Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНАНСОВИТЕ ПИРАМИДИ НА АХМАД ХАЛАБИ

Без още да е свършила официално войната, вече се правят облози за това кой ще поеме властта в Ирак след краха на Саддам Хюсеин. И независимо от активизирането на всякакви сили - от религиозни водачи и племенни вождове до смятаната за убита комунистическа партия, политическите брокери залагат твърдо на лица от официалната задгранична иракска опозиция. За един от тях - смятан за човека с най-големи шансове - разказваме в този брой.Неслучайно Пентагонът избра град Насирия за провеждането на първата среща с претендентите за властта в Ирак след Саддам. Това е родното място на Ахмад Халаби, чието име се споменава най-често като бъдещ лидер на страната.Кланът Халаби е сред най-богатите и могъщите по времето на монархическия режим на Хашемитите, свален от революцията през 1958 година. Бившите британски колонизатори гостоприемно приютяват прокуденото от родината си семейството. Ахмад Халаби завършва частно училище в Англия. Сетне следва в университет в САЩ, откъдето получава диплома за висше математическо образование.Семейството на Халаби притежава мощната близкоизточна банкова корпорация Мидъл Ийст Бенкинг Корпорейшън (Middle East Banking Corporation), чийто централен офис се намирал в Ливан. През 1978 г. Ахмад основава в Йордания дъщерното предприятие на корпорацията Петра Банк (Petra Bank), което в края на 80-те години банкрутира скандално. През 1992 г. йордански военен съд осъжда Халаби на 22 години затвор за банково мошеничество и разхищаване на средства. Присъдата не е отменена и до ден днешен. Все още валидна е и заповедта за арестуване, издадена от йорданските власти. Междувременно Халаби намира убежище в Лондон, където оглавява основния орган на опозицията срещу режима на Саддам - Иракски национален конгрес. Той отхвърля всички обвинения на йорданците, твърдейки, че те просто са отстъпили под натиска на Багдад. Подобна обаче е съдбата на банкера и в Швейцария, където той пренася деловата си активност след фиаското в Йордания. През 1989 г. комисията по банковите дела закрива оглавявания от Халаби филиал на корпорацията Мебко (Mebco) в Женева. Макар че на пръв поглед банката е малка (с тридесет служители и балансово число под 100 млн. швейцарски франка), тя е едно от трите финансови учреждения в Швейцария, които имат право да емитират кредитни карти на Виза (Visa). Федералната комисия констатира, че работата в банката е зле организирана, че има проблеми с ликвидността, а и по отношение на отчетността й има какво още да се желае. Като най-сериозен недостатък Комисията посочва факта, че Мебко е предоставяла непропорционално големи спрямо собствения си капитал кредити.Изглежда, че този метод е в основата на забогатяване на семейство Халаби. Неговите банки навсякъде предоставят учудващо щедри и изгодни кредити на компании, принадлежащи на роднини. Показателен в това отношение е банкрутът на финансовата компания Сокофи (Socofi) в Женева, която също принадлежи на Халаби. Нейният крах разорява хиляди вложители, оставяйки след себе си финансова яма от 140 млн. шв. франка. По политически причини следствието се проточва около десет години. Съдебният процес се провежда едва през 2000 година. На него братята Хазим и Джавад Халаби получават условна присъда от шест месеца затвор за фалшифициране на документи.През декември 2002 г. Хазим Халаби заяви в интервю за женевския вестник Льо Там (Le Tamps), че банкрутът на перлата на семейната империя Сокофи е следствие от погрешни плащания, извършени от директора й (който вече е покойник). Не се минава и без намеци за операция на иракските специални служби. Но след като анализира документите по процедурата на банкрута и свидетелствата на очевидци, вестникът стига до други изводи. А именно, че Сокофи е била финансова пирамида, обогатила семейство Халаби за сметка на хиляди измамени вложители, някои от които загубват всичките си спестявания, доверявайки се на солидната репутация на женевската компания.Само за пет години основаната през 1984 г. Сокофи раздава кредити в размер на 88 млн. шв. франка на структури, намиращи в ръцете на членове на клана Халаби. Независими експерти посочват, че сред сериозните надостатъци в дейността на компанията е прехвърлянето на дълговете на членове на семейство Халаби върху неплатожоспособни, или неразполагащи със средства компании и даването на кредити без каквото и да било обезпечение на шефовете на компанията или на техни близки. Твърди се, че Халаби и негови роднини прехвърляли парите на клиентите от бейрутската си банка, за да ги използват за финансирането на собствените си сделки.Ахмад Халаби не фигурира сред обвиняемите, но името му нееднократно се споменава в процедурата по банкрута. Той например контролира компанията Асошиейтид софтуер (Associated software), на която Сокофи заела над 2 млн. шв. франка. Пак той е в ръководството на Ийстърн Трейд енд Инвестмънт (Eastern Trade Investment Co.). Тази фирма получава кредит от Сокофи за 14 млн. шв. франка. Вече покойният директор на финансовата компания Пол Муаввад се признал за виновен за тези разхищения, но братята Халаби гледали на това през пръсти. Делата по гражданските искове на разорените вложители продължават и ищците не губят надежда, че след като се върнат на власт, братята Халаби ще им върнат разхитените средства. Възможно е обаче Ахмад и неговите близки да се възползват от поддръжката на американските окупационни власти, за да приложат модела на Сокофи или Петра Банк в много по-големи мащаби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във