Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Газови мечти и газови реалности

ТАНАП е готов, сега ще се види кой действително ще намаже от азерския газ.

Поредната порция газови обещания ни сервираха политиците през седмицата. Министър-председателят Бойко Борисов бе на кратко посещение в Турция и реши да ни зареди с неговия позитивизъм за газовата връзка с югоизточното ни съседка. В същото време Европейската комисия ни потупа по рамото за проекта за газов хъб "Балкан", а енергийният министър Теменужка Петкова отиде на гости на сръбския си колега, за да ускоряват изграждането на газопровода до Сърбия, който се забави с има-няма десетина години.

Ентусиазмът на политиците и техните обещания по нашите ширини винаги миришат на избори. Но не в това е проблемът, а в реалността, която не е чак толкова розова, колко ни я представят управниците. Наистина, Европейската комисия отново обяви, че подкрепя реализацията на проекта за газоразпределителен център "Балкан". Именно нея "Булгартрансгаз" запозна с междинните резултати от предпроектното проучване за газовия хъб, явно с намерението да търси и занапред европейско финансиране за него. (Досега комисията е отпуснала едва 920 хил. евро за това проучване.) А дали с тези резултати ще бъде запознато и обществото, зависи само и единствено от държавната газова компания.

В Брюксел са били представени няколко варианта на трасета, включително и два, които са разработени на базата на очакваните източници за доставка на природен газ. Според експертите като предпочитан маршрут за реализацията на хъба се очертава "Балкан 1", който да се реализира на две фази. Първата предвижда нов газопровод от Турция, а втората - доставки на газ от района на Варна.

Вариантът втората тръба на "Турски поток" да поеме към Варна придоби някаква актуалност сред срещата на Борисов с руския президент Владимир Путин. Подобна инфраструктура може да изгради "Булгартрансгаз", който закупи активите у нас на спрения "Южен поток". За подобен проект може да се използва настоящото трасе, за което са издадени и необходимите документи. Само че на този етап всичко това е в сферата на българските мечти и желания и не е обвързано с абсолютно никакъв документ.

Иначе  като основни източници за хъба се разглеждат руски природен газ, местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор (ТАП и ТАНАП). Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества синьо гориво от САЩ, Катар, Алжир, Египет.

Другият вариант на трасе е газовата връзка между България и Турция. От Измир, където бе поканен като официален гост на церемонията за откриването на трансанадолския газопровод ТАНАП, премиерът обяви, че тя може да бъде открита още в края на този месец. По ТАНАП се очаква Турция да започне да получава природен газ от Азербайджан и ако остане свободен капацитет, е възможно и за нас да има някакви количества синьо гориво. Проблемът е, че Турция и в момента има недостиг на газ (дори само за Истанбул няма достатъчни количества) и е доста вероятно по въпросната връзка до нашата страна отново да достига руски природен газ.

Всъщност за тази връзка се говори от около десетилетие и има подписани сума ти документи и споразумения, без да е свършена много работа. Сега "Булгартрансгаз" работи по едно инженерно мероприятие - лупинг между компресорната станция "Лозенец" и очистващото съоръжение край с. Недялко. С модернизацията по трасето ще може да се пренася по-голямо количество гориво - до 15,4 млрд. куб. м на година. Но засега в едната посока: от Русия и Украйна през България до Турция. И незнайно защо никой не казва кога ще може да се пренася газ и в обратната посока. Именно такава реверсивна връзка е необходима на страната, за да получи лелеяната от много време диверсификация на газовите доставки. Без нея очертаните перспективи от Бойко Борисов са, меко казано, непълни. В крайна сметка, за да има внос на турски газ към нас, от турската страна на тръбата също трябва да бъдат изградени съоръжения за доставка на гориво, вероятно и компресорна станция, но на този етап никой не обелва дума за това. На практика със споменатата модернизация сега единствено ще се увеличи капацитетът за доставките на руски газ за Турция.

Нещо повече, след срещата с турския си колега Бинали Йълдъръм Борисов съобщи, че имат договорка газът от Азербайджан да минава през България. Тепърва обаче предстои да се изясни как той ще се транспортира до Европа. "Това е нашето домашно. Ние сме член на Европейския съюз и като такива задължително ще се съобразим с Третия либерализационен пакет. Предстои съвместна работа с Еврокомисията, за да открием допустимата формула за доставка на азерски газ в Европа“, посочи Борисов. От думите му се подразбира, че ще се търсят начини за европейско финансиране за връзката с Турция, за да стане тя напълно функционираща и в двете посоки. Никой обаче днес не заявява това публично.

По-интересното е, че подкрепеният от Европейската комисия път за доставки на азерски природен газ на Стария континент в действителност е ясен - Трансадриатическият газопровод. Той се явява продължение на ТАНАП: започва от гръцко-турската граница, минава през Северна Гърция и Албания и стига до италианския град Бари. Разклонението за нас е газопроводът IGB. Това е интерконекторът между България и Гърция, който сега започва да се строи и се очаква да бъде завършен някъде към 2021-ва. При посещението си в Измир Борисов не спомена нищо за него - явно по политически причини. При все това точно през IGB се очакват доставки на азербайджански природен газ за България и Румъния. Нищо че поръчката се бави заради множество обжалвания на търговете за доставка на тръби и за избора на архитект-инженер.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във