Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИНАЛЕН РУНД НА ПАЗАРА ЗА ТЕЧНИ ГОРИВА

Интересна картина представлява пазарът на течни горива в страната. Той е сред малкото напълно либерализирани и с ясно оформена конкуренция. Играчите са разделени основно на два отбора - малките бензиностанции срещу големите търговски вериги. Според експертно проучване на немската маркетингова компания Ге еф Ка (GfK) обектите за продажба на горива у нас в края на миналата година са били около 2500. Съдейки обаче от данните на Центъра за изследване на демокрацията, техният брой е бил същият и в края на 2002-ра. Едва ли за една година в България не е била изградена нито една нова бензиностанция, но точното установяване на нещата в този сектор е трудна работа, твърдят експерти. Причината е полулегалният статут на част от обектитеНе са малко бензиностанциите, направени просто от цистерна втора употреба, монтирана направо върху метална рама, с по една или максимум две колонки (нещо като т.нар. чайници в старите ТКЗС-та). По-лекият случай е на автостанциите, които са в продължителен период на регистрация. Проверяващите се омилостивяват с обяснението, че всички документи са подадени, чака се разрешително, придружено с куп входящи номера и талончета от съответните инстанции. Така регистрационният период може да се разтегли не само с месеци, но и с години.Впрочем да се извади разрешително за експлоатация на бензиностанция е доста продължителен и сложен процес. Необходимо е да се премине поне през тридесет инстанции (общински служби, ХЕИ, противопожарна служба, ВиК и т.н.), като от всяка трябва да се получи някакъв документ. Е, част от дългия път може и да се съкрати с пари под масата, но пък немалко разрешителни се получават, след като бензиностанцията вече е построена и работи, коментират препатили.Така или иначе, големите компании - Лукойл, Петрол, Шел и ОМВ, са собственици само на 26% от бензиностанциите в държавата. Петрол има 443, Лукойл е със 114, а Шел и ОМВ държат съответно 74 и 64. Останалите са на редица знайни, по-малко знайни и напълно неизвестни играчи.Контролът върху качеството на течните горива по цялата верига е в задълженията на Държавната агенция по метрология и технически надзор. Санкциите й (поне на хартия ) са солени - при определени нередности те са между 50 хил. и 500 хил. лева. А една такава глоба може да е фатална за повечето от малките обекти. Всъщност съществува възможност и за обжалване на наказанието чрез т. нар. арбитражна проба, която се пази шест месеца. По проект на програмата ФАР контролното ведомство има намерение да оборудва до 2005 г. две мобилни лаборатории, които значително ще улеснят извършването на проверките. За тази година агенцията е планирала да извърши 400 инспекции, по време на които ще се вземат около 1200 проби от продаваните горива. Обичайните заподозрени за качеството на предлаганото гориво са дребните търговци. Те обаче подчертават, че качеството не зависи от името на бензиностанцията, а от добросъвестността на нейния собственик. На същото мнение е и директорът на Дирекция Контрол на качеството на течните горива към Агенцията за метрология и технически надзор Мая Топалова. Пред в. БАНКЕРЪ тя обясни, че нарушенията нямат точно определен адрес. В България едрите търговци контролират близо 49% от пазара на продаваните горива. След влизането в сила на Наредбата за течните горива от 1 октомври миналата година до 31 декември са направени 100 проверки и са взети 271 проби. Несъответствия са открити при 27 от тях (т.е. при 10% от пробите), като най-много нарушения са открити при бензин А 92 Н (все още най-масово използвания). При него съдържанието на олово нерядко е три пъти по-високо от допустимото, заявяват експертите. Докато бензините се смесват и разреждат, сред най-честите нарушения при дизеловите горива са по-високото съдържание на сяра. В края на миналата година ведомството е извършило и една съвместна акция с МВР, резултатите от която са шест пъти по-високи от индивидуалните инспекции. Проверени са били 20 петролни бази и са установени 12 нарушения.Дребните търговци много по-често от големите вериги подбиват цените на гориватае друго масово налагано мнение. При цена на едро на литър бензин А 92Н от Лукойл Нефтохим от 1.14 лв., малките обекти най-често го продават с надценка от 0.03 лв., докато в големите бензиностанции той се търгува по 1.20-1.21 лева. Няма как да устоим на конкуренцията на утвърдените вериги, ако не продаваме на по-ниски цени - изтъкват предприемачите с по-скромни възможности. А и в условията на пазарна икономика, според тях, всеки има правото сам да определи надценката върху стоката, която продава, и всякакви обвинения в нелоялност или призиви за консолидирани цени са напълно излишни. На практика и в търговията с горива печели този, който продава качествена продукция на най-ниски цени. Такива са амбициите и на гръцката компания Хеленик Петролиум, която за утвърждаването си у нас освен на качеството на горивото в бензиностанциите си (внасяно изцяло от рафинерията в Солун) ще разчита и на по-ниската цена. По данни на НСИ общото потребление на нефтени горива в България за 2002 г. е било над 3.4 млн. т, като 78 на сто от тях са произведени от рафинерията на Лукойл в Бургас. Търговските отстъпки за разпространителите обаче са намалели за три години двойно. През 2001 г. те са били около 300 долара за тон, а сега са около 160 долара. Причината е в голямата конкуренция - новите вериги бензиностанции не създават клиенти, а преразпределят един и същ пазар, казва заместник-директорът по продажбите на дребно в Лукойл-България Христо Тончев. Затова и тенденциите са в бъдеще да се разчита на по-големи печалби от съпътстващите дейности и услуги: магазини, кафенета, ресторанти и автомивки, които сега формират 13-14% от приходите на големите вериги. В развитите икономически страни съотношението на приходите от горива и от съпътстващи услуги на бензиностанциите е 50 на 50.Основният коз, на който залагат мощните фирми в момента, са техническите характеристики на обектите им, съобразени с всички норми на Европейския съюз, включително и екологичните. Автостанциите им са оборудвани с двойностепенни цистерни и са снабдени с вентилационна система. Наличното количество гориво се следи постоянно, а специални датчици алармират за течове в резервоара или при навлизането на вода. Обектите на четирите големи вериги са оборудвани и с електронна система с фискална памет, която регистрира продажбите и ги препредава към данъчните служби. Заради цената въвеждането на единна информационна система, с каквато разполагат големите компании, е недостижим лукс за по-малките обекти. В края на миналата година Лукойл-България предложи да финансира такъв проект, но идеята продължава да се обсъжда. По принцип проектът трябва да бъде законово уреден, и то не само като задължение за всички автостанции, но и като форма и метод за финансиране. По думите на Георгиос Хадзис, изпълнителен директор на Еко Елда България, която е собственост на Хеленик Петролиум, онлайн връзката безспорно е крачка напред към преодоляването на нелоялната конкуренция и ограничаване на сивата икономика в този сектор. При това гърците са готови сами да платят въвеждането й в своите обекти. Колкото до нелегалния внос на горива, очакванията са този проблем да намалее след приемането на новия закон за акцизите. Той трябва да влезе в сила от началото на 2005 г. и да създаде система за регистрация и управление на контрола при движението на акцизните стоки. Едва след приемането на страната в ЕС обаче ще стане ясно дали малките бензиностанции ще издържат на еврокритериите. Естествено, ако устоят дотогава на натиска на големите играчи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във