Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФЛОТЪТ БЕЗ ПЕТРОЛНИ ТАНКЕРИ СЛЕД 2005 ГОДИНА

Страната ни може да остане без морска флотилия. И то доста скоро. Това е изводът, на който навежда текстът на стратегията за развитие на морския и речния транспорт, изготвена от ресорното министерство. Един от най-големите проблеми, които са отбелязани в нея, е че средната възраст на голяма част от корабите ни надхвърля международно приетите норми за ефективна търговска и техническа експлоатация. Според анализа на ведомството, управлявано от Николай Василев, от общо 103-те кораба, които притежава към края на 2002 г. Параходство Български морски флот АД, само 12.72% са на възраст под 10 години, 13.64 на сто от тях са на възраст между 10 и 15 г., а останалите над 73% имат повече от 15-годишен стаж. През 1987 г. средната възраст на флота е била около 12 г., а през миналата година тя е близо 22 години. Още по-тревожен е фактът, че след 2005 г. страната ни няма да притежава нито един танкер за превоз на суров петрол. В резултат на направените промени в Международната конвенция MARPOL, а и на гласуваните от Европарламента нови директиви, след 2005 г. във всички морски пространства край Стария континент няма да бъдат допускани танкери без двойни дъна. А под българския флаг такива просто няма. Танкерите, с които разполага флотът са надживели даже преклонната възраст. Поради старост още през тази година ще спре да плава танкер Осъм, събратът му Хан Аспарух пък ще се устреми към брега (или към металургичните заводи за скрап) през 2005 година. Някаква надежда, че не всичко е загубено, са частните кораби и танкери. Но само 14 от тях са регистрирани у нас. Останалите съдове - собственост на наши частни компании, са регистрирани в други държави и плават под чужд флаг (т.нар. рефлагване). А всички заедно са почетни ветерани с над 20-годишен стаж. Причина за бягството от националния трикольор са опростените данъчни режими в другите държави. У нас се плаща ДДС дори и върху приходите от товаро-разтоварна дейност, поради което все по-рядко се използват и родните ни пристанища. Освен 23.5-процентния налог върху печалбата по закона за корпоративното подоходно облагане, големите български кораби се облагат и по закона за местните данъци и такси. За товароподемност до 40 т се плаща по 1 лев на тон. От по-големите съдове пък се взема налог по 0.1 лв. за всеки тон над тази граница. Например българският ферибот Героите на Севастопол, който има товароподемност около 7 хил. т, освен данък върху печалбата си всяка година внася в общинската хазна на Варна допълнителни 7 хил. лева. За всички закупени резервни части и допълнителни съоръжения за корабите трябва да се плати мито, както впрочем и при покупката на нов плавателен съд.На сериозното данъчно натоварване се дължи и продължаващия отлив на специалисти от корабоплаването. Все повече моряци се отдръпват от националните компании и се насочват към частниците, които плават под чужд флаг. Още по-предпочитани са изцяло чужди корабни компании, където условията на труд и данъчните задължения не са така големи, а заплащането е много по-високо. Според анализа на експертите в транспортното ведомство, към есента на 2003 г. недостигът на морски специалисти е между 12 и 16 хил. души. В случай, че тази тенденция се запази до 2010 година, за флота няма да достигат към 40 хил. души, констатират служителите от транспортното министерство.Сред мерките, които предлага ведомството на Николай Василев, на първо място е посочено, че трябва да бъдат извършени данъчни промени. Предлага се вместо налог върху печалбата да се въведе фиксиран данък спрямо тонажа на притежавания флот (т.е. да се въведе един вид патентен данък). В момента компаниите плащат данък върху печалбата си. Към фискалните промени транспортното министерство предлага и освобождаване от данъци и митнически такси на вносните материали и оборудване за изграждане и ремонт на плавателни съдове. Иска се още и освобождаване от данък на онази част от печалбата, която се инвестира за развитие на собственото производство (сиреч на всичко, свързано с ремонта и производството на кораби). Експертите на Василев предлагат да бъдат освободени от налог и средствата, получени при продажбата на стари кораби, ако те се вложат за закупуването на нови или за модернизацията на стари плавателни съдове, но в български заводи. Предлага се още и отпускането на дългосрочни кредити с преференциални лихви с гратисен период, както и субсидии за кораборемонтните заводи и корабостроителниците. Записано е също, че БМФ трябва да предприеме краткосрочни и дългосрочни мерки за обновяване на част от флота чрез строителството на нови кораби и купуването на втора ръка на съдове на възраст между 10 и 15 години. Предлага се да се насърчава регистрацията на кораби в България. Това е доста оптимистично пожелание, защото трудничко ще бъде убеден корабособственик, който вече се е установил в определена държава и се е запознал с цялата система там, да се върне у нас и да си къса нервите с безхаберието на държавните чиновници и с цялостно обърканата администрация. Каква част от тези добри намерения ще бъде изпълнена - не се знае, тъй като в случая трябва да каже тежката си дума и финансовото министерство. И без това приходите в бюджета от този сектор са крайно намалели (плюс посочените по-горе проблеми с рефлагването и отлива на персонал).

Facebook logo
Бъдете с нас и във