Банкеръ Weekly

Banker Energy

Газовата връзка с Гърция е ключова за региона

Теодора Георгиева, изпълнителен директор на "Ай Си Джи Би" АД, пред Banker energy

Теодора Георгиева има повече от 20 години опит като стратегически мениджър, ръководещ значими проекти в различни икономически сектори. В момента тя е изпълнителен директор на компанията "Ай Си Джи Би", натоварена с разработването на българо-гръцката газова връзка (IGB) и е член на борда на директорите. От 2012 до 2014-а Георгиева бе управляващ директор на "Набуко Пайплайн България", преди това 13 години бе в OMV България, като в осем от тях ръководеше компанията. Завършила е УНСС, има магистратура по "Финанси".  

 

 

Г-жо Георгиева, Вие отговаряте за бъл­гаро-гръцката газова връзка - един от най- важните проекти, засягащи сигурността на доставките в газовата сфера. Колко близо сме до неговата реализация?

- Проектът е ключов не само за България - заради разнообразяване на източниците на доставки на природен газ, но и за целия ре­гион, независимо че газопроводът ще е дълъг само 182 километра. Той е от общ интерес за Европейския съюз и неслучайно инициативата за Газова междусистемна свързаност в Юго­източна и Централна Европа (CESEC) постави IGB на първо място сред седем други ключови проекта. Става дума за инициативи с по-малък мащаб, но които могат бързо да повлияят на газовата диверсификация. Гръбнакът на нашия проект е договорът с азербайджанската ком­пания „Сокар“ за доставката на 1 млрд. куб. м природен газ от находището „Шах Дениз“. При потребление в България от около 3 млрд. куб. м ефектът ще е много сериозен най-вече за повишаване на конкуренцията, след като сега получаваме над 90% от природния газ от един източник. Газопроводът е част и от Южния газов коридор, който ще пренася азерския газ през Турция към Европа. Ползата за нас е, че влизайки в нашата преносна система, синьото гориво може да достигне както до Румъния и Украйна, така и до разпределителния център Баумгартен в Австрия през мрежата на Унгария.

 Споменахте азерския газ, но на какви други източници за доставки може да разчитаме?

- След завършването на връзката може да разчитаме и на гръцките терминали за втечнен газ в Александруполис и Ревитуса, откъдето да се внесе американски газ например. Но по- важният въпрос е горивото да се предложи на конкурентна цена, за да може да се реализира. Трябва да е ясно, че това е изключително пио­нерско начинание, защото, след като все още не е изградена необходимата инфраструктура, да влезеш на един нов пазар си е сериозен  риск за всяка една фирма, особено с дългосрочни ангажименти. Опциите са да се тър­сят продажби на нашия пазар, където могат да се пласират по-скромни количества синьо гориво. Други доставчици пък искат да минат транзит през България. За тях трябва да се осигурят изходните точки към другите пазари. Изключително позитивна новина е, че сега бе пуснат в експлоатация интерконекторът с Румъния, който осигурява точно такъв излаз. Препоръчително е, за да е успешен пазарният тест да се осигурят и транзитните точки североизточно през Негру Вода и Исакча в посока Украйна. Всичко това е свързано с различни договори за осигурява­не на маршрута, плащане на тарифи и т.н., което създава допълнителни усложнения.

Лесно ли се координира подобен проект като IGB?

- Няма как да е лесно, защото зад компанията от една страна стоят Българският енергиен холдинг и енергийното министерство като принципал, и за нас проектът е важен от гледна точка на газовата независимост на нашата държава. От гръцка страна пък собственик е IGI Poseidon, в който акционери са аналог на нашата „Булгаргаз“ - DEPA S.A. и италианската енергийна група Edison SpA, които имат  търговски интерес. Всъщност най-трудно бе да накараме съсобствениците да гледат в една посо­ка и за радост това стана през миналата година, когато на 10 декември бе прието окончателното инвестиционно решение, позволяващо IGB да навлезе в решителната си фаза. Ако трябва с две думи да отговоря на въпроса Ви - нелесен проект - с много предизвикателства, но за мен това е кауза.

Стигнахме до най-важния въпрос - финансиране­то. Банкови кредити или финансиране чрез струк­турните фондове на ЕС е по-добрият вариант?

- Все още нямаме верификация на капиталовите разходи, тъй като нямаме проведен търг за избор на изпълнител. Но на базата на техническия проект може да кажем, че проектът се оценява на 240 млн. евро, от които 220 млн. евро са капиталови разходи. Вече имаме одобрен грант от 45 млн. евро по европейската енергийна програма за възстановяване, отговор на газовата криза от 2009-а. Проблемът дойде от това, че ние разработваме проект, който ще има право на освобождаване от регулярен достъп. Тоест, за разлика от останалите газови връзки, които се развиват от опе­раторите между две държави до съответната граница, ICGB ще действа като оператор на преносната мрежа за цялата междусистемна връзка от Стара Загора до Комотини. И се оказа, че не може да се вземат пари от обичайния механизъм - свързана Европа. Вложихме много усилия, кореспонденция на високо ниво от  заместник-премиер на България и тримата министри на енергетика на България, Гърция и Италия, посещения в Брюксел, за да ги убедим да ни отпуснат повече средства, и най-накрая през м. юли т.г. получихме отговор от европейските комисари на Европейската комисия, че газовата връзка може да се финансира от структурните фондове на България и Гърция. Само преди броени дни на заседанието на Комитета за наблюдение на оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“ IGB беше предложен като бенефициент заедно със сръбската газова връзка. Финансирането е за общо 45 млн. евро, но се очаква окончателното одобрение от страна на Брюксел. Ще видим какво ще стане и в Гърция, където се надяваме на грант от около 12-20 млн. евро, тъй като участъкът там е по-кратък - 31 километра. Имаме и държавна гаранция за 110 млн. евро в полза на проекта, която ни дава възможност за по-преференциални условия с банковите институции и заеми при много ниски лихвени проценти.

Кога ще започне процедурата за избор на из­пълнител?

- Имаме оценка за въздействие върху околната среда в двете страни. Влязъл е в сила Подробно-устройствен парцеларен план – резервирано трасе, одобрен технически проект. Горди сме, че тази година успяхме да учредим сервитут за цялата част от трасето в България, придобиването на необходимите терени вече е започнало. В момента тече процедура за отчуждаване за земите, където не беше възможно да сключим доброволно споразумение или  земите бяха с много  собственици.  

Одобрените разрешителни са напълно достатъчни за България и Гърция, за да стартираме процедурата за избор на изпълнител. В момента подготвяме необходимата документация и смятам, че в средата на следващата година ще можем да обявим обществената поръчка. Ако всичко върви без забавяния заради обжалвания и т.н., се надявам в края на 2019 г. интерконекторът да влезе в търговска експлоатация.

Колко компании заявиха досега интерес да използват капацитета на тръбата за пренос на природен газ? Задавам този въпрос предвид факта, че на 30 ноември приключи втора фаза на пазарния тест?

- Първо искам отново да подчертая, че говорим за пазар, който не е развит, за държава, която до неотдавна нямаше нито един изграден интерконектор, а “Булгаргаз” има дългосрочен договор с един доставчик и е много трудно за друг да си пробие път. Нашата процедура бе направена така, че тези, които не са били част от първата фаза на заявяване на интерес, да не могат да участват във втората. Към 30 ноември 2016 г. постъпиха пет обвързващи оферти. На тази база компанията прави предварително разпределение на заявения капацитет и предлага това разпределение на енергийните регулатори за одобрение. Въз основа на тяхното решение се подписват споразумения за предварително резервиране на капацитет от търговците, които са предоставили оферти Тези Споразумения обвързват страните да подпишат бъдещите договори за пренос на газ. При проведения сега Пазарен тест има два положителни аспекта. Първо, този тест е много по-успешен от предишния и удовлетворителен за компанията и акционерите. Вторият положителен аспект е, че сред компаниите, които заявиха и продължават да проявяват интерес към капацитета на газопровода, има такива, които не са част от акционерите, а са търговски оператори, които явно оцениха потенциала на проекта и на региона.  

Важно беше, че организирахме промоционална среща за пазарния тест  в началото на октомври  с участие на министрите на България и Гърция, председателите на двата регулатора на България и Гърция, на представителя от Дирекция "Енергетика" в Европейския съюз, представители на високо ниво на всички акционери, потенциални шипъри, оператори и  заинтересовани лица, което е показателно за сериозната институционална подкрепа за проект IGB.

Поради увеличен интерес решихме обаче за нерезервираните количества да отворим т.нар. прозорец за разпределяне на остатъчен капацитет, за да може да сме максимално коректни и отговорим на нуждите на пазара. Това по принцип е задължение на всеки оператор – да предоставят достъп до мрежата си при прозрачни условия и равно третиране, което е наша цел. Новият прозорец също е предмет на обсъждания и одобрение от регулаторите, но в общи линии ще бъдат запазени същите процедурни правила и условия.

Този резултат е сериозен успех , имайки предвид, че средно тръбите в Европа са пълни не повече от 30 процента. То показва доверие в политическата и корпоративната воля на компанията. Повечето от количествата са за 20-годишен период, което прави резултата от пазарния тест още по-значителен.

За нас доверието на нашите клиенти е атестация за едно дългосрочно партньорство, което ценим и уважаваме. Смятам, че с последните развития проектът потвърждава своята необратимост и се нуждае само от необходимата политическа и институционална подкрепа, за да поддържа темпо и да постигне крайната цел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във