Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФОНД ЗЕМЕДЕЛИЕ ПРЕДИЗБОРНО Е РАЗДАВАЛ ПАРИ НА КАЛПАК

ПРОСРОЧЕНИТЕ ЗАЕМИ КЪМ ФОНДА СА ЗА 43 МИЛИОНА ЛЕВА


Асен Друмев - изпълнителен директор на фонд Земеделие, пред в. БАНКЕРЪ

Г-н Друмев, разполага ли фонд Земеделие със средства, за да започне от 10 септември финансирането на есенната земеделска кампания?
- От 10 септември започва прилагането на двете специализирани финансови линии. Едната е за производство на семена за посев, а другата - за изкуствени торове. Финансирането и по двете линии е по 8.8 млн. лева. В тази сума всъщност се включват и 20-те процента, които ползвателите на кредити трябва да извадят от собствения си джоб. Така че реалните суми, с които се ангажира фонд Земеделие, са за 5.3 млн. лв., които ще се дадат като целеви краткосрочни кредити, и 1.767 млн. лв. за субсидии по всяка от двете линии. Реалният размер на финансирането, което ще предоставим, е общо 14.134 млн. лева. Кредитите ще са със срок на погасяване до една година.
В момента, в който договаряме и предоставяме финансирането за един земеделски стопанин, 50% от него се оформят като субсидия. За да я получи обаче, той трябва редовно да обслужва получения от фонда заем. Ако той е некоректен длъжник, освен него трябва да върне и субсидията. С други думи, тя е условна и за некоректните длъжници се превръща в кредит.

Казахте, че фондът може да се ангажира с финансиране от максимум 14 млн. лева. Тази сума не е ли твърде малка?
- Сумата се предопределя от сегашните финансови възможности на фонда.

Какво е реалното състояние на фонда, което заварихте при назначаването ви за негов изпълнителен директор?
- За да ви отговоря на този въпрос, ще ви разкажа за двата основни вида операции, които извършва фондът. Той отпуска дългосрочни инвестиционни кредити, които се предоставят по три схеми - пряко от фонда, като целево рефинансиране на банки, с което те отпускат кредити на земеделците, и по гаранционна схема. В последната участват фондът, банка и фирма-доставчик или производител на селскостопанска техника. Банката кредитира земеделския стопанин за покупката на техника, а фондът покрива до 70% от риска на банката (ако тя не си получи парите от длъжника). По линията на това инвестиционно кредитиране по първоначално утвърдената за 2001 г. план-сметка е трябвало да се отпуснат 26 млн. лева. До средата на годината тези средства са били разпределени и раздадени. През юни земеделският министър предлага, а финансовият министър одобрява сумата за инвестиционни кредити да бъде увеличена от 26 млн. на 36 млн. лева. Това обаче не става за сметка на увеличаване на субсидията от държавния бюджет, а за сметка на средствата, с които фондът разполага до края на 2001 година. С тази сума се намалява план-сметката на фонда за 2002 година. Излиза, че парите са взети от следващата бюджетна година, с други думи - от следващия бюджет. Подобна операция е била извършена и през 2000 година, когато за сметка на 2001 г. са похарчени допълнително 7 млн. лева. Тези две операции водят до източването на жизнените сокове на фонда, тъй като намаляват средствата, с които той може да финансира земеделските стопани.

Усвоени ли са тези допълнителни средства от 10 млн. лв., с които през юни 2001 г. е увеличено инвестиционното кредитиране?
- Незабавно и изцяло. Странното е, че от тези 26 млн. лв., които по принцип са били одобрени за цялата година, а са разпределени още до края на юни, около 25 млн. лв. са предоставени като инвестиционни кредити с много дълъг срок на погасяване, като през половината от този срок се плащат само лихвите. Така че през следващите пет години фонд Земеделие не може да си върне средствата, отпуснати по тези кредити. Да се надяваме, че поне лихвите ще се обслужват редовно.
Всички тези неща са, меко казано, доста смущаващи, тъй като българската държава е поела определени ангажименти към Световната банка по споразумението за преструктуриране на земеделието АСАЛ 2. В него са записани специални параметри за обема, структурата и дейността на фонд Земеделие. За 2001 г. държавата е декларирала пред банката, че инвестиционното кредитиране може да бъде до 26 млн., колкото е първоначално утвърдената план-сметка. Към края на годината 75% от тези 26 млн. лв. е трябвало да бъдат отпуснати от фонда през търговски банки по гаранционни схеми. А всъщност още до юни 25 млн. лв. са били раздадени по линия на прякото кредитиране от самия фонд, без каквото и да е участие на търговски банки. Ясно е, че условията по АСАЛ 2 са били абсолютно нарушени.

Доколкото ви разбирам става въпрос за нарушение на международно споразумение с един от най-големите кредитори на България - Световната банка?
- Да, именно за това говорим. През следващата седмица идва мисията на МВФ, която също е запозната с ограниченията, с които трябва да се съобразява фонд Земеделие и ще провери как те са спазени.

Има ли логично обяснение защо толкова бързо са били раздадени тези инвестиционни кредити?
- Просто се е бързало да се раздадат не само утвърдените по план-сметката за 2001 г. кредити, но и приетото увеличение от 26 млн. на 36 млн. лева. Имайте предвид, че според поетите от държавата ангажименти пред международните финансови институции от 1 октомври 2001 г. прякото кредитиране от фонда трябва да бъде преустановено и да остане само кредитирането по гаранционни схеми. Може би точно това е заставило някои хора в управата на фонда да бързат с раздаването на преки заеми.
Подобен случай имаме и с лимита за субсидиите, предоставяни от фонда, които през юни 2001 г. са увеличени от 10 млн. на 17 млн. лева. Това пак става за сметка на следващата бюджетна година. Ако направим една рекапитулация, за 2000 и 2001 г. средствата, с които разполага фондът, са намалели с 24 млн. лева.

А защо се е бързало с отпускането на тези субсидии?
- Може би донякъде, за да се оправдае увеличеният лимит за инвестиционното кредитиране. Вероятно целта е била да му се придаде по-благовидна форма, като се покаже, че фондът се грижи и за дребните земеделски производители, които ползват субсидиите. Но времето и начинът, по който се прави всичко това, поставят доста въпросителни. Да не говорим за онова прословуто пролетно решение на фонда от тази година за раздаване на общо 4.5 млн. лв. субсидия, като всеки регистриран земеделски производител получава по 100 лв. на калпак. Вие не подозирате ли, че това се е правило не с икономически, а с някакви други цели?

Намеквате, че раздаването на тези 100 лв. на калпак е свързано с предизборната кампания?
- Точно това имам предвид. Линията, по която са отпускани парите, започва да действа в средата на април и е трябвало да работи до 15 май, но след това крайният срок е удължен до 15 юни. Така че тези 100 лв. на човек са се давали в продължение на два месеца. Освен това част от тези пари за съжаление са се раздавали на ръка, независимо че по регламента на фонд Земеделие средствата е трябвало да се предоставят по банков път.

Какви мерки смятате да предприемете, за да се изясни кое от описаното дотук е редно и кое не?
- В момента Агенцията Държавен вътрешен финансов контрол приключва ревизията на фонд Земеделие. Министърът на земеделието и ръководството на фонда имат твърдото намерение да предизвикат и проверка на Сметната палата.
Отделно от това министърът вече е внесъл за одобрение от правителството и едно предложение за изменение в Закона за събиране на държавните вземания. Искаме кредитите, които фондът е отпуснал и не се погасяват, да се събират от Агенцията за държавни вземания. Това ще улесни процедурите по връщане на парите, които ни дължат некоректните кредитополучатели.
Имайте предвид, че до момента само главниците по просрочените вземания на фонда са за 38 млн. лв., а към тях трябва да прибавим и още около 5 млн. лв. лихви. Става въпрос за вземания, по които вече се водят съдебни дела срещу длъжниците. Ние предлагаме точно те да се събират от агенцията. В края на краищата това са бюджетни пари, които държавата е предоставяла на фонд Земеделие и с тях той е кредитирал селските стопани. Така че тези, които не ги връщат, са длъжници на бюджета.

Смятате ли да въведете някакви нови условия при отпускането на финансиране от фонд Земеделие?
- Отнехме правомощията на регионалните звена на фонда да договарят и да отпускат кредити. Те само трябва да извършват подготвителната работа, да направят документална и фактическа проверка на кредитоискателя, да окомплектоват цялата документация, да я изпратят тук, в централата на фонда, за повторна проверка. Само централата ще може да отпуска кредити и да разпределя финансовия ресурс.
Ще въведем и ограничения при ползването на заемите. Един земеделски производител може да ползва средства, с които да се финансират максимум 3000 декара. Едно физическо лице по всички финансови линии, които фондът осигурява за една стопанска година, не може да получава повече от 50 000 лева. Едноличните търговци, юридическите лица и икономически свързаните лица нямат право да вземат над 70 000 лева. Освен това ще спазваме твърдо правилото, че един земеделски производител не може да получава повече от един път финансиране от фонда.


Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във