Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФОНДАЦИЯ ПРИБРА МИЛИОНИ И ПРЕВЪРНА ЦАРСКИЯ ОСТРОВ В СМЕТИЩЕ

За да превърнеш един китен остров край р. Марица в сметище, не се искат нито много ум, нито пари. Но е задължителна благословията на местния кмет, на горския и на еколога. Получиш ли я, печалбата е в кърпа вързана. Горе-долу по тази схема през 1996 и 1997 г. една частна фирма и една фондация с гръмкото име Екологичен пояс, според обществеността, медиите и неправителствените организации, прибират милиони и извършват най-голямото екологично престъпление в Пловдив за последните десет години. Под благовидния предлог, че ще се прави санитарна сеч върху площ от 2000 дка (заради предстоящото по онова време Световно първенство по риболов!), Царският остров до Гребния канал в града е опустошен, а добитата ценна строителна дървесина е продадена зад граница. Експерти, запознати със случая, пресмятат, че става въпрос за печалба от близо 400 хил. нови лева. Разследването по случая се проточва две-три години, но какво от това. В Пловдив така и не се намира прокурор, който да повдигне обвинение, въпреки десетките писма, протести и жалби до магистрати и министри от граждански организации, ревизори и общински съветници. Абсолютно равнодушие към проблема демонстрира и Министерството на земеделието и горите, но по обясними причини - по ирония на съдбата екологът - инж. Добромир Добрев, разрешил през 1996-а сечта, през 1998 г. е назначен за началник на Националното управление по горите (НУГ) с ранг на заместник аграрен министър. Районният кмет също се е издигнал на по-висок пост - станал е заместник-кмет на общината и заместник-председател на СДС - Пловдив. Щастлива звезда е застигнала и собственика на късметлийската фирма, извършила сечта - през 1999 г. той е избран за кмет на село Храбрино.Случаят е потулен, но съвсем не е забравен По него тепърва ще се шуми, разговарял съм с депутати и прокурори от Пловдив и София, подготвил съм им папки с документи, заяви пред в. БАНКЕРЪ бившият председател на Пловдивския районен съвет Западен Костадин Хаджикостов. До ден днешен той е убеден, че сечта е била абсолютно неоснователна. За нея не е бил предупреден тогавашният кмет на Пловдив Спас Гърневски, нямало е решение на районния съвет, не е бил организиран конкурс за избор на изпълнител... Всичко стана тихомълком в последните дни на 1996-а. Получихме сигнали от местните жители, че през нощта на 30 и 31 декември и на 1 януари 1997 г. секачи повалят дървета в Царския остров, който е част от парка Отдих и култура. Докато задвижим тежката бюрократична машина и реагираме, фирмата си беше свършила работата - трупите бяха натоварени и откарани в неизвестна посока, спомня си Хаджикостов. В края на 1996 г. кметът на пловдивския район Западен д-р Недялко Генчев взема решение да почисти Царския остров от изгнили тополи. Дотук нищо нередно, още повече че е написана и план-програма за възстановяване на растителността върху оголените площи. Специална комисия подписва на 26 октомври 1996 г. протокол, в който е предвидено до края на 1998-а теренът да бъде залесен с подходящи и с декоративен ефект дървесни видове. Пак там е уточнено, че фирмата секач ще извърши ландшафтно оформяне на съществуващите растителни масиви, ще изсече и почисти изсъхналата дървесина и храсти, които не се вписват в парковата среда.С граждански договор от 20 ноември 1996-а е нает независимият лесовъд-инженер Станислав Благоев, който по-късно оглавява Районната дирекция по горите в Пловдив. Той е натоварен със задачата да определи и маркира изсъхналите дървета, да изготви сортиментния лист и проектосметната документация за изсичането им и за извозването на трупите, както и да изчисли тяхната стойност. Осигурена е и подкрепата на шефа на отдел Екология - инж. Добромир Добрев, който с комисия прави оглед на терена, където ще се сече. В протокол от 13 декември 1996 г. пък е описано, че са маркирани само сухи дървета и други с напълно влошено фитосанитарно състояние. И тъй като обществеността трябва да бъде убедена, че тази акция еедно неизбежно екологично мероприятие кметството на район Западен възлага изпълнението й на организация с идеална цел - фондация Екологичен пояс, с която на 30 декември 1996 г. е подписан съответният договор. По данни на отдел Информационно обслужване към Окръжен съд - Пловдив, фондацията е регистрирана през 1995 г. по силата на Закона за лицата и семейството с предмет на дейност - подпомагане на дейности за защита на околната среда, обучение и предоставяне на стипендии, както и финансиране на лица и организации. Благородната фондация се представлява от Еленко Стоянов Георгиев и Йорданка Иванова Сърендева. Според действащия тогава норматив обаче, организациите с идеална цел нямат право на стопанска дейност. Може би затова в споменатия договор от 30 декември 1996 г. като представител на фондацията и за изпълнител на поръчката (и съответно страна по договора) е посочен ЕТ Горица - Димитър Йовчев - с. Храбрино. Изборът хич не е бил случаен, отбелязва пред в. БАНКЕРЪ Здравко Здравков, един от двамата ревизори от Пловдивската териториална дирекция Държавен финансов контрол, които година по-късно осъществяват планова проверка в район Западен. В ревизионния акт те посочват, че не е проведен конкурс за възлагане на поръчката, нямало е оферти и от други фирми, не е била определена комисия за класиране на кандидатите, не е внасян и депозит за участие в търга, не е представено и съдебно решение за регистрация на изпълнителя... Или, най-общо казано, не са изпълнени куп условия, записани в действащата тогава Наредба за конкурсите. Три месеца след първата сеч, извършена на Царския остров, д-р Недялко Генчев сключва втори договор с Горица. Документът носи дата 18 март 1997 година. Поръчката е горе-долу същата като тази през 1996-а. Прави впечатление, че и в двата договора е пропусната първоначалната препоръка на експертите фирмата, която извърши сечта, и да залеси оголените площи с приходите от реализирането на дървесината. Година след сечта обаче ревизорите установяват, че изобщо няма постъпления в касата на районната администрация. Точно такава сметка нямаше. Имаше друга, с пари от която кметството си купуваше канцеларски материали, поясни миналата седмица пред репортер на в. БАНКЕРЪ ревизорът Здравков. Той и колегата му Цвят Георгиев изчисляват, че ЕТ Горица - Димитър Йовчев е нанесла вреди от първата и втората сеч на кметството в размер на 26.7 млн. стари лв., плюс дължима по тях лихви за 13.8 млн. стари лева. По време на ревизията експертите установяват още един любопитен факт - освен сухи дървета фирмата е сякла и живи. На всичкото отгоре под секирата са попаднали и ценни дървесни видове като орех, чинар, ясен, бряст, акация. Трупите, без задължителната в случая маркировка и придружителни документи, са били товарени на камиони на различни частни транспортни фирми и откарвани в неизвестна посока. Репортер на в. БАНКЕРЪ се свърза със собственика на една от тях - Красимир Балкански. Той бе пределно откровен: През ноември 1997 г. мой приятел ме помоли да направя два курса до Ракитово. Дървеният материал се товареше направо от Царския остров. Превозил съм около 40 кубика тополови трупи. Не си спомням името на фирмата в Ракитово по простата причина, че Горица не издаваше документи. Но видях, че имаше нарязани дървета от ясен, платан, акация и орех. Това не беше просто нарушение, а престъпление. Къде е била продадена дървесината може да се правят само предположения. Един белег за посоката е фактът, че независимият експерт лесовъд Станислав Благоев, станал по-късно директор на Районната дирекция на горите - Пловдив, вече в качеството си на такъв на 24 април 1998 г. подписва едно придружително писмо за издаване на лиценз за износ за Италия на 1250 куб. м тополови трупи на името на ЕТ Горица - Димитър Йовчев от с. Храбрино на цена от 55 щ. долара за кубик. (Според ревизорите ЕТ Горица не е сякъл дървета на друго място в този период.)Подозренията на ревизори и шофьори за извършени нарушения на Царския остров се потвърждават и от проверката на експерти от Инспекция Вътрешен финансов контрол към Националното управление по горите (НУГ), разпоредена от заместник-министър Милко Станчев на 28 декември 1998-ма. Всъщност това е четвъртата по ред проверка на специалистите от ведомството по случая. Предишните три не са дали резултат. Последната проверка също няма късмет - едва свършили наполовина работата си, ревизорите изненадващо са отзовани от обекта. Въпреки краткия си престой обаче те установяват, че независимият лесовъд Благоев със своята дейност по окачествяване на стоящите дървета, маркиране и сортиментиране е облагодетелствал ЕТ Горица. В сортиментния лист, посочват в доклада ревизорите, лесовъдът е определил обема на дървесината на 71 броя дървета, но в действителност те са били 311 броя. По тази причина ЕТ Горица не е платила на кметството 556 куб. м едра тополова строителна дървесина. По действащия тогава ценоразпис на НУГ кубиците се равняват на 44 480 щ. долара (ако са изнесени), а на вътрешния пазар цената им е 8.9 млн. стари лева.При огледа на терена проверяващите виждат, че са останали неотсечени маркирани изсъхнали дървета, които вероятно не са представлявали интерес за ЕТ Горица. В доклада те записват, че неправомерно са изсечени и 75 жизнени дървесни видове с ценни декоративни качества като орех, акация, бряст, черница, ясен, дъб, черен бор, явор, клен и чинар. За краткия си престой в Пловдив хората на НУГ преброяват 278 неправомерно изсечени здрави дървета и обобщават, че изведената сеч, определена като санитарна, добива характера на гола сеч, тъй като фактически отсечените 384 дървета са били в добро състояние. За голяма изненада на експертите обаче никой в министерството не проявява интерес към техните констатации. Странно е и поведението на пловдивската прокуратура. Тя излиза със становище по ревизионния акт на ДФК, според което няма извършено нарушение. Същия отговор получават и граждански организации и група съветници от район Западен. На свой ред писмо до Главна прокуратура пише и споменатият вече собственик на частна транспортна фирма Красимир Балкански, който е и бивш директор на РИОС - Пловдив. Виждайки какво става на Царския остров, той алармира Главна прокуратура на 4 август 1998 година. Сигналът му обаче е върнат в Пловдивската окръжна прокуратура, която вече се е произнесла по ревизионния акт на ДФК. Междувременно териториалното поделение на ДФК в Пловдив е поискало съдействието на Икономическа полиция. Нейният служител майор Пламен Иванов открива в счетоводството на Средна гора ЕООД фактура с дата 29 август 1998 г., от която става ясно, че кметството е превело на това държавно предприятие 1.2 млн. стари лв. за купуване на фиданки. Тази история с фактурите беше много объркана. Уж бяха платени 150 фиданки, за които така и не се откриха документи, а на острова преброихме само 40 засадени, спомня си ревизорът Здравко Здравков, който е член на СДС и общински съветник от същата партия. Той е убеден, че сложната плетеница от взаимоотношения между кметството, фондацията, частната и държавната фирма може да разплете само следствието. Двамата с бившия председател на районния съвет Западен Константин Хаджикостов си навличат и партийния гняв, защото нееднократно заявявали, че скандалната сеч на Царския остров си е чиста далавера. Само от продажбата на хиляда кубика гладка тополова дървесина ЕТ Горица е прибрала близо 300 хил. нови лв., без в тази цена да са калкулирани трупите от бряст, ясен, орех и добитата при сечта технологична дървесина и дървата за огрев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във