Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ФИКСИРАНИТЕ ЦЕНИ НА ТОКА В РОЛЯТА НА КОСВЕН ДАНЪК

Над 335 млн. лв. ще е счетоводната печалба на дружествата в енергетиката през 2001 г., показват прогнозните им отчети. Близо 286 млн. от тях ще влязат в хазната - 33.5 млн. лв. в общинските бюджети, а останалите 252.3 млн. лв. - в републиканския като корпоративен данък и дивидент. В енергийните дружества ще останат не повече от 50 млн. лева. Тази сума е капка в морето от финансови потребности на енергетиката: за планирани и належащи ремонти, за рехабилитации и модернизации, за разширяване и обновяване на преносните и разпределителните мрежи, за увеличаване на производството и за включване на абонати... да не говорим за строеж на нови мощности или пък за опазване на околната среда. ...Затова цените на тока ще продължават да се увеличават, твърдят енергийните експерти. ПроизводителитеПредприятията производители продават на НЕК електроенергията си през 2001 г. при средна цена 0.0559 лв/кВтч и формират счетоводна печалба. В повечето случаи това отчитане като че е самоцелно, без да даде ясна представа за реалната цена на произведената енергия. Ядрената ни централа например през 2001 г. продава при най-ниска производствена цена - 0.0338 лв/кВтч. В нея обаче не са отчетени 57.6 млн. лв., платени на руското Техснабекспорт за превоз и преработка на отработено ядрено гориво. В прогнозната счетоводна печалба от 28.8 млн. лв. пък не са отчетени непогасените задължения на централата към двата фонда за ядрена безопасност, които ще се попълват по подписан от АЕЦ погасителен план.Подобен е случаят с ТЕЦ Бобовдол. Неговата цена е 0.0678 лв/кВтч, а очакваната счетоводна печалба е над 6.4 млн. лева. Зад нея обаче не могат да бъдат скрити нито огромните загуби на едноименните мини, нито крайно нерентабилната цена на произвежданите в тях въглища, както и недопустимите замърсявания от комините на отделните блокове. За да бъде вкарано всичко това в що-годе приемливи норми, са необходими много сериозни инвестиции. В резултат на тях цената на тока от тази централа ще скочи над фиксираните 0.098 лв/кВтч.Националната преносна компания през отминалата година е продавала тока на електроразпределителните дружества при цена, по-ниска от тази, на която го е купувала от производителя. Средната загуба на НЕК за всеки киловатчас е 0.005 лева. Срещу продадените през 2001 г. на разпределителните дружества близо 23 889 млн. лв/кВтч, компанията е инкасирала обща загуба от над 119 млн. лева. Допълнително за всички разходи по вътрешния пренос НЕК е плащала със собствени средства. Независимо от това за миналата година в консолидирания прогнозен отчет е записана счетоводна печалба и то в размер над 217 млн. лева. Абсурдното на пръв поглед противоречие се дължи на факта, че в НЕК като в черна кутия се събират приходите от всички дейности на компанията: и от преноса и продажбите на ток вътре в страната, и от износа за трети страни. Така не само счетоводно, но и с реални средства компанията финансира губещи дейности с приходите от печеливши (т.е. да извършва т. нар. кръстосано или кроссубсидиране, което правилата на функциониращата пазарна икономика категорично отхвърлят).Разпределителните дружества са купували киловатчас от НЕК при цени от 0.0412 до 0.511 лв., а са го продавали от 0.0713 до 0.0761 лева. Те също отчитат прогнозна печалба независимо от 22-процентните технологични загуби, от несъбраните вземания от клиенти за над 852.2 млн. лв. или пък от неизплатените задължения за близо 258.5 млн. лв. Кому е нужно електроразпределенията да отчитат печалба, а да кърпят 50-годишната си мрежа с подръчни средства и материали?, питат се специалисти от отрасъла. Наистина през миналата година 7-те дружества са заделили за инвестиции едва 21.3 млн. лв., капиталното им строителство пък е за 18 млн. лв. И за седемте дружества прогнозната счетоводна печалба е като че повече показна, отколкото отразява реалностите в дружествата, твърдят експерти и припомнят задължението на дистрибуторите да подменят за своя сметка всички електромери.Поскъпване ще имаТова ни обещават всички официални документи и изявления, без обаче да посочват конкретни стойности. Те ще бъдат показани (или подсказани) от новата енергийна стратегия на едноименното ведомство. Едни от най-секретните й текстове са тези за прогнозните цени на електрическа енергията. Предложенията за тазгодишното повишение започнаха от 15% и достигнаха до 40%, казаха за в. БАНКЕРЪ информирани източници. Консенсусни се оказали 25-те процента, подкрепени и от енергетиците, и от икономистите във ведомството. Социалната и синдикалната реакция не са били коментирани, може би защото те отсега са пределно ясни. Не е ясно обаче с колко ще скочат цените на тока, ако до края на тази година бъдат затворени блокове I и II на АЕЦ Козлодуй, какъвто твърд ангажимент е поет към Европейския съюз. Защото освен необходимите между 60 и 80 млн. щ. долара за подготовката на спирането на реакторите ще загубим още догодина 200 млн. щ. долара от непроизведената от двата ядрени реактори енергия.Националноотговорната позиция при предстоящите преговори с ЕС е не само да се борим да бъдат затворени по-късно блокове I и IV, но и да искаме компенсации за всеки от спрените реактори. Тук не става въпрос за онези 200 млн. евро в донорския фонд Безопасност на АЕЦ Козлодуй, а за обичайната търговска практика за плащане на пропуснатите ползи.Приватизациятана големи електропроизводствени предприятия и на разпределителните дружества ще доведе до допълнителен скок на цените, което пък ще създаде определени опасности за бъдещия либерализиран пазар. В това са категорични всички енергийни и финансови експерти. Показателно за тях е раздържавяването на унгарската енергетика, което тръгна от много сходен на нашия модел: отделни производствени предприятия - преносна компания с функциите на единствен купувач - дистрибуторски дружества. Когато през 1996 г. Унгария приватизира производството и дистрибуцията, последва рязко покачване на цените и дисбаланс на системата. Постепенно дистрибуцията се успокои на малко по-ниски нива, но пак по-високи от нашите в момента. При производителите обаче напрежението не утихва и до днес, а картелираният унгарски електопазар трудно допуска конкуренти. Причина за това са дългосрочните договори за изкупуване на тока на определена цена, придружаващи съответната приватизационна сделка, които поставят в привилегировано положение съответното предприятие. Подобни опасности заплашват и българската електроенергетика, която при либерализацията ще се подчинява на пазарни принципи, а не на бюджетни потребности.Определен ред и методика при всички следващи поскъпвания на тока регламентира подготвената от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическата енергия. От нея става ясно, че либерализацията в сектора, обещана с последните промени на енергийния закон, засега няма да се състои. Според чл. 52 от раздел Преходно ценообразуване сметките ще скачат до изравняването на средната продажна цена на електрическата енергия за битови нужди с разходите за производството, преноса и дистрибуцията на 1 кВтч. И още, че цените... са единни за цялата страна. Според чл.55 повишенията ще бъдат еднакви по размер и в рамките на преходния период ще се прилагат ежегодно от 1 април и 1 октомври. Средната продажна цена за битови нужди пък ще се определя от формула, която сумира общите разходи на всички разпределителни предприятия в страната за покупка на електроенергия и необходимите за дейността на всяко от тях средства. В последните се калкулират присъщите производствени загуби при преноса и дистрибуцията на ток. Кражбите му обаче остават за сметка на отделното електроразпределително дружество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във