Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНКОВ ЗАЛЯГА НАД РЕМОНТИТЕ, БОЛНИЦИТЕ ЧАКАТ БЛАГОДАТ

Три пъти повече пари ще получат болниците от здравната каса. Двойно ще скочат и парите, които здравното министерство ще им даде за ремонти на сградите и закупуване на скъпа медицинска апаратура. Цялата тази благодат трябва да залее здравната система през следващата година. Това поне показват готовите вече първи заявки на ведомствата на доц. Божидар Финков и доц. Никола Василев за бюджет 2003, които през седмицата бяха предадени за съгласуване в Министерството на финансите. Тези сметки са част от дългосрочната бюджетна прогноза на държавата до 2005 година, която за първи път се разработва по отделните министерства. Бюджетната процедура предвижда самото разпределяне на парите за дейността им да става по нов начин. Ведомствата ще се състезават за тях, като защитават необходимите им разходи с разработени от тях програми. Средствата, които ще бъдат предназначени за здравеопазването, пак ще са в определена макрорамка. Те ще са определен процент от брутния вътрешен продукт, но подходът ще е по-гъвкав. Ние ще имаме по-голяма възможност сами да определяме приоритетите си, обясни пред БАНКЕРЪ заместник здравният министър по финансовите въпроси Славчо Богоев.Задача номер едно на Министерството на здравеопазването през 2003-а е да се увеличат парите за ремонти и техника. В последните две години финансирането на болниците от държавата е намаляло доста сериозно, което се отрази предимно на капиталовите разходи - отчита Богоев. - Досега целта беше болниците да продължат да работят, дори с цената на известни дългове, като се дават пари само за заплати и текуща издръжка. Неполучени заплати няма, макар и да са забавени, но неизвършени ремонти има. Нараства и количеството медицинска техника, която е надминала многократно амортизационните норми. Шефовете на водещи национални и университетски болници днес въобще не се учудват, когато техниката им отказва заради натрупания стаж. Някои от апаратите са толкова демоде, че за тях вече няма и резервни части. Както писа БАНКЕРЪ, през 2002 г. държавният бюджет отпусна за капиталови разходи на болниците 55 млн. лева. По сегашните анализи на здравното министерство за поддръжка на финансираните от него здравни заведения годишно са необходими минимум 60 млн. лева. Плановете са догодина тази сума да нарасне стремглаво - до 131 млн. лева. С нея не само ще се навакса несвършеното, но и напълно ще се компенсира натрупаното изоставане през последните три години, смята Славчо Богоев. Парите вече са нарочени за незабавни ремонти и за спешна замяна на морално остарялата медицинска апаратура. След като болниците се постегнат с приложената им ударна доза, средствата за капиталови разходи може да слязат до нормата и да се задържат на 81-85 млн. лв. през 2004-2005 г., пише в прогнозата на министерството. Ако обаче през 2003-а бюджетът не даде тези пари, сградите и техниката още повече ще рухнат и с всяка следваща година реанимацията им ще излиза по-скъпо.Сметките на здравното министерство са през 2003 г. средствата за здравеопазването да се увеличат и да стигнат 1.988 млрд. лева. За тази година одобрената с бюджета сума е 1.32 млрд. лева. Като цяло през следващите три години парите, които министерството ще насочва към болниците, ще се запазят в сегашния си размер и дори леко ще намаляват. За сметка на това лечебниците ще разчитат на по-голямо финансиране от здравната каса. Нашите пари са стабилизиращите за болниците, парите от касата са тези, с които може да се повиши качеството на обслужването в тях, твърди Богоев. Без да се увеличават осигурителните вноски до 2005 г., можем да разширим дейностите, които поемаме в болничната помощ, да осигурим по-големи разходи за нея, при постепенно оттегляне на републиканския и общинските бюджети от финансирането й, коментира пред БАНКЕРЪ Надежда Генева, финансов заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според тригодишната прогноза на институцията,разходите ще доближат приходите и даже ще ги надвишатНЗОК очаква през 2003 г. постъпления от 752 млн. лв., а ще похарчи 790 млн. лева. През 2004 г. приходите ще минат 1 млрд. лв., а разходите ще са 934 млн. лева. Почти изравняване на границата от 1.1 млрд. лв. се предвижда през 2005 година. Очакваните постъпления през последните две години са малко завишени, отбеляза Генева. Още догодина лечебниците ще могат да вземат от касата 300 млн. лв. - при 100 млн. лв. в бюджет 2002. Целта е тяхното финансиране по тази линия да стигне 30% от приходите им, при 20% сега. Така ще може да се поеме заплащането по 100 клинични пътеки, като стойността им ще съответства оптимално на реалните разходи на болниците, подчертават експерти. Днес НЗОК заплаща лечението по 40 клинични пътеки. Намеренията са в рамките на следващите три години здравната каса ще увеличава всичките си плащания - и за семейните лекари и специалистите, и за лекарствата, но приоритетно ще зарежда болниците. В края на този период делът за тях трябва да достигне 45% от общите разходи на касата, а 31% ще се падат на джипитата и бившите поликлиники.Предполага се, че постъпленията от здравните вноски до 2005 г. ще растат с по 10-15% годишно и ще могат да покрият само увеличаването на парите за джипитата и медикаментите. Така че за да се осигурят по-големите плащания към болниците,ще се деблокира резервът на здравната касаНатрупаните на склад от 1999 г. насам здравни пари са една от най-нервните точки на реформата в момента. Към 31 декември 2001 г. НЗОК има в излишък 716.6 млн. лв., стана ясно от отчета за изминалата година, който управителният съвет на касата прие на заседанието си във вторник (9 април). Тези свободни средства ще се усвояват постепенно. Необходимо е деблокирането им да стане така, че да не доведе до трусове и кризи в системата, заяви заместник-министър Славчо Богоев. Ако финансовото министерство разреши на НЗОК да използва събраните си средства - каквото право досега тя няма, разходите за здравеопазване може да достигнат до 5.6% от брутния вътрешен продукт, убедена е Надежда Генева. През последните години те са около 4% от БВП. Още през 1997 г., когато заедно с МВФ и Световната банка бяха направени първите изчисления за въвеждането на здравното осигуряване у нас, целта бе през 2000 г. парите за здраве, събирани от данъци и вноски, вече да стигнат въпросните 5.6 процента. Но през това време здравната реформа само промени пътя, по който върви и се разпределя финансовият ресурс на системата, без реално да увеличи количеството пари, които влизат в нея. Остава да се надяваме, че сметките за следващите три години не са правени без кръчмаря.

Facebook logo
Бъдете с нас и във