Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Газовият хъб "Балкан" помпа КЕВР с още власт

Отляво надясно: Ръководителят на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, енергийният министър Теменужка Петкова, шефът на БЕХ Петьо Иванов и председателят на КЕВР Иван Иванов

Държавата ще променя Закона за енергетиката по бързата процедура с цел обособяване на либерализирана борса за търговия с природен газ. Темата бе засегната на днешната дискусия в Народното събрание за създаването на разпределителен център, по-известен като хъб "Балкан". Необходимите законодателни промени ще бъдат изготвени с помощта на експерти от енергийното министерство, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", но ще бъдат внесени в парламента от група депутати, така че да се избегне процедурата по обществено обсъждане, каквато се предвижда, когато вносител е Министерският съвет.

Една от най-важните промени ще е значителното засилване на правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране - тя ще издава лицензии за участие на борсата и ще следи за пазарни манипулации. Както "Банкеръ" вече писа, оператор на газовата борса ще е новосъздаденото дружество "Газов хъб Балкан" - дъщерно на "Булгартрансгаз".

Идеята за газовия хъб и борсата е да бъде прекратено господстващото положение на държавните дружества за доставка и разпространение на синьо гориво. Точно затова в концепцията, представена от експерти от дружеството са заложени програми за освобождаване на количества газ и продажба на излишъците на "Булгаргаз" само по борсов път. Също така се предлага на борсата да се търгува синьо гориво от местен добив и региона. Когато държавната фирма изпитва недостиг на количества, те следва да бъдат купувани също от борсата. Новите играчи на пазара ще са "маркетмейкъри", т.е. лица, които осигуряват доставката на природен газ на едро, разнобразявайки източниците за България. От друга страна, ще има доставчици на ликвидност, които ще осигуряват търсенето на газ на едро и реализацията към търговци, крайни потребители или други пазари.  

За създаването на хъба, разбира се, България трябва да довърши обновлението на газовата си инфраструктура. Което включва изграждането на отклонението на "Турски поток" до сръбската граница, интерконекторите с Гърция и Сърбия, както и разширяването и модернизацията на газовото хранилище в Чирен.

По време на дискусията в парламента подкрепата си за хъба дадоха енергийният министър Теменужка Петкова, както и ръководителите на държавните газови дружества. Резерви обаче изказа лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Той напомни, че изобщо не е ясно дали е необходим газов разпределителен център, тъй като има един "доминиращ играч" при доставките, визирайки руския гигант "Газпром".

Симеонов запита Теменужка Петкова какви са другите източници, с които щяла да се постигне диверсификация и с които ще се захранва въпросният хъб. В отговор министърът на енергетиката изтъкна ролята на интерконектора с Гърция, който тепърва предстои да бъде изграден. По него България ще получава 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан годишно при потребление в страната около 3 млрд. куб метра. По съществуващите връзки с южната ни съседка пък вече получихме първите доставки на американски втечнен газ, изтъкна Петкова. Отделно правителството имало намерения да придобие дял в пристанището за втечнен газ край Александруполис. Планирали се и доставки от Румъния.

Като цяло идеята на кабинета е разширенията и обновленията на газовата ни инфраструктура да продължат до края на 2020 година.

Според разчетите на експертите от дружеството "Газов хъб Балкан" реализацията на проекта ще вкара България в групата на "средно развитите газови пазари", където ще правим компания на Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Гърция и Турция.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във