наше участие в предприятия, които са големи потребители на газ. Ако бъдем акционери в такива предприятия, естествено ще им доставяме гориво на цени, по-ниски от пазарните - отбеляза Алексей Милер. - Това ще позволи продукцията им да бъде по-конкурентоспособна както на българския, така и на външния пазар. Преговори засега не са водени, но шефът на Газпром открито заяви: Ние сме готови да ги водим с всички.В момента, а и според проекта на новия енергиен закон, право на директни договори за внос на природен газ имат потребителите, които са изрядни платци и консумират годишно над 80 млн. куб. метра. На двете условия отговарят само пет дружества - ТЕЦ София, химическите заводи Неохим и Агрополихим, ЛУКойл Нефтохим и Кремиковци. От тях интересни за Газпром са двата торови завода, които през последните две години отчитат положителни финансови резултати. Но поне на този етап от Неохим не могат да коментират предложението на руснаците. По думите на члена на съвета на директорите Тошо Димов за ръководството на комбината то било съвсем неочаквано и тепърва ще се обсъжда. Не така стоят нещата със спрения Химко. Решение за обявяването му в несъстоятелност все още няма, независимо от подадените от НЕК и Булгаргаз искове. Задълженията на врачанския торов завод са 151 млн. лв., от които 33 млн. към НЕК, а 70 млн. лева към газовото дружество. Така че евентуално влизане на Газпром в Химко предполага и солидарно поемане на тези задължения. Доколко подобен вариант може да се реализира, засега не е ясно. Според изпълнителния директор на Химко Николай Вузев обаче, офертата на Алексей Милер била съвсем резонна. Аз бих водил такива преговори, като преди това трябва да има решение на управителното тяло на комбината, изтъкна той пред БАНКЕРЪ. Ръководството на врачанския завод вече е преговаряло с Газпром за доставка на природен газ на по-ниски цени, само че конкретен отговор все още няма, каза Вузев. Но с новия елемент (за придобиване на акционерно участие) ситуацията се променяла.През последните дни в енергийните среди сериозно се дискутира да бъде намален прагът, даващ право на фирмите за директен внос на природен газ. Искането е тяхната годишна консумация да е над 25 млн. куб. метра и ако то се приеме, към кандидат-съакционерите на Газпром могат да се подредят още топлофикационните дружества в Плевен, Пловдив и Бургас, Стомана - Перник, Дружба - Пловдив, плевенският стъкларски завод Рубин и ТЕЦ Варна. Малко по-особено е положението на Овергаз инк. По информация от смесеното българо-руско дружество то има 23 лицензии за газоразпределителни мрежи и притежава изградена мрежа в 51 селища на страната. Но независимо от това, ако се съди от данните на Булгаргаз, общата му консумация е под 60 млн. куб. м годишно (най-голямо е потреблението на Овергаз - Стара Загора, отчело през 2002 г. 22 млн. куб. метра). И ако не бъде свален прагът за привилегированите потребители, нищо чудно и след отварянето на пазара у нас Газпром да не успее да достави по-евтин газ на дружеството, в което има акционерно участие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във