Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИРМИТЕ ЩЕ ПЛАЩАТ И ЗА ТРУДОВА МЕДИЦИНА

Работодателите ще трябва да си направят сметката и за един нов вид плащане през следващата година. Става дума за сключването на договори с регистрирана служба по трудова медицина, което се изисква от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Въпреки че той бе приет още през 1998-а, договорите с тези служби стават задължителни от 1 януари 2004-а. До влизането в сила на закона подобни задължения се уреждаха само в Кодекса на труда (плюс някои наредби) и заради предвидените в него данъчни облекчения предизвикваха интереса на фирмите. Така чл. 282 от кодекса изисква от работодателя да осигури медицинското обслужване на служителите си, а според чл. 287 е необходимо да организира и периодичните им прегледи за своя сметка. Плащанията за тези цели се признаваха за разход. В същото време безвъзмездно получената от работника медицинска услуга не се смяташе за негов доход и така нейната стойност се спасяваше от данъци и осигуровки.Службите по трудова медицина обаче, за чиито услуги от 2004 г. компаниите трябва да плащат, не са облекчение, а по-скоро бреме, тъй като ползата от тях е спорна. На теория всичко е ясно - като обучава служителите на здравословни условия на труд и дава предписания за осветеност, нивото на шума на работното място и т.н., службата намалява риска от професионални заболявания и злополуки. Ще рече - спестява на работодателя големи бъдещи разходи за обезщетения, ако пострадал работник го осъди. Но на практика нещата стоят по-различно. Има поне едно основание да се съмняваме, че задължителните медицински договори ще направят работниците по-здрави. Въпросните служби не носят никаква отговорност за резултата от дейността си, стига документацията им да е наред. Освен това не е съвсем ясно как ХЕИ (на която е възложено да ги контролира) ще успее да провери дали те наистина са изпълнили ангажимента си за 30-часово обучение на служителите в една или друга фирма за здравословни условия на труд. Пък дори и да е спазил всичките им изисквания и предписания, топката пак си остава в полето на работодателя и той носи цялата отговорност за евентуални злополуки.В момента са регистрирани 413 служби по трудова медицина, от които над 120 са в София. Сред тях има както лечебни заведения и малки консултански фирми, така и... цели заводи. Наредба на министъра на здравеопазването от 1998 г. позволява самият работодател да се регистрира като медицинска служба и от това са се възползвали Кремиковци, Ален мак, Юнион Миниер Пирдоп Мед... За по-малките предприятия подобно усилие не си струва - за тях като че ли е по-изгодно да платят годишната абонаментна такса на някой медицински център.Дейността на службите е уредена в споменатата вече наредба и в още няколко нормативни акта. Екипът им трябва да се състои от поне трима души - специалист по хигиена на труда, инженер и лице със средно специално образование. Разбира се, възнамеряващите да играят по-сериозна роля на този пазар не са се ограничили само до минималната тройка специалисти и обикновено са изградени на базата на лечебно заведение.Що се отнася до цените, там вариациите са големи. Повечето служби предлагат твърда годишна или месечна такса за един служител, която обикновено зависи от броя на заетите и по-рядко - от типа дейност и обема на работа. От фирми с десетина служители най-често се искат по 2-3 лева месечно на човек, но цените слизат и до 1.50 лева. Таксата за профилактичен преглед в болшинството от случаите се добавя отделно и може да обърне представите ни за изгоден договор. Една от най-старите служби по трудова медицина, чиято годишна такса е 24 лв. на човек, иска за прегледите 27 лв. (без ДДС), докато неин конкурент работи със средна такса от 38 лв., която включва и прегледите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във