Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИЛЧЕВ НАГАЗИ В ПРИВАТИЗАЦИОННО БЛАТО

Само чрез някаква магия главният прокурор Никола Филчев би могъл да се сдобие с дарбата на хигиениста мистър Пропър, за да почисти бързо, лесно и най-после ефикасно мръсната кухня на българската приватизация. С тази главоболна задача обвинител номер едно на републиката се мъчи вече втора година. Началото на операцията бе поставено през есента на 2001 г., когато бе обявено, че прокуратурата поема разследването на над 300 съмнителни сделки. Сега броят им е сведен до осемдесет и една. На какво се дължи редукцията и докъде изобщо е стигнал следственият процес не се казва. Все пак до в. БАНКЕРЪ достигна информация, че през ноември миналата година е приключила експертната проверка на 36 сделки. Участниците в тях обаче могат да спят спокойно. Вещи лица, привлечени в проверките, поясниха пред БАНКЕРЪ, че нарушения в законосъобразността и целесъобразността на процедурите трудно биха могли да бъдат засечени, тъй като на проверяващите експерти не са били предоставени папките с пълния набор от приватизационни документи. Така са преценили спецовете от икономическа полиция, НСБОП и Националната служба за сигурност, направили подбора на документацията. Ако по същия начин върви разследването и на другите сделки от Филчевия списък, по-добре главният прокурор да чете вестници, отколкото оперативните разработки на оторизираните служби. В това той сигурно отдавна се е убедил. Заради разкритията на в. БАНКЕРЪ например за далаверите на израелския инвеститор Гад Зееви в авиокомпания Балкан през май 2001 г. по нареждане на Никола Филчев бе образувано следствено дело. Същата работа като че ли биха могли да свършат и многобройните публикации на вестника за калпавата приватизация на Кремиковци, Плама, Химко..., чиято продажба сега разнищва прокуратурата. Обект на нейното внимание е и първата развалена сделка в историята на АП- Микропроцесорни системи - Правец. Договорът за покупко-продажбата на някогашния електронен лидер бе сключен на 7 юни 1999 година. Тогава срещу символичната сума от 150 хил. стари лв., което ще рече по 0.531 лв. за акция, РМД-то МС и КО стана собственик на 75% от капитала на правешкото предприятие. Изпълнителен директор на дружеството купувач е председател на директорския борд на Микропроцесорни системи Нина Делчева-Кукенска. Новите собственици трябваше да погасят дълговете на завода към бюджета. Към 31 март 1999 г. те възлизаха на 1.5 млн. лева. Само че не бе изпълнен както този ангажимент, така и задължението да заплатят на АП смешната сума от 150 днешни лева. За сметка на това РМД-купувачът постави на входа и изхода на предприятието скандално известното дружество Инко, благодарение на което Микропроцесорни системи стигна до фалита. Едва на 16 февруари 2000 г. - под натиска на протестиращите работници, тогавашният изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков бе принуден да развали сделката. В момента се търсят купувачи на разпарчетосания на три части правешки завод, оценени на 25 млн. лева. Прокуратурата ще трябва да даде отговор и на една загадка в приватизацията на ДЗУ за която в. БАНКЕРЪ писа по друг повод преди време. Става дума за следното. На 15 юни 1999 г. 48% от старозагорския комбинат са продадени на унгарския Видеотон холдинг РТ срещу 54 200 щ. долара. Унгарците поемат и ангажимента в срок от три години да инвестират 1.2 млн. г. марки в предприятието, да увеличат капитала му с 1 млн. г. марки и да погасят със собствени средства неговите задължения в размер на 87.5 млн. лева. След сключването на сделката, след няколко банални операции на фондовата борса, Видеотон холдинг става собственик на почти 93% от капитала на ДЗУ. Въз основа на това и по искане на холдинга от 26 юни миналата година старозагорският комбинат е отписан от регистъра на публичните дружества. Бедата е, че през януари същата година около приватизацията на ДЗУ и неговия купувач лъсва един неизвестен дотогава момент. На 8 януари 2002 г. БУЛБАНК изпраща до АП официално писмо. От него става ясно, че търговската банка се явява агент на БНБ по сключено на 17 юни 1999 г. допълнително споразумение към основен кредитен договор, подписан на... 16 юни 1986 година. По този договор ДЗУ е получил 50 млн. щ. долара за реализирането на прословутия секретен проект Нева. А споменатото допълнително споразумение гласи, че всички решения за промяна на условията по кредитния договор трябва да бъдат одобрени от кредитора. Което подсеща, че новите собственици на старозагорското предприятие - Видеотон холдинг, са правили подобни предложения. В качеството си на агент на БНБ БУЛБАНК е уведомила на 8 януари 2002 г. АП за становището на централната банка. И то е, че исканията на унгарците за нова редукция на дълга към БНБ и удължаване на срока му за погасяване са неприемливи. Защо ли? Ами аргументът на БНБ е крайно ясен и лаконичен: ... поради извършената вече значителна редукция на дълга от 50 млн. щ. долара на 5 млн. г. марки.Хайде де! Кога, кой, как и на какво основание е намалил така шеметно 50 млн. долара дълг е неизвестно. Но при всички положения унгарският купувач е получил добър подарък. Г-н Филчев явно има съмнения и към приватизаторските завоевания на най-едрите пловдивски хотелиери- Георги Гергов, заради приватизацията на хотел Санкт Петербург в Пловдив, и Ветко Арабаджиев, който от април 2002 г. е новият собственик на черноморското курортно селище Елените. Освен хотела Санкт Петербург пловдивският бизнесмен Георги Гергов контролира комплекса Слънчев ден край Варна, хотел Хисар в едноименния балнеоложки курорт и ресторантите Ритора, Тракийски стан и Пълдин, които са собственост на Старият Пловдив АД. Някои от тези сделки бяха съпроводени от разправии и съответните проверки. Това е пореден опит да бъда притиснат до стената - заяви още през юни миналата година пред в. БАНКЕРЪ Георги Гергов по повод предприетата срещу него прокурорска атака. - Не се притеснявам, да видим какво ще хванат сега. Дал съм 3.7 млн. лв. за 58% от хотел Санкт Петербург. С инвестициите, направени досега, той ми струва 10 млн. щ. долара. Ако АП има тези пари, нека разваля сделката. Солено ще излезе на държавата и ако евентуално бъде разбутана приватизацията на Елените. По-паметливите вероятно помнят, че тази продажба два пъти беше гледана под лупа от тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд. В момента дружеството се контролира от Ветко Арабаджиев, който притежава също хотел Марица и захарния завод в Пловдив, хотел Чайка в Слънчев бряг и хотел Пампорово в едноименния курорт. Скандалът около Елените се развихри през март 1999 г. с отпадането на фаворита - РМД-то Елените турс, зад което стоеше Арабаджиев. Това стана три седмици след като АП го обяви за ексклузивен купувач. Мотивите на изпълнителния директор на агенцията по това време Захари Желязков бяха, че то не отговаря на изискванията за РМД заради промяна в статута на акционерите му и не може да се възползва от привилегиите за разсрочено плащане от десет години. Приватизационната агенция започна преговори с класирания на второ място кандидат - Елените инвест, зад което пък се твърдеше, че стои бившият депутат Йордан Цонев. Сделката за 60% от капитала на Елените бе сключена на 3 юни 1999 г. за 7 млн. щ. долара при десет години разсрочено плащане. Любопитното е, че декласираното РМД Елените турс предлагаше 9.1 млн. щ. долара при същите условия на плащане. След продажбата Елените турс поведе съдебна битка срещу избирането на Елените инвест за купувач, но я загуби. През пролетта на миналата година обаче Ветко Арабаджиев е изкупил акциите на Елените турс в Елените АД и така в крайна сметка пак сложи ръка върху курортното селище. Ако сега АП развали сделката, ще трябва да върне 7 млн. щ. долара на купувача. Освен това държавата ще бъде неприятно сюрпризирана колко се е променила структурата на задълженията на Елените. Преди приватизацията на дружеството през 1999 г. те са възлизали на 351 хил. лв., а само година по-късно набъбват на 13.449 млн. лева.Така изглежда приватизационната одисея на някои от предприятията, включени във Филчевия черен списък. Малко странно е, че там фигурират и дружества, посочени тази седмица за приватизационни отличници от Агенцията за следприватизационен контрол. Става дума за Нефтохим, Трояфарм, Фармация - Дупница, Биовет - Пещера и Ривиера - Варна. В крайна сметка засега купувачите запазват пълно спокойствие. Въпросът е дали и защо се вълнуват продавачите?

Facebook logo
Бъдете с нас и във