Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИСКАЛНИЯТ РЕЗЕРВ Е ОСТАРЯЛО ПОНЯТИЕ

УВЕЛИЧЕНИЕТО НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА С 25% ЩЕ ДАДЕ ТЛАСЪК НА ИНФЛАЦИЯТАХанс Фликеншийлд - ръководител на мисията на МВФ за България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Фликеншийлд, какви са ангажиментите, които поема правителството до следващата визита на мисията на МВФ в България?- Сравнително малко, тъй като планираме да дойдем отново през септември на неофициално посещение. Една от темите, която обсъдихме сега, беше подготовката на бюджета за 2005 г., който смятаме да дискутираме по-подробно през септември. Искаме също да дискутираме планираното от кабинета 25-процентно увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2005 година. Това ще са основните въпроси в дневния ни ред през есента. Разбира се, ще разгледаме и икономиката като цяло. Ще обсъдим най-новите макроикономически данни, ще видим намалява ли нивото на отпусканите кредити и на дефицита по текущата сметка.Какъв размер на фискалния резерв ще препоръчате на правителството?- Знаете ли, когато разглеждаме фискалната политика, фискалния резерв и неговите нива, дискусиите нямат край. За нас парите вече не съществуват, след като са извадени от обращение и седят в сметка на правителството. За икономистите е едно и също дали правителството точи пари от фискалния резерв, или тегли нов кредит. Така че за нас фискалният резерв не съществува. Знам, че за политиците е важно да има паричен резерв, от който да могат да харчат при нужда. Но това, което правите, по този начин всъщност означава увеличаване на разходите и в крайна сметка води до нарастващ дефицит. Затова фискалните планове трябва да се правят въз основа на паричните нужди за пенсии, за здравеопазване, образование, отбрана, за инвестиции и т. н. и да се види дали те могат да бъдат финансирани от данъчните приходи. А фискалният резерв е нещо от миналото. Това са печалбите от продажбата на държавни предприятия, но след известно време този източник на приходи няма да съществува.Казахте, че сумата, която е договорена по предпазното споразумение, е 100 млн. специални права на тираж (СПТ). Правителството ли настоя нейният размер да е именно такъв?- Това една хубава кръгла сума и бе записана по молба на правителството. Ако сте виждали копие от писмото за намерения, което подготвихме през април 2004 г., там бяха записани 280 млн. СПТ. Но българското правителство е обмислило отново нещата и е сметнало, че това е прекалено голяма сума, от която няма нужда. Защо наистина да се подписва споразумение за толкова много пари? При това МВФ като всяка финансова институция удържа малка такса за ангажимент - около 0.5% годишно от кредита, който е обещала да отпусне при необходимост. Мисля, че вашето правителство постъпва умно, като си спести тези пари.Какво трябва да се случи, за да бъде дадена тази сума на българското правителство?- Би трябвало да се случат лоши неща, това, което наричаме дефицит на платежния баланс - ситуацията, когато има дефицит не само по текущата сметка, но и на платежния баланс като цяло. Това ще означава, че дефицитът по текущата сметка вече не се финансира от приходите от чуждестранни инвестиции и резервите на БНБ започват да намаляват. Но вие знаете, че тези резерви надхвърлят 5 млрд. евро. На фона на тази сума нашите 100 млн. СПТ (което е малко над 100 млн. евро) не са толкова много пари. Мисля, че размерът на финансовата подкрепа, с която сме се ангажирали, не е от толкова голямо значение. Ние в действителност не мислим, че изобщо ще се стигне до тегленето на тези пари. Това е отново един вид сигнал за външните инвеститори, както и за местната икономика и за българските бизнесмени, за да бъдат те сигурни, че правителството ще следва една отговорна политика през следващите години.Има ли механизми, по които тази сума от 100 млн. СПТ може да бъде увеличена?- Това е една твърде хипотетична възможност, но ние сме имали такива случаи в други страни. В един момент техните правителства са заявявали, че им е необходимо финансиране, което е по-голямо от първоначално договореното. Когато се е стигало до подобни ситуации, МВФ увеличава сумата, като поставя допълнителни условия пред правителството на съответната държава. Така че сумата не е фиксирана веднъж завинаги и ако вашето правителство желае, може да промени споразумението и да договори повече пари. Но мисля, че в случая с България няма да има такава необходимост.Това означава ли, че ако се поиска увеличаване на сумата, трябва да се подписва ново споразумение? - Не, това не е необходимо. Увеличението обикновено е придружено от промени в програмата, защото в такъв случай ситуацията обикновено е влошена и тогава ние казваме: Вижте трябва да вземете повече мерки и да прилагате политика за подобряване на ситуацията.На срещата с депутатите от бюджетната, икономическата и социалната комисия, която се проведе на 1 юли, народните представители се опитаха да ви убедят, че кредитирането не е причина за увеличаване на дефицита по текущата сметка. Защо все пак си оставате на позицията, че именно ръстът на банковите заеми е основната причина за този дефицит?- Най-малкото защото във всички учебници по икономика пише така. Нарастването на отпусканите кредити у вас през миналия месец е било 7% от БВП, доколкото си спомням. Това означава допълнителни пари в джобовете на бизнесмените и на домакинствата. Можете да си представите какво става, ако сума, равна на 7% от БВП, бъде изхарчена - за стоки и услуги, много от които са вносни. По този начин нараства вносът.Препоръчахте ли на БНБ да обмисли допълнителни мерки за намаляване на ръста в кредитирането?- Ние всъщност не правим препоръки на Централната банка. БНБ е една много професионална и отговорна институция, която сама търси алтернативи за забавяне ръста в кредитирането. Никой не иска да спре този ръст. Никой не иска рецесия. Това, което желаем, е размерът на кредитите да продължи да се увеличава, но с по-умерени темпове. Налагането на лимити за ликвидността е една от мерките, които могат да бъдат наложени за постигането на тази цел. Все още не са обмисляни кредитни тавани и ние не сме ги препоръчвали. Това би било една драстична мярка, която би изкривила конкуренцията. Винаги може да се прибегне до нея, ако всички останали мерки се окажат неуспешни, но в настоящия момент не сме предвидили прилагането им. Според някои анализатори основната причина за дефицита по текущата сметка на платежния баланс е слабото предлагане, а не високото търсене на българския пазар. Какви конкретни мерки, според вас, трябва да предприеме правителството за увеличаване на предлагането? - Ние искаме да се увеличи капацитетът на предприятията за производство на стоки както за износ, така и за вътрешния пазар, за да се намали необходимостта от внос. Предвидили сме доста мерки в меморандума, с който скоро ще се запознаете. Обърнали сме голямо внимание на мерките за подобряване на бизнес климата, като се започне от улесняване на регистрацията на фирмите, намаляване на броя на лицензите и разрешителните, премине се през различните правни аспекти на уреждането на сметки и се стигне до уреждането на търговски спорове извън съда и до изпълнението на принудителните мерки, след като съдията е присъдил по делото във ваша полза. Има цяла поредица от мерки, които са записани в меморандума накратко, но прилагането им изисква промяна в законодателството и в последващото приложение на измененията в законите.Има ли приватизационни сделки, за които МВФ настоява да бъдат приключени през тази година?- Надяваме се, че ще започне приватизацията на електроразпределителните дружества. Бихме желали също да видим раздържавени някои от предприятията на Булгартабак холдинг. Искаме да има напредък при подготовката на приватизацията на електропроизводителните компании - нещо, което вече е започнало. Двата аспекта на раздържавяването са: да стане икономиката по-ефективна, като премине в частни ръце, и с приходите от приватизационни сделки да бъде покрит дефицитът по текущата сметка. Поради тези причини ние настояваме процесът на раздържавяване да продължи.Ще поставите ли някакви специални изисквания за намаляване на субсидиите за държавните предприятия?- В най-общи линии сме споменали, че субсидиите трябва да бъдат намалени. Това се отнася най-вече за БДЖ, което обяви увеличение на тарифите си и по този начин ще има повече приходи, а това означава, че ще са необходими по-малко държавни субсидии. Разбира се, съществуват задължения към обществото и правителството може би ще трябва да субсидира от бюджета част от транспортните разходи - за превоз на ученици, на студенти и възрастни хора, които компанията предоставяща услугата, не е длъжна да поеме. Но това са, разбира се, неща от сферата на микроикономиката. Ние бихме искали да видим, че субсидиите като цяло намаляват.Защо се противопоставяте така категорично на увеличението на минималната работна заплата с 25 процента? Толкова ли е опасно то за държавата?- Добре, защо увеличението да не е с 50 или 100%? Вижте - тези 25% са огромен скок за една година. От октомври 2001 г. досега минималната заплата е повишена общо с около 40%, което е повече от инфлацията за периода. Затова ново вдигане на заплатите с 25% ще предизвика скок на цените, допълнително ще влоши дефицита по текущата сметка на платежния баланс и ще попречи за намаляването на безработицата в страната. Още едно рязко покачване ще навреди на промишлеността, тъй като ще е по-високо от темпа, с който расте производителността на труда, и фирмите няма да могат хем да плащат по-високи заплати, хем да са конкурентоспособни. Ние не сме по принцип против увеличението на минималната работна заплата, въпреки че теоретично пазарът на труда може да функционира и без фиксирана минимална заплата.Смятате ли, че искането за 25% увеличение на минималната работна заплата е продиктувано от предстоящите парламентарни избори?- Не зная какви са били мотивите на правителството, за да направят такова предложение. Трябва да питате министрите. Но това е един наистина драстичен скок и бихме искали да го обсъдим отново с правителството през септември. Лично вие колко смятате, че е приемливо да бъде увеличена минималната работна заплата?- Може би 30%, но за три години, или 10% годишно. Като се пресметне инфлацията, това прави реално 6% на година, което е малко над нивото на нарастване на производителността. Но правителството вече обяви това свое решение и ще му бъде трудно да се откаже от обещаното.

Facebook logo
Бъдете с нас и във