Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ГАБРОВСКИЯТ ПОДЕМ СЕ ДОБЛИЖИ ДО ДЪНОТО

Оказва се, че да си депутатски роднина може да е колкото сладко, толкова и горчиво. В това вероятно са се убедили и близките на бившите сини народни избранички - Юлия Берберян и Светлана Дянкова. Младият зет на първата - Георги Стоименов, и съпругът на втората - Дориан Дянков, имаха щастието, или нещастието, да изиграят главните роли в приватизационната сага на някогашния индустриален хит Подем. А най-големият телферен завод в Източна Европа, разположен в нашенското весело Габрово, усети (ама на голо) големия кеф и от масовото, и от касовото раздържавяване. Предприятието, специализирано в производството на 100 000 електротелфера годишно, разполагащо с марково западно оборудване и с неразкомплектована леярска линия, закупена през 1992 г. от Русия за 6 млн. щ. долара, бе оценено на... 8 млн. долара и пуснато да се носи по вълните на масовата приватизацияПрез 1996 г. мераклии за обявените за продан 40% от капитала на дружеството не липсват. Така след трите тура на завъртяната масова рулетка, през 1997-а в габровския Подем се появяват нови собственици в лицето на тогавашните приватизационни фондове - Доверие, придобил 19.93%, Орел-инвест с 13.09%, Индустрия с 2.97% и индивидуални участници в наддаването, записани сред акционерите със скромните 4.1 процента. След тази операция държавата си запазва решаващото 60-процентно присъствие и за изпълнителен директор на предприятието е избран дългогодишният му държавен ръководител инж. Павлин Павлов. Естествено всеки от приватизационните фондове вкарва в борда на дружеството и свой човек. Между новите управители фигурира и споменатият вече депутатски съпруг Дориан Дянков.Дали оттук нататък подялбата на властта между мениджърите е вървяла в духа на феър плей-я, или като бой на негри в тъмна нощ, един Господ знае. По-любопитното е какво се случва след решението на АП от 1998 г. да продаде чрез публичен търг с явно наддаване 40% от 60-процентния държавен дял в западащия Подем. Малко преди това обаче, през юли 1997 г., явно опитвайки се да вдигнат завода на крака, неговите нови началници предприемат смел ход и под името Podem USA, Ing. регистрират търговски филиал в Детройт, щата Минесота. За шеф на задокеанското поделение е назначено лицето Кирил Симеонов. Поставената му първоначално задача е повече от амбициозна и благородна - българските телфери да пробият на американския пазар. Но с обявяването на търга за държавния дял приоритетът скоростно се променя. Симеонов получава указание от Габрово да търси инвеститор от САЩ, готов да финансира мерака на сформираното РМД Подем 21 за 40-те държавни процента от капитала на ПодемАД. Тъкмо при тази издирвателска дейност на хоризонта изгрява бизнесзвездата на другия депутатски роднина - Георги Стоименов, член на семейството на Юлия Берберян, към когото габровски синдикалисти отправят обвинения, че е сложил ръка върху телферния завод само за да го източи. Масло в огъня на тези нечестиви приказки налива и една жалба от директора на Podem USA, Ing. Кирил Симеонов, гарнирана с купища документи. Тя е депозирана на 14 септември 2001 г. както в АП, така и в кабинета на икономическия министър Николай Василев. Към жалбата е приложен и 68-страничният отчет на Симеонов, изпратен на 21 март миналата година до съвета на директорите на Подем АД, с подробно описание на събитията, разиграли се на щатска територия в периода юли 1997 - март 2001 година. Симеонов твърди, че именно през ноември 1997 г., при работното си посещение в САЩ, членът на директорския борд на габровското предприятие Дориан Дянков му възложил да намери американски инвеститор, който да осигури необходимите 2 552 000 щ. долара за приватизацията на 40% от акциите на Подем. Инвеститорът бил намерен - мичиганската компания Сайбърнетмед. Подготвен бил и текст на предварително споразумение с нея. От българска страна трябвало да го подпишат Павлин Павлов, изпълнителен директор на габровския завод, Дориан Дянков, член на неговия съвет на директорите, и въпросният Кирил Симеонов, оглавяващ филиала на Подем в Детройт. Според тази първоначална договорка, американците щели да участват от свое име в приватизацията на нашето телферно предприятие, а след като придобият акциите му, да прехвърлят половината от тях на господата Павлов и Дянков. Те пък се ангажирали чрез продажбата на дълготрайни материални активи на завода да погасят кредита от 2 552 000 щ. долара, отпуснат от Сайбърнетмед. Работата обаче се разсъхнала, тъй като в последния момент американците се отказали от обещанието си да прехвърлят половината от придобитите акции. Последвал втори опит да се открие зад Океана желаещ да направи финансовата инжекцияКакто съобщава Симеонов, той провел преговори и с COLUMBUS McKINON CORPORATION, безспорен лидер в производството на верижни и въжени електротелфери в САЩ. Но и тук нещата ударили на камък. Според Симеонов, представителите на тази компания дали ясно да се разбере, че ако купят габровския завод, тутакси ще сменят българския му мениджмънт с американски. След всички тези ялови опити през 1998 г. не бил проведен търг. А на насроченото през март следващата година ново състезание в АП се явил само един кандидат - РМД-то Подем 21, което най-сетне си намерило финансов спасител - зетя на семейство Берберян - Георги Стоименов. През това време обявените за продан 40% от Подем АД поевтинели почти наполовина - вместо 2 552 000 щ. долара агенцията поискала за тях едва 1 600 000 щ. долара. Първоначалната вноска от 160 000 долара, равняваща се на 10% от цената на сделката, дал Стоименов и така си осигурил водещото място и в РМД-то, и в габровското предприятие. Друг е въпросът защо никой не попита специалистите от АП как при масовата приватизация през 1996 г. цялото дружество е оценено на 8 млн. щ. долара, а през 1999 г. стойността му е паднала на 4 млн. долара?Тъй или инак, на 14 април 1999-а сделката е подписана и Подем 21 става собственик на 40% от капитала на телферния завод, 20% си запазва държавата, а останалите по-едри и дребни проценти си поделят бившите приватизационни фондове Доверие и Индустрия, едно частно ООД на име Амфора и индивидуалистите, проявили наивността да участват в масовото раздържавяване.Оттогава насам само някои факти от бизнесживота на Подем АД заслужават внимание. На 16 ноември 1999 г. мениджърите му теглят кредит от БУЛБАНК в размер на 300 хил. лева. Като обезпечение по него е учредена ипотека на имущество на завода в село Буря, Дряновско - парцели, складове, магазини, компресорна станция и прочие активи на обща стойност 747 387 лева. Според уверенията на Георги Стоименов, дадени пред в. БАНКЕРЪ, кредитът е погасен напълно през 2000 г., а ипотеката върху заложените активи - заличена. Стоименов обаче не отрича факта, че финансовата 1999-а Подем приключва със загуба от 3 055 000 лева. През 2000 г. сред собствениците на габровското предприятие, като притежател на 33.03% от капитала, се появява и регистрираната на 31 януари 1997 г. на Британските Вирджински острови офшорка Албин корпорейшън. В Габрово някои хора смятат, че зад нея стои Георги Стоименов, но както самият той уточнява, заслугата за нейното присъствие в Подем била изцяло на споменатото вече ООД Амфора. В края на 1999 г. неговата собственичка Елисавета Николова, след като вече била изкупила дяловете на Доверие и Индустрия, продала своите общо 33.03% на Албин корпорейшън. Офшорката пък тутакси отпуснала на завода заем от 689 359 щ. долара с годишна лихва 8.5 процента. На толкова се равнявал един стар дълг на предприятието към фалиралата ЧЗИБ. Кредитът, даден от Албин, не се обслужва, но, по думите на Георги Стоименов, това са си техни пари и щом не бързат да си ги възстановят, явно имат сериозни намерения за бъдещето на завода. Само че за 2000 г. заводът отчита загуба от 1 990 000 лв., а задълженията му възлизат на 10 295 000 лева. Трябва да се отбележи, че през октомври същата година неговите мениджъри сключват договор за овърдрафт със СИБАНК за 1.6 млн. лв. и с едногодишен срок на погасяване. През август 2001 г. към основното споразумение е подписан анекс, съгласно който офърдрафтът е преоформен в договор за кредит, пак в размер на 1.6 млн. лева. Кредитът е обезпечен с особен залог върху цялото търговско предприятие Подем АД. Половината от дълга към СИБАНК вече е погасен, отбеляза пред в. БАНКЕРЪ Стоименов. За разлика от Подем АД, РМД-то Подем 21 няма нито дългове, нито проблеми. Късметът просто върви по петите му - още през септември 1999 г. то изкупува от АП благосклонно предоставените му още 10.6% от държавния дял в габровския завод, а през септември 2000 г. - още 7.5 процента. Така държавното присъствие се стопява 20 на 0.36 процента. Прогресивно се развиват и вътрешно-ведомствените процеси в РМД-то. Учредено с 29 хил. нови лв., то вдига през 2000-а капитала си на 156 хил. лв., а през следващата 2001-ва го увеличава под условие на 326 хил. лева. Решението за това е взето на проведеното на 25 април 2001 г. общо събрание. До този момент Георги Стоименов притежава в Подем 21 17 264 бр. акции, изпълнителният директор на телферния завод Павлин Павлов - 13 290, а съпругът на ексдепутатката Светлана Дянкова, Дориан Дянков - 8680 броя. На 25 април събранието предоставя правото да закупи книжа от новата емисия само на Георги Стоименов. По този начин той се сдобива с още 56 667 акции с номинал по 3 лв. всяка и с условието да заплати 25% от стойността им в шестмесечен срок, а останалите - до 24 месеца. През януари 2002 г. мениджърите на предприятието предприемат мащабна структурна реформаОсновните производствени звена на завода били обособени в самостоятелни дружества. Телферното производство се превърнало в Подемкран АД, в чийто директорски борд влязъл известният експерт от Новото време Владимир Каролев. Цехът за инструментална екипировка станал Подемкомпонент ЕАД, а изпитателните заводски лаборатории и звеното за контрол върху качеството на продукцията вече се именуват Подемконтрол ЕАД. Над тези дружества остава шапката Подем АД, чийто изпълнителен директор Павлин Павлов бе освободен от длъжност в началото на тази седмица и на мястото му се появиха двама прокуристи - Христофор Благоев и Стефан Петров.Лидерката на регионалната организация на КТ Подкрепа в Габрово Светла Начева изрази пред в. БАНКЕРЪ съмненията си, че с преструктурирането на Подем се преследвали по-особени цели. Работещите в завода, които от приватизацията насам са намалели от над 18 800 до 550 души, твърдели, че новосъздадените юридически лица са получили активите, а пасивите - задължения, надхвърлящи 10 млн. лв., съзнателно са оставени в шапката Подем АД. Така дори ако тя бъде обявена в несъстоятелност, собствениците нямало да загубят най-ценните звена на предприятието.Това са пълни глупости, коментира Георги Стоименов. Според него, проблемите на завода са лошо наследство от времето преди приватизацията и шеметните скокове на щатския долар. В резултат на тези скокове Подем изпраща финансовата 1997 г. с една куха печалба от 3.7 млн. нови лв., върху които е бил начислен данък в размер на 1.7 млн. лева. След това предприятието потеглило към дъното с начисляваните лихви върху неплатения данък и с невъзможността да си осигури оборотни средства. Сега задълженията на Подем АД били към бюджета, към НОИ, към доставчици и към Албин корпорейшън. Такава била тъжната картинка за един от малкото машиностроителни заводи в страната, който през всичките 12 тежки години на прехода винаги е имал поръчки от външни клиенти, но не е могъл да ги изпълнява поради липса на свежи пари, обобщава Стоименов. Мениджърите му предприели въпросното преструктуриране, за да разпределят равномерно задълженията между новоучредените дружества с надеждата, че така по-лесно ще получат банкови кредити за съживяване на производството. От няколко месеца шефовете на предприятието успели да се договорят с клиентите си за авансово плащане по поръчките. През 2002 г. ще се борим за приходи от 11 млн. лв. и печалба от 400-500 хил. лв., подчерта Георги Стоименов. За беда обаче колективът, който ръководи, не споделя неговия оптимизъм. Дали Подем няма да има тежката съдба на приватизираното през 1996 г. бургаско предприятие Хемус, специализирано в производството на канцеларски материали, подмятат синдикалистите от завода. Но каква е връзката? В момента Хемус ни цъфти, ни връзва, а сред членовете на директорския борд на неговите купувачи - Балкан-инвест, фигурира пак младият мениджър Георги Стоименов. Атаките срещу мен - твърди той - се диктуват от личните икономически интереси на определен кръг хора. Но не казва кои са. Може би ще научим, когато му дойде времето, ако преди това не изтече и времето на самия Подем.

Четете още

Банкеръ Daily

Куче си, куче – и то мършаво!

Малоумната ти "самолетна” декларация в евроатлантическа посока е само върхът на наивитета. Целият ти екзактен наратив е израз на помиярщина, а помиярите не бива да... Още »
Банкеръ Daily

Путин: Русия е готова да воюва с Турция

Москва може да даде убежище на Асад, заяви руският президент пред в. "Билд". Още »
Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във