Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНАНСОВИ ИГРИ С ИЗДРЪЖКАТА НА СТУДЕНТИТЕ

Законът за висшето образование регламентира, че годишната държавна субсидия за университетите се формира според цената на издръжката на обучението, парите, необходими за научна или художествено-творческа дейност, средствата за издаване на учебници и научни трудове, социално-битовите разходи и планираните капитални вложения. Субсидията зависи и от оценката при акредитацията на университета и се получава, като диференцираните нормативи за издръжката на един студент, одобрени от Министерския съвет, се умножават по броя на студентите и докторантите. Размерът на издръжката съответно е определен с Постановление №162 на МС, прието на 20 юни 2001 година. С проекта за изменение на 162 постановления на правителството финансовото и образователното министерство на практика се опитват тихомълком да намалят предвидените в него пари за висшите училища, алармираха синдикатите. Всяка корекция в нормативите автоматично ще доведе до сериозно свиване на бюджетите на някои от държавните университети за 2005 година. Синдикалистите дори предричат финансовия им крах, ако параметрите в подготвения проект не се променят коренно. В него е посочено, че през следващата година базовият норматив, по който държавата ще плаща за обучението на всеки един студент, ще е 577 лв., което е с 57 лв. по-малко от предвиденото в постановлението от 2001 година. На пръв поглед намалението е незначително, но в действителност се оказва, че финансите на част от висшите учебни заведения ще намалеят драстично, а на други ще се увеличат символично. И това е така, тъй като базовият норматив се умножава по определен коефициент, различен за всяка специалност. По този начин висшите училища, в които има специалности с предвидена по-голяма издръжка, ще вземат повече, а останалите ще трябва да се примирят с по-малко пари през 2005-а. Сега държавата плаща най-малко (по 634 лв. на студент годишно) за обучението по педагогика, различни икономически специалности, управление и туризъм. С по-големи суми се финансира следването, за което са необходими клинични или други специални практически упражнения със скъпоструващи консумативи. За медицинските специалности и фармацията държавата дава по около 4 хил. лв. на студент. Най-скъпо е обучението по организация и управление на специалните войски - за всеки свой студент военните университети и специализираните академии получават между 4950 и 6700 лв. годишно. От Министерството на финансите обаче предлагат освен намаляване на базовия норматив и променени в коефициенти за различните специалности, което автоматично ще промени и субсидиите за вузовете. Експертите от екипите на Милен Велчев и Игор Дамянов са преценили, че средно с единица трябва да бъдат намалени коефициентите за специалностите фармация, здравни грижи, изобразителни изкуства, за спортните и военнотактическите дисциплини. Редуцирането на издръжката, измерено в левове, варира от 5 лв. (при обучението по психология, социални дейности, право и обществени комуникации) до 2025 лв. (за подготовката на кадри за управление на специалните войски). Хубавото в цялата история е, че за всички останали специалности е предвиден ръст на издръжката. Благодарение на предложения по-висок коефициент за обучението например по математика, биология, екология, биотехнологии или за техническите или инженерните дисциплини, университетите ще получат за студент по 99 лв. повече. Очертаващото се увеличение за специалностите медицина и стоматология пък е 625 лева. Но заради намалението на парите за по-голямата част от специалностите Националният браншови синдикат Висше образование и наука към КНСБ не е приел подготвените корекции. Под неговия натиск от образователното и финансовото министерства са изтеглили подготвения проект за изменение на 162-о постановление на Министерски съвет. От пресслужбите на двете ведомства обясниха, че сега се работи по нови текстове.За да е адекватен на променената икономическа конюнктура в страната, базовият норматив трябва да е съобразен с натрупаната инфлация за периода юни 2001 - октомври 2004 г. , която ще е около 14 процента. Финансовите експерти в университетите ще настояват да се предвидят средства и за увеличаване на заплатите на преподавателите. Разумният размер на базовия норматив според тях е около 888 лева. Всъщност образователната политика няма да се промени коренно само ако се коригира механично стойността на издръжката. Необходимо е да има ясна стратегия за икономическото развитие на страната, която да служи за определяне и на политиката в сферата на образованието. Така правителството ще може приоритетно да финансира обучението на кадрите, които ще работят в значимите за България направления. През тази година кабинетът отпусна 234.7 млн. лв. за висшите училища, а общо за образование - 1.565 млрд. лева. В приетата макрорамка на Бюджет 2005 е предвидено за същата цел да бъдат заделени 98 млн. лв. повече. Те няма да покрият нарасналите разходи, но се очаква образователните институции да реализират добри печалби от допълнителни дейности. Освен активизирането на научните изследвания и продажбата на интелектуален продукт теоретично дефицитът в образователната система може да се компенсира и със средства, идващи от бизнеса. Тази практика обаче в България все още не е развита, а и няма изработен механизъм, който да провокира фирмите да дават пари на университетите. Една от идеите е частните предприемачи да поръчват обучението на необходимите им кадри. В замяна на тази образователна услуга те ще заплащат част от следването.В последните няколко месеца министърът на финансите Милен Велчев лансира и друга идея - да се подпише споразумение с политическите сили за инвестиции в образованието. Документът би могъл да се изготви до края на септември и да започне да се изпълнява още при планирането на парите за училища и университети за следващата година. Единият вариант е размерът на субсидиите да е някакъв процент от брутния вътрешен продукт или дял от общите бюджетни разходи. Възможно е политиците да определят и твърд процент, с който ще нарастват средствата всяка година. Според Велчев държавата трябва да инвестира във въвеждането на информационни технологии в училищата, в езиковото обучение и професионалната подготовка. Финансовият министър изтъкна, че засега никой не се е обявил против негова идея, и даде за пример Ирландия, където има надпартиен консенсус по този въпрос. Мотивът управляващите да не отделят особено внимание на образованието, смята Велчев, е, че инвестициите в тази сфера се възвръщат след дълъг период от време и резултатите са налице при мандата на следващите кабинети.

Facebook logo
Бъдете с нас и във