Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГАЗПРОМ ПРЕВЗЕ ОВЕРГАЗ ИНК

ГАЗОВИЯТ ВЪЗЕЛ ОКОЛО СОФИЯ ПАК СЕ ЗАТЯГАРегистрираното в София акционерно дружество Овергаз Инк, познато като компанията на Сашо Дончев, вече е почти изцяло чужда собственост, показва информация от фирмената система на Българската стопанска камара и от електронния държавен вестник Дакси. Газпром продължава директно да държи 50 на сто от акциите на компанията, 49.95 на сто са на ямболския Овергаз холдинг, а останалите 0.05% са поделени между Сашо Дончев и Андрей Тенев (впрочем двамата заедно с Огнян Денчев са първите собственици на Овергаз инк, при регистрацията му на 22 декември 1992 година). Изненадите в случая идват от Овергаз холдинг. След поредица от увеличения на капитала от 12 април 2002 г. 99.572 на сто от акциите му са станали собственост на Енерджи Консълтинг Лимитид (учредено според законодателството на Англия и Уелс и регистрирано в Лондон на ул. Хил Стрийт 4). Според запознати лондонското дружество е свързано с лица, близки до новото ръководство на Газпром. Така на практика руският енергиен гигант вече държи почти изцяло ямболския холдинг, като останалите 0.428 на сто (или поименни акции, всяка с номинал 100 лв.) са притежание на частни лица. Повече информация за извършените трансформации в. БАНКЕРЪ потърси от пресцентъра в софийския офис на Овергаз Инк. Но никой от въпросите ни не получи отговор. От Булгаргаз заявиха, че нямат информация за промените в собствеността нито на официалния им партньор по договора за доставки на газ Овергаз инк, нито в ямболското, Овергаз холдинг. Справка в Информационно обслужване АД от 10 септември 2003 г. обаче показва, че нито едно от частните лица, експонирани в публичното пространство като съпритежатели на Овергаз холдинг, вече не притежава акции в ямболската компания. В справката поименно са изброени Сашо Дончев, Никола Перушинков, Иванка Бончева, Иван Чолаков, Димитър Николов, Георги Калайджиев и Андрей Тенев, срещу името на всеки от тях е указано, че не е собственик в дружеството.Близки до централата на Газпром пък отбелязаха, че сега на дневен ред е 5-процентния частен дял в Овергаз Инк. Неговата съдба тепърва ще се решава, и то не в София, а в Москва. Намерението на руския газов гигант било да придобие всички акции не само в ямболското, но и в софийското дружество. Така щели изцяло да се изчистят отношенията между фирмите от групата на Овергаз и руския енергиен гигант. Сред най-ценните активи на овладяното от Газпром софийско акционерно дружество Овергаз инк безспорно са 34-те монополни лицензи за изграждане на газоразпределителни мрежи в най-големите наши градове. Включително и в отделни райони на София и Варна.По информация на в. БАНКЕРЪ в края на август при пълна конфиденциалност Булгаргаз е подписал нов търговски договор за доставки на природен газ в България до 2010 година. Руската страна в документа се представлявала от Овергаз инк. По този договор ще се доставят около 40 на сто от потребяваното в страната синьо гориво, а други 20 на сто са по контракт с регистрираната в Люксембург енергийна компания Винтерсхал (Газпром държи 60 на сто от нея). Останалите 40% от синьото гориво се получават безплатно като транзитна такса и се продават от Булгаргаз на пазарни цени.Според новия контракт, Овергаз инк ще вложи част от търговската отстъпка за доставеното синьо гориво в газоразпределителни мрежи у нас. Гарант за тази инвестиция ще е Газекспорт, като всички параметри на бъдещите мрежи ще се договарят допълнително в края на всяка година, след подробен бизнес план, разработен от руски експерти. Обещанията са през 2004 г. инвестицията да е в размер на 30 млн. евро, но къде и как ще се вложат парите ще решат през септември специалистите на Газекспорт и Булгаргаз. В новия договор българският газов монополист поема ангажимента да влезе с миноритарен дял в газовите дружества на Овергаз Инк, които вече имат издадени лицензи. Булгаргаз сам ще реши какъв точно процент да придобие от частните дружества. Възможностите са в границите между 20 и 25 на сто, а участието на държавната фирма ще е с апортна вноска (съответните свързващи газопроводи) или с изградените за нейна сметка липсващи тръби.Топенерджи отпада изцяло от пътя на руския природен газ за страната ни, но дружеството няма да бъде ликвидирано, а ще се превърне в диспечер на синьото гориво за региона на Балканите. Персоналът и издръжката му обаче ще бъдат доста редуцирани. Бившият му шеф Сергей Пашин от 23 юли е генерален директор на Баштрангаз (дружеството е 100% собственост на Газпром, оперира с 6 хил. км магистрални тръбопроводи, през които минава около 20 на сто от общото количество руско синьо гориво). Условията по новия договор за доставки на газ от Русия залегнаха в четиристранния протокол, подписани на 29 юли тази година във Варна. Страни по него са Булгаргаз, Газекспорт (външнотърговско дъщерно дружество на Газпром), както и регистрираните у нас Топенерджи и Овергаз Инк. Но тъй като и двете частни компании вече са почти изцяло собственост на Газпром, документът днес по-скоро може да се определи като двустранен. А ангажиментите, поети от двете национални газови компании (и преди всичко този за транзита), са най-вече политически. И касаят не само (и не толкова) България, колкото цяла Югоизточна Европа. Просто защото на този етап, а и в перспектива всички страни в региона ще разчитат единствено на руското синьо гориво.Трябва да се отбележи, че в протокола от 29 юли са приети исканията на Газпром и за пазарни цени при транзита на газ през България. Сега транспортът на синьото гориво към съседни държави се осъществява по договора от 1998 г., който изтича в края на април 2010 година. Според него Булгаргаз получава най-високата транспортна такса за пренос на газ в Европа, фиксирана на 1.67 щ. долара на 1000 куб. м (за всеки 100 километра). Годишната равностойност на превозеното гориво пък е около 120 млн. щ. долара. Само за сравнение, транзитната такса за туркменистански и казахски природен газ по руските тръби е 1.09 щ. долара, а Словакия получава 1.29 цента за 1000 куб. м на всеки 100 километра. По изчисления на наши експерти привеждането на таксата към пазарни цени би лишило страната ни от 50 млн. евро годишно, изтъкна преди месец Илко Йоцев, заместник-министър на енергетиката и заместник-шеф на борда на Булгаргаз. Ето защо България едва ли ще се съгласи да я промени в действащия в момента договор за транзит. Но докато това все още не е окончателно договорено, принципното споразумение за нов транзитен контракт след 2010 г. е напълно готово. Дали и с колко ще бъде ощетена страната ни от бъдещите транзитни договорки, тепърва ще се разбере. Отсега обаче е сигурно, че газовият възел около София отново се затяга Тръбата, доставяща газа до нашата територия, е една, и в началото й вече не е собственикът на горивото Газпром, а новите акционери на частната компания Овергаз инк. С подписания нов договор за доставки тази фирма може да се превърне в нова черна касичка. Допреди няколко години подобни структури бяха използвани от висшия мениджмънт на Газпром за преразпределяне на част от платените за синьото гориво милиони. На проведеното общото събрание на Газпром в Москва на 28 юни 2003 г. бяха афиширани нови и далеч по-сериозни амбиции. В играта с газа отново се намеси голямата политика и това няма как да не засегне и българо-руските отношения в тази област. Лично президентът Путин наложи преди малко повече от година за председател на Газпром Алексей Милер. Внушенията тогава бяха, че ще се преследва нова прозрачна корпоративна политика, а преките отношения между Газпром и големите му клиенти зад граница ще бъдат възстановени. Нееднократно бе подчертано, че Кремъл ще изчисти всички черни касички по пътя на руския природен газ. Целта на Путин (и на газовия му довереник Милер) бе очертана: овладяване на Газпром - най-голямата енергийна компания в Европа, възстановяване на доминантата на Кремъл върху нея и преустановяване на сивите финансови потоци, заобикалящи федералната хазна на Русия. С участието на Газпром в европейските държави са създадени редица търговски предприятия (смесени дружества и акционерни компании), чиято основана задача досега е била главно препродажбата на руски газ, заяви пред юни Милер пред акционерите и уточни, че техният брой е около трийсет. Според конфиденциален одиторски доклад на ПрайсУотърхаусКупърс (PriceWaterhause Coopers) през периода 1997-2000 г. Газпром е продавал синьо гориво за Европа чрез две офшорни компании. Регистрираната в Швейцария Винтерсхал (Wintershall Erdgaz Handelshaus Zug AG) е доставила в Румъния общо 10.8 млрд. куб. м (60% от нея са собственост на Газпром, а останалите 40% - на германския концерн BISF). Лихтенщайнското дружество Овергаз Инк пък е препродало в България 7.4 млрд. куб. метра.Газпром има дялови участия в Молдовагаз, Латвияс Газе, Еести гаас, АрмРосгазпром, Казросгаз Европолгаз. През 2002 г. в консорциум с Рургаз и Газ дьо Франс руската компания придоби 49% от акциите и на словашката газотранспортна компания SPP. Газпром доставя над 70 на сто от общия обем синьо гориво, преминаващо през Словакия (годишните количества са около 60 млрд. куб. м) и 100% от количествата за Югоизточна Европа (транзитът през България надхвърли 13.7 млрд. куб. метра).В официалния доклад на газовия гигант от юни 2003 г. е записано следното: ключова задача на външния газов пазар е не само участието на Газпром в транспорта и разпределението на горивото, но и прекият достъп до чуждестранните потребители. Предвижда се тя да бъде реализирана чрез активно участие в приватизационните процеси по продажба на обекти на чуждестранни газотранспортни системи и чрез покупка на пакети от акции на редица чуждестранни компании, включително и газоразпределителни мрежи. По думите на Алексей Милер пред акционерите на тазгодишното общо събрание на компанията, взаимодействието с традиционните чуждестранни партньори ще бъде запазено, но новият момент ще е привличането им към осъществяването на руски инвестиционни проекти (включително и при добива на газ). С пълното овладяване на Овергаз инк, регистрирано в София с неговите 34 монополни газови лиценза в страната и 30-те му дъщерни компании задачката на Милер в България, изглежда, е преизпълнена. Друг е въпросът доколко и как оттук насетне София ще може да води самостоятелна газова политика. И дали изобщо има смисъл да обявява обещаните търгове за регионални газови лицензи. Просто защото победителят в тях ще е ясен предварително. И той ще се нарича Газпром - чрез дъщерното си българско дружество, застанало не само на входа и на изхода на тръбата, но и гарантирало си вече екслузивни права за най-големите селища в страната. Интересно, особено за българите е изказването на американския посланик в Киев Карлос Паскуал на състоялата се в края на май конференция Енергийната безопасност в Европа през ХХI век. Там Паскуал казва: Американската администрация изпитва опасения във връзка с експанзията на Газпром в Украйна. Споразумението от декември 2002 г. във връзка с неотдавнашната сделка между Газпром и Туркменистан за покупка на цялото количество газ, произведено в тази страна след 2007 г., отново правят Украйна напълно зависима от Газпром в газовата сфера.Официален Киев чу предупрежденията и контраатакува, навличайки си гнева на Кремъл. Преди 20-тина дни украинският министър на енергетиката Сергей Ермилов предложи да бъде учреден международен газотранспортен консорциум с централа в Киев, в който да влязат още руският Газпром, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Целта на новото сдружение ще е да формира единната политика в износа и транспорта на синьото гориво по свързаните магистрални газопроводи на територията на петте страни, обясни Ермилов (т.е. Украйна, Русия, Казахстан, Узбекистан и Туркменистан - б. авт.). Става въпрос за единни цени, взаимнодоговорени обеми на доставка и въвеждане на пазарни условия по цялото протежение на тръбите. Медиите в Москва заподозряха, че Киев се опитва да предизвика революция, целяща да изземе безспорното лидерство на Газпром. По този повод, в понеделник (20 август), руският вицепремиер Виктор Христенко изрази категоричната позиция, че основни гаранции за напълването на тръбите с газ трябва да даде Газпром и той трябва да реши по кой път и при какви условия ще се транспортира горивото.На 29 май 2003 г. американският посланик в Тбилиси Ричард Майлс (до 2001 г. той бе шеф на дипломатическата мисия на САЩ в София) сподели опасенията на Вашингтон от проблемите, които могат да възникнат за проекта Шах Дениз след стъпването на Газпром в Грузия. Изявлението на Майлс е предизвикано от споразумението за създаване на смесеното предприятие ГрузРосГазпром, което ще извършва доставки на руски природен газ и ще го транзитира за трети страни от региона. Още през юли грузинското правителство подписа серия от документи, гарантиращи транзита на горивото от Шах Дениз през територията на страната.

Четете още

Банкеръ Weekly

Милиони в сметките на синдиците на КТБ

А колко се излезли знаят само синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете
... Още »
Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във