Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНКОВ ОБЕЩА НОВА ФИНАНСОВА ИНЖЕКЦИЯ ЗА БОЛНИЦИТЕ

Специализираните болници, които лекуват ограничен кръг тежки заболявания и затова няма да могат да сключат договори за много клинични пътеки с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ще бъдат компенсирани за очакваните по-ниски приходи. Здравното министерство ще търси други начини да субсидира дейността им, като една от възможностите е да покрие дълговете им, съобщи доц. Божидар Финков. Преди това обаче ще се наложи шефовете им да аргументират лошите си финансови резултати и да докажат, че не са харчели безконтролно.Новообещаната инжекция трябва да балансира неравностойното положение на болниците на пазара, след като през тази година здравната каса ще играе много по-голяма роля на него. Стоте милиона лева, които са предвидени в бюджета й за лечебниците, са съществено перо в издръжката им - на практика те са 33% от отпуснатата им държавна субсидия от 233 млн. лева. Касата ще плати тези пари за 40 клинични пътеки (с 10 повече от миналата година), които обхващат 485 диагнози (при 159 през 2001 г.) и са два-три пъти по-скъпи от миналогодишните. Новите условия за финансиране на болниците са най-големият плюс в Националния рамков договор 2002, извоюван от екипа на доц. Никола Василев. До края на месеца за лечебницитезапочва втората серия договарянеСлед като подписаха контрактите си със здравното министерство за бюджетната си субсидия, сега те трябва да си осигурят и финансирането от касата. НЗОК ще открие процедурата по сключването на договорите с болниците, след като Националният рамков договор 2002 между касата, лекарския и стоматологичния съюз бъде обнародван в Държавен вестник. След много експертни сметки, тежки преговори, бойкот от лекарския събор и политически совалки той бе подписан на 10 март. Най-голям пай от общата сума ще вземат многопрофилните болници. Те имат най-много различни клиники и отделения и така ще покрият изискванията за голяма част от определените клинични пътеки. Университетската болница Царица Йоанна (бившият ИСУЛ) например ще кандидатства за 37 от 40-те възможни пътеки, съобщи прокуристът й д-р Петко Салчев. Според прогнозите на министър Финков, областните болници вероятно ще вземат средно по 30 пътеки, от които ще спечелят около 1.5-2 млн. лева. Парите от касата няма да диференцират болниците по това, кои са най-търсените от пациентите и съответно най-добрите. Парадоксът при това положение е, че тези от тях, които извършват най-тежките и скъпи операции, обективно няма да получат повече от тези приходи. Националната кардиологична болница, да речем, може да сключи договор само за четири клинични пътеки, защото толкова са определени за финансиране в областта на сърдечносъдовите заболявания. В същото време, при разпределянето на държавната субсидия, болниците, които заради спецификата си ще бъдат ощетени от касата, не са компенсирани с по-висок бюджет, за да има някаква уравниловка, каза заместник здравният министър Славчо Богоев.Лечебниците ще получат от министерството и от касата достатъчно голяма парична маса и с нея ще трябва да успеят да покрият задълженията си до края на годината, смята доц. Финков. Университетските и областните болници, които са с над 50% държавно участие и се финансират чрез бюджета на здравното министерство, в момента вечедължат 65 млн. левасъобщи министърът. Ръстът е обезпокоителен, тъй като само преди два месеца - в края на 2001 г., след целевата субсидия от държавния бюджет задълженията им бяха намалени на 40 млн. лева. От началото на тази година университетската болница Света Екатерина е натрупала близо 3 млн. лв. нови дългове, въпреки че цялата й сметка на червено за 2001-ва бе покрита от министерството. Директорът й проф. Александър Чирков отново е предупредил с писма здравното ведомство, че поради финансови затруднения болницата може да спре плановите операции. В края на октомври миналата година Света Екатерина и Александровска бяха първите, които заявиха, че заради безпаричие прекратяват приема на пациенти. Един от начините болниците да подобрят финансовото си здраве е да отделят от себе си медицински центрове. Новите структури ще са дъщерни поделения, регистрирани като ЕООД-та, 100% собственост на болницата. Те минават в графата за доболнична помощ и така ще сключат отделен договор със здравната каса. По този начин болницата ще направи двоен ударВместо да хвърля пари от и без това свития си бюджет за скъпи изследвания на постъпващите в нея (както става сега), тя ще получава средства за тях от НЗОК чрез медицинския си център. Това е по-удобно и за хората, защото не се къса връзката им с висококвалифицираните лекари, чиито услуги те търсят и предпочитат, коментира д-р Петко Салчев, прокурист на болница Царица Йоанна. Нейният директорски съвет взе решение за създаването на точно такъв собствен център с идеята да се използват по-пълно и уменията на елитния персонал, и медицинската апаратура. Според Салчев, няма опасност чрез тези нови центрове да се източва болницата или за нейна скрита приватизация, след като на тях не им се прехвърлят активи от дружеството майка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във